Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 4 ноем. 2026, 13:58 ч.

423 472
5 655

schreier - Ентусиаст

T

# 4 515 26 ян. 2025, 00:03 ч.

И аз съм сигурна,че мама не искаше да изсъхне пред мен. И така стана...и не съжалявам! Знам, че искаше да ми го спести и аз бих го спестила на детето си.
И изобщо...тези последни думи и неща...ами- не ги мога и не ги разбирам.
Всичко е преди това! Какво можем толкова важно да си кажем, след цял един живот заедно?! Всичко е ясно! Минало е добро,лошо...всичко знаем. Думите са излишни. Просто идва краят на заедността и той е безкрайно труден за приемане. Страх,болка и мъка:(

Виж целия пост

donau_janine2

# 4 516 26 ян. 2025, 00:12 ч.

Много е тъжно и страшно ми става да мисля и ме е страх от смъртта и след това. Но всяка душа ще вкуси смъртта.

Да вярваме, че тях вече не ги боли.
Сигурно сте попадали на картина “Първа среща в Рая”, как се чакат и прегръщат, родители и дечица, влюбени, стари и млади. Красива картина изобразяваща радост и щастие.

Виж целия пост

Д

Потребител

# 4 517 26 ян. 2025, 01:55 ч.

Мама издъхна в ръцете ми, не го пожелавам на никого.По-добре че не сте били там.

Виж целия пост

# 4 518 26 ян. 2025, 08:22 ч.

Прегръдка ДХ3
Същият ден когато мама почина исках да отида.Преднивт ден бяхме при нея и я преместихме в отделение по палиативни грижи, където се надявах да и дозират болкоуспокояващите и да си я вземем вкъщи.
Но беше февруари, рано се стъмваше, беше в болница в друг град, макар и не толкова далечен.Аз все още не шофирах толкова и брат ми каза, утре сутринта ще отидем, говорихме много с него следобяд. Той някак си беше приел неизбежното сякаш, повече от мен. А и е по голям и имаше колега, на който майка му дълго време е била в агония буквално преди да си отиде и се молеше мама да не стигне до там. А до тогава и вярващ не беше. И не отидохме и вечерта в шест ми се обадиха, че е починала в16,30.
Много се винях в началото, че трябваше да съм там, винях и батко, че ме спря. Но то не е като по филмите, аз и без това преживявах първата година след смъртта и на лента по дати ходенето по болници и мъката, това щеше да ми бъде непосилен товар.
С татко беше различно, аз вече бях различна. Той беше е реанимация след инсулта и за последно го видях, "жив', когато го прехвърляха от нервно, в ОАИЛ. Всеки ден ходех за информация, завеждащия, който до тогава уважавах, единият път не в прав текст, но ми каза,едва ли не да ме идвам всеки ден, че няма какво ново да ми каже и тогава ми предложи да ме пусне при него, едва ли не като компенсация Но аз отказах. Исках да си го запомня не с тръба в гърлото, там беше вече тялото на моят баща 😔

Виж целия пост

Б

Почетен член

# 4 519 26 ян. 2025, 11:07 ч.

Бях и с майка ми, когато си отиде, била съм и с други хора. Това не е за всеки. Човек ако ще стои с умиращ трябва да е способен да осъзнае, че другият е важен, че той умира, а не да му реве на главата. Ако не е в състояние, наистина е по-добре човекът да си отиде сам или с квалифициран персонал.
Отделно и за живия, който остава, независимо колко пъти си бил с умиращ, това си е обричане на посттравматично разстройство и поне няколко месеца картината от смъртта ти се върти непрекъснато, наистина непрекъснато. Психиката не може да го смели без това.
Та, не бих съветвала никой да присъства на момента на смъртта. Аз бях там и какво, да не съм я спасила, или други близки, с които съм била.
И майка ми постоянно ме гонеше от стаята и казваше да си отида вкъщи. Накрая ако беше на себе си и осъзнаваше, че си отива никога не би допуснала да съм при нея в този момент. Изобщо не се винете. То и като цяло, това с вината е излишно. Ако можеше да сме виновни щяхме да имаме властта да ги спасим, щом не е в наша власт то няма и място за вина. Едва ли майките ни биха искали да се измъчваме вечно с това.

Виж целия пост

D

Потребител

# 4 520 26 ян. 2025, 11:10 ч.

Цитат на: B_NADI в нд, 26 яну 2025, 08:22

Прегръдка ДХ3
Същият ден когато мама почина исках да отида.Преднивт ден бяхме при нея и я преместихме в отделение по палиативни грижи, където се надявах да и дозират болкоуспокояващите и да си я вземем вкъщи.
Но беше февруари, рано се стъмваше, беше в болница в друг град, макар и не толкова далечен.Аз все още не шофирах толкова и брат ми каза, утре сутринта ще отидем, говорихме много с него следобяд. Той някак си беше приел неизбежното сякаш, повече от мен. А и е по голям и имаше колега, на който майка му дълго време е била в агония буквално преди да си отиде и се молеше мама да не стигне до там. А до тогава и вярващ не беше. И не отидохме и вечерта в шест ми се обадиха, че е починала в16,30.
Много се винях в началото, че трябваше да съм там, винях и батко, че ме спря. Но то не е като по филмите, аз и без това преживявах първата година след смъртта и на лента по дати ходенето по болници и мъката, това щеше да ми бъде непосилен товар.
С татко беше различно, аз вече бях различна. Той беше е реанимация след инсулта и за последно го видях, "жив', когато го прехвърляха от нервно, в ОАИЛ. Всеки ден ходех за информация, завеждащия, който до тогава уважавах, единият път не в прав текст, но ми каза,едва ли не да ме идвам всеки ден, че няма какво ново да ми каже и тогава ми предложи да ме пусне при него, едва ли не като компенсация Но аз отказах. Исках да си го запомня не с тръба в гърлото, там беше вече тялото на моят баща 😔

Да, в интензивното не пускаха често близките да видят болните близки. Говоря за лекото интензивно. За тежкото беше немислимо да бъдеш пуснат. Също се ядосваха, когато аз или брат ми отивахме всеки ден пред интензивното с надеждата да ни пуснат да видим мама и да получим информация.
Един път влезнах при мама и тя не беше същата. С тръба в гърлото, машини навсякъде, лежащо смъртно болни край нея. Ръцете й бяха напукани и белещи. Беше си отворила очите, но изобщо не осъзна, че бяхме там до нея. Затвори очи и заспа дълбоко. Помня как дишаше тежко. Много се разстроих. Все плаках навън. Все още е пред мен как изглеждаше. В ковчега не беше тя. Толкова беше отслабнала. Искаше ми да я запомня такава каквото беше преди да изпадне в кома.

Виж целия пост

Потребител

# 4 521 26 ян. 2025, 11:19 ч.

Нямах усещането, че мама си отива... въпреки, че някак в рамките на десет дни сякаш се стопяваше - не като килограми, не мога и точно да го опиша, сякаш избледняваше в пространството, силите ѝ я напускаха, но аз си казвах, че просто е период, все пак беше на 81 години, не очакваш от човек на тази възраст винаги да е в кондиция...
Бяхме със сестра ми предишния ден и голяма част от нощта около нея, бяхме се захванали на поподредим и поизчистим, защото тя все не искаше - казваше, аз сама ще се оправя, малко сили да събера. Решихме да използваме момента и без много да я питаме да пооправим без да ни се противопоставя. Тя основно придремваше и така и не разкри... ние и гледахме да сме тихи като мишки.
На следващия ден бях изморена много, голямото ни момче беше на матура, аз легнах и се чухме с мама към два часа. Казах ѝ, че ми се иска да подремна още малко, тя каза, че също е изморена и се разбрахме, че ще се видим малко по-късно следобяд. Сестра ми, която по принцип живее в една къща с нея беше на работа.
Не звънях, направо отидох към шест... мама вече я нямаше.
Моля се само наистина така да е било по-лесно за нея да си отиде,
а не да е имала страшна нужда от нас, а да ни е нямало.
Знам също, че колкото и да ми е гъвкава психиката щеше да стрешно за мен да съм там в последния момент на човека, който е с мен от първия момент на моето начало.

Виж целия пост

D

Потребител

# 4 522 26 ян. 2025, 11:30 ч.

Казват, че хората предчувстват смъртта си. Така и мама я предчувстваше. Вечерта преди да стане инцидента, си говорихме. Бяхме седнали на леглото. И тя сподели, че нямаше да я бъде. Скоро щеше да си замине от този свят. Скоро баща ми щеше да я прибере. И се разрева. А аз я успокоявах, че няма такова нещо;щеше да оздравее;да не говореше по този начин и да не говори глупости. Не знам. След известно време се замислих над думите й. Може би тя е знаела, че имаше аневризма, след като ходи при толкова доктори. Някой доктор сигурно й споменал. А тя не иска да ни каже, защото да се страхувала от операция на главата. Тя по принцип мразеше болниците. А какво оставаше за операция. Може би не ни каза, защото щяхме да я насилим да влезе веднага в болница и да се оперира. Не знам. Няма я да ми каже дали наистина са верни предположенията. Никакви документи не намерих да е ходила на скенер или ЯМР. Или пък контролен лист за такава диагноза.

Виж целия пост

Б

Почетен член

# 4 523 26 ян. 2025, 11:38 ч.

Цитат на: LemonDesi в нд, 26 яну 2025, 11:19

Знам също, че колкото и да ми е гъвкава психиката щеше да стрешно за мен да съм там в последния момент на човека, който е с мен от първия момент на моето начало.

Пак да кажа от опит – не е страшно, това е ужасяващо, потресаващо и невъобразимо. Всеки път. По-потресаващо е само, че ако не си за пръв път при умиращ вече знаеш, виждаш, че ще умре и просто чакаш. Ако имаш силата да не се тръшнеш и наистина да си подкрепа има някакво успокоение, че си бил там, че си бил подкрепа, но потреса и шока са много повече и за много време.

Иначе някои хора предчувстват, други знаят, трети са си в друг свят вече, наобикалят ги починали близки, ангели и прочее. Не мисля, че има правило, зависи от болестта и възрастта. Баба беше заобиколена от покойните си братя и сестри и ги молеше да помълчат, за да може да поспи.

Виж целия пост

E

Потребител

# 4 524 26 ян. 2025, 11:45 ч.

Мама почина в ръцете ми.
Спях с нея в една стая.
Последният ден вече беше много зле, но в съзнание. Не си спомням даже нещо дали си говорихме.
Изведнъж през нощта се прокашля, скочих сложих и’ веднага кислородния апарат, виждах, че нещо не в наред, събудих татко, той докато викаше линейка, тя издъхна в ръцете ми. Не знаех как умира човек, но разбрах, че е станало.
Когато дойде лекарката от СП бях изпаднала в ступор и само повтарях: изпуснахме я, изпуснах я. Тя ме погледна и каза: нищо не сте можели да направите.
После си спомням, че се къпах, дълго време се къпах, сякаш исках да отмия нещо от себе си.
Сестра и’ ни помоли да я види вкъщи (трябваше да пътува от другия край на България) и мама “спеше”, но изстиваше и изстиваше.
Татко уж беше започнал да се подобрява, живва малко. Сутринта му взех направленията за лекарите, запазих му час, минах да му оставя храна, даже го изведох в градинката.
Вечерта се чухме и аз му казах, че на другия ден ще минем с детето.
Към обяд започнах да му звъня, но някак си мислех…той се къпе, излязъл е, не си чува телефона. Все пак в един момент тръгнах към него. Отключих апартамента и…него просто го нямаше. В първия момент си казах, ето излязъл е, след което го намерих- в отдалечената стая, седнал и “заспал”. И се сринах. Обадих се на мъжа ми и казах само: вече нямам и баща. Исках веднага да вземат трупа. Това там не беше той, не беше моя баща.

Виж целия пост

Б

Почетен член

# 4 525 26 ян. 2025, 11:47 ч.

Elpis, Боже, какъв кошмар си преживяла! Прегръдки!

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 4 526 26 ян. 2025, 12:01 ч.

Ох , момичета,ох , добре че , не можах да вляза при майка в интензивното. Боже колко щях да се уплаша . В ковчега майка не беше все едно тя ,беше отслабнала и посиняла . Дълго след това я сънувах болна в болницата ,че я взимам и ще бягаме ,че ще оздравее . Все в болницата я сънувах ,унила .

Виж целия пост

P

# 4 527 26 ян. 2025, 12:02 ч.

Много е страшно наистина. И умирането, и след него фактът на смъртта. Една мини вселена си отива ей така за миг, помнят те поколение-две и после все едно никога не те е имало.
Не знам каква философия трябва да възприеме човек, за да намира смисъл и да живее спокойно с това. С идеята, че няма да го има и него, и децата му един ден. Явно изобщо не трябва да го мислим, един вид като животните-но как да стане, все пак мозъкът ни вече е твърде развит ( да се чуди човек защо изобщо..) .
Обаче има и друго- съвсем възможно е след години хората да имат дигитални двойници , да се измисли нещо, което да удължи много живота или изобщо гените да се моделират така , че да са безсмъртни. Могат да се преобърнат изцяло представите за живот и смърт, разум..
Моята баба някога е починала много млада и не я помня - била е объркала лекарството си и е изпила погрешка по-голяма доза от някакво шишенце. От майка ми знам, че просто тогава -преди 35г. , не е имало как да й пречистят кръвта. Ако се е случило в наше време или с малко по-напреднала медицина, щяха да я спасят. Същото и с леля ми, почина на 50 от автоимунна цироза без да е пила никога алкохол. В днешно време успяват да ги поддържат доста повече време.

Виж целия пост

donau_janine2

# 4 528 26 ян. 2025, 12:29 ч.

Не знам защо не са ви пускали в интензивното.
Прекарах два месеца в интензивното до тригодишното ми тогава дете. От 12 на обяд, до 22вечерта, официално беше разрешено това. По телефона ми казваха, че мога да звъня по всяко време на нощта и звънях и никой не ми е казвал пфу, писна ни от теб. Понякога ме оставяха повече. Понякога ги измолвах да ме оставят през нощта. Понякога те ми звъняха да отивам веднага.
Два пъти детето ми умря буквално в ръцете ми и го върнаха. Минаха две години, а не е минало ден да не го преживея отново. Светлините и звука от алармите, стъпките на лекари и сестри и гласовете им, кънтят в главата ми.
Най-големият ми страх беше докторите да не се откажат. Седиш пред машините и им се молиш да работят. Да, молиш се на машините…И нищо не можеш да направиш, само чакаш, а времето е спряло, а ти не знаеш какво чакаш, Смъртта или Живота. И ако има подобрение, не можеш да се зарадваш, а го приемаш със страх, защото често преди краят се забелязва подобрение.
Но нямаше да съм по-добре психически, ако не ме бяха допуснали там.

Виж целия пост

P

Ентусиаст

# 4 529 26 ян. 2025, 13:22 ч.

Вие сте преживели нещо много страшно относно детето и се надявам всичко да се е наредило благополучно. Силно ви прегръщам за силата която имате всички!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся мнения и съвети за отношенията с родителите ми

11 246
192

Лични и семейни отношения

Трябва ли жената да е "послушна"?

9 308
170

Лични и семейни отношения

Рак - на финала как можем да помогнем най-ефективно?

3 769
19

Здравословни проблеми

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.