Не, не е това.Аз също сънувам така.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.
# 4 501
23 ян. 2025, 14:08 ч.
Не се тормози. И аз се упреквам за много неща. И все си мисля, че не съм направила достатъчно за любимите ми хора. Но каквото е - това е, упреците с нищо не помагат, най-много да ни разболеят. Мисля си, че моите деца ще ги обичам каквото и да сбъркат. Най-вероятно и нашите любими близки не ни упрекват от Другата страна. Ние сами си го причиняваме.
Виж целия пост
Днес отново потънах.Сънувах ги с баща ми,бяха дошли на почивка,там където живеех и аз в съня ми, в някакъв хотел.Не ми обръщаха никакво внимание,сякаш ме няма и татко само мърмореше,че не му харесва и това ще е последния път,когато идва за 7 години.Вече тече 7ма година,откакто той си отиде.Много подтисната се събудих,цял ден мисля за майка...дали ми е сърдита,че я карах да се лекува и накрая си отиде сама и уплашена в гадна болница.Тази вина ще ме побърка.😔
# 4 502
23 ян. 2025, 14:10 ч.
И мама почина в болница. Беше в будна кома. Поне персоналът е бил около нея. Медицинската сестра да ни разказваше истории, в които от време на време е била превъзбудена и ръкомахала и мърдала устни, като че ли е приказвала с някого.
Така че не се обвинявайте. Майка ми не е сърдита. Не е била сама в болницата. Прегръдки.
Допълнение: Ипаз се упреквам и обвинявам в много неща около мама и тате. Най-вече към мама, че докрая се карахме и не се разбрахме. Нямах последен шанс да поговоря с нея, да й кажа, че й прощавах всичко и много я обичах.
Виж целия пост
Днес отново потънах.Сънувах ги с баща ми,бяха дошли на почивка,там където живеех и аз в съня ми, в някакъв хотел.Не ми обръщаха никакво внимание,сякаш ме няма и татко само мърмореше,че не му харесва и това ще е последния път,когато идва за 7 години.Вече тече 7ма година,откакто той си отиде.Много подтисната се събудих,цял ден мисля за майка...дали ми е сърдита,че я карах да се лекува и накрая си отиде сама и уплашена в гадна болница.Тази вина ще ме побърка.😔
Така че не се обвинявайте. Майка ми не е сърдита. Не е била сама в болницата. Прегръдки.
Допълнение: Ипаз се упреквам и обвинявам в много неща около мама и тате. Най-вече към мама, че докрая се карахме и не се разбрахме. Нямах последен шанс да поговоря с нея, да й кажа, че й прощавах всичко и много я обичах.
# 4 503
23 ян. 2025, 16:00 ч.
Днес мама има рожден ден, щеше да стане на 73г. Това е тортата,която ѝ направих за 65г.Доживя до 67.
Виж целия пост
# 4 504
23 ян. 2025, 16:12 ч.
Много красива торта ,била е щастлива майка! Днес е тъжен ден за вас , спомени радостни и тъжни. Навярно в момента си спомняте красивите моменти ,пазете ги и никога не ги губете .
Виж целия пост
# 4 505
23 ян. 2025, 18:31 ч.
Много красива торта. Майка ви е била много щастлива.
На моята мама.й подарих на 8 март едно хубаво цвете в саксия. На вратата й казах, че.имах изненада за нея. Извадих цветето от чантата и й го връчих с думите "Честит празник на майката! Обичам те, скъпа.мамо," Тя се разплака. Целуна ме и ме прегърна. Не искаше да ме пусне. И на 11 април пада в банята.
Виж целия пост
На моята мама.й подарих на 8 март едно хубаво цвете в саксия. На вратата й казах, че.имах изненада за нея. Извадих цветето от чантата и й го връчих с думите "Честит празник на майката! Обичам те, скъпа.мамо," Тя се разплака. Целуна ме и ме прегърна. Не искаше да ме пусне. И на 11 април пада в банята.
# 4 507
24 ян. 2025, 01:24 ч.
Много е хубава тортата. Вярвам, че ви е останал мил спомен този празник и радостта, че си направила такава хубава торта за нея, не може да ти бъде отнета. Любовта е точно в тия жестове.
Последният РД на майка беше много тъжен. Личеше, че животът я напуска, почина 20 дни след това. Имаше торта, имаше и снимки, но дори сега не искам да гледам тези снимки, майка е с типичното изражение на обречен човек, дори децата не са усмихнати. Иска ми се да изтрия тия снимки, но сърце не ми дава.
Виж целия пост
Последният РД на майка беше много тъжен. Личеше, че животът я напуска, почина 20 дни след това. Имаше торта, имаше и снимки, но дори сега не искам да гледам тези снимки, майка е с типичното изражение на обречен човек, дори децата не са усмихнати. Иска ми се да изтрия тия снимки, но сърце не ми дава.
# 4 508
24 ян. 2025, 12:07 ч.
Татко ни събра да отбележим 80 годишния юбилей. Нищо, абсолютно нищо не предвещаваше, че само часове по-късно всичко се преобърна с главата надолу. Бяхме в отлично настроение, той пълен с енергия, шегуваше се. Направихме си снимки, които все още нямате сили да видим или разпечатаме. Чакам със свито сърце първият му небесен рожден ден.
Иначе днес съм тъжна и си поплаквам, което е добре, защото месеци наред не можех да се отпусна и разплача, а ми се искаше да мога с надеждата, че ще ми олекне. Миналата нощ сънувах, че се събираме родата, така както правехме години наред за моя рожден ден, но този път поводът беше друг (пак свързан с мен). Бях и с татко, и на леля с мъжа, с когото много се обичахме взаимно, братовчеди, деца. Татко каза, че иска да ни заведе на разходка в планината и няколко човека тръгнахме. Чудя се на лято, дали да не вземем да отидем в негова част на разходка там (планината е в друго населено място). Та така плача си, казвам му, че ми липсва и се надявам да ме чува по някакъв начин.
Виж целия пост
Иначе днес съм тъжна и си поплаквам, което е добре, защото месеци наред не можех да се отпусна и разплача, а ми се искаше да мога с надеждата, че ще ми олекне. Миналата нощ сънувах, че се събираме родата, така както правехме години наред за моя рожден ден, но този път поводът беше друг (пак свързан с мен). Бях и с татко, и на леля с мъжа, с когото много се обичахме взаимно, братовчеди, деца. Татко каза, че иска да ни заведе на разходка в планината и няколко човека тръгнахме. Чудя се на лято, дали да не вземем да отидем в негова част на разходка там (планината е в друго населено място). Та така плача си, казвам му, че ми липсва и се надявам да ме чува по някакъв начин.
# 4 509
25 ян. 2025, 19:27 ч.
Работя в болница и съм виждала доста хора в последните им часове. Повечето са спокойни, лежат, спят. Някои усещат, страх ги е, буйнстват, крещят, един дядо някак намери сили да се покатери по перваза даже. Принципно близките избират да останат, но аз лично обикновено им казвам, че края може да продължи с дни, да нощуват вкъщи и да дойдат пак сутринта. И знаете ли, повечето хора така се успокояват и си отиват, когато са сами, а не с плачещите им деца около тях. Не се обвинявайте, че не сте им държали ръката накрая! Няма да забравя едно момиче, което плака много жално с часове, майка ѝ беше изключително неспокойна цялата нощ, но някак се държеше и издъхна моментално, когато дъщерята отиде до тоалетната. Може би е по-лесно да си заминат без нас наоколо, кой знае...
Ех, момичета. След две седмици е помена на моята майка, брат ми държи да е в ресторант, в нейна памет. Я кажете какво се подава? Чинии, жито и сладки?
Виж целия пост
Ех, момичета. След две седмици е помена на моята майка, брат ми държи да е в ресторант, в нейна памет. Я кажете какво се подава? Чинии, жито и сладки?
# 4 510
25 ян. 2025, 19:36 ч.
Благодаря ви!❤️
Виж целия пост
Работя в болница и съм виждала доста хора в последните им часове. Повечето са спокойни, лежат, спят. Някои усещат, страх ги е, буйнстват, крещят, един дядо някак намери сили да се покатери по перваза даже. Принципно близките избират да останат, но аз лично обикновено им казвам, че края може да продължи с дни, да нощуват вкъщи и да дойдат пак сутринта. И знаете ли, повечето хора така се успокояват и си отиват, когато са сами, а не с плачещите им деца около тях. Не се обвинявайте, че не сте им държали ръката накрая! Няма да забравя едно момиче, което плака много жално с часове, майка ѝ беше изключително неспокойна цялата нощ, но някак се държеше и издъхна моментално, когато дъщерята отиде до тоалетната. Може би е по-лесно да си заминат без нас наоколо, кой знае...
Ех, момичета. След две седмици е помена на моята майка, брат ми държи да е в ресторант, в нейна памет. Я кажете какво се подава? Чинии, жито и сладки?
Ех, момичета. След две седмици е помена на моята майка, брат ми държи да е в ресторант, в нейна памет. Я кажете какво се подава? Чинии, жито и сладки?
# 4 511
25 ян. 2025, 19:37 ч.
И аз така съм чувала, че си отиват когато няма никой близък. И два реални случаи на мои познати, в които брата сменя сестрата, която е стояла с дни при умирашата си майка и тя половин час по късно е издъхнала, когато и той не е бил в стаята.
За подаването, когато е в ресторант мисля, че житото и някаква питка да достатъчни. То така или иначе има храна.
Аз така зная от по възрастните роднини, че най важни са жито, хляб и вино. Но аз вино не раздавам,само преливам гроба с него
А ако знаеш нещо сладко, което майка ти много е обичала може и него
Виж целия пост
За подаването, когато е в ресторант мисля, че житото и някаква питка да достатъчни. То така или иначе има храна.
Аз така зная от по възрастните роднини, че най важни са жито, хляб и вино. Но аз вино не раздавам,само преливам гроба с него
А ако знаеш нещо сладко, което майка ти много е обичала може и него
# 4 512
25 ян. 2025, 19:39 ч.
От възрастни хора знам, че родителите не искали да умират пред децата си. Не знам дали е вярно или са някакви измислици. Факт е, че когато баба ми е била на смъртно легло е изчакала майка ми и леля ми да излязат от стаята и е издъхнала. Също така съм чувала как отиващи си хора изчакват да дойдат близките им да се видят и след това умират спокойно.
На дядо брат му беше в реанимация след тежък инсулт, изписаха го като безнадежден. Беше издържал целия път от болницата до дома му, около 40 км и малко след като го прибрали си отишъл спокоен.
Понякога когато минавам покрай Токуда си мисля, че татко все още е там...
Виж целия пост
На дядо брат му беше в реанимация след тежък инсулт, изписаха го като безнадежден. Беше издържал целия път от болницата до дома му, около 40 км и малко след като го прибрали си отишъл спокоен.
Понякога когато минавам покрай Токуда си мисля, че татко все още е там...
# 4 513
25 ян. 2025, 20:30 ч.
И моята майка така-изчака ме да в видя, излязох от стаята и няколко часа след това ми се обадиха.
Онази нощ пак я сънувах-с нейното иронично, хапливо чувство за хумор. Толкова да ми напомни за себе си, беше изключително ярка и забавна…
Виж целия пост
Онази нощ пак я сънувах-с нейното иронично, хапливо чувство за хумор. Толкова да ми напомни за себе си, беше изключително ярка и забавна…
# 4 514
25 ян. 2025, 20:54 ч.
Абсолютно подкрепям! И аз съм виждала многократно, а и го и изживях. И да, по-добре, че не бях там в момента, а съм сигурна, че и тя не би искала да съм !
Виж целия пост
Работя в болница и съм виждала доста хора в последните им часове. Повечето са спокойни, лежат, спят. Някои усещат, страх ги е, буйнстват, крещят, един дядо някак намери сили да се покатери по перваза даже. Принципно близките избират да останат, но аз лично обикновено им казвам, че края може да продължи с дни, да нощуват вкъщи и да дойдат пак сутринта. И знаете ли, повечето хора така се успокояват и си отиват, когато са сами, а не с плачещите им деца около тях. Не се обвинявайте, че не сте им държали ръката накрая! Няма да забравя едно момиче, което плака много жално с часове, майка ѝ беше изключително неспокойна цялата нощ, но някак се държеше и издъхна моментално, когато дъщерята отиде до тоалетната. Може би е по-лесно да си заминат без нас наоколо, кой знае...
Ех, момичета. След две седмици е помена на моята майка, брат ми държи да е в ресторант, в нейна памет. Я кажете какво се подава? Чинии, жито и сладки?
Ех, момичета. След две седмици е помена на моята майка, брат ми държи да е в ресторант, в нейна памет. Я кажете какво се подава? Чинии, жито и сладки?
Абсолютно подкрепям! И аз съм виждала многократно, а и го и изживях. И да, по-добре, че не бях там в момента, а съм сигурна, че и тя не би искала да съм !
Препоръчани теми