Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 366
  • 5 655
# 4 620 27 фев. 2025, 22:49 ч.
Цитат на: Rayana84 в чт, 27 фев 2025, 22:02
Няма как, когато обичаш някого толкова силно и той е бил едно с теб 9 месеца, а после плътно до теб от ден 1ви, да събереш сили да се сбогуваш предварително. Това е нечовешко! Най-малкото до последно всеки таи надежда… Не се самообвинявайте за нищо, направили сте всичко, на което сте били способни за момента. Тези сбогувания последни с искане на прошка и заръки и т.н. са някакъв имагинерен 1/1000 случаи, а да очакваме такова чудо ни е втълпено от разни филми и книги. Гледах в ютуб една хоспис сестра, която е мн нашумяла с подробните си разкази за моментите около смъртта, споделяйки своя опит и тя разказваше как почти никой от умиращите хора не казва нещо смислено накрая Sad((  И ако всеки идва тук с предначертан път и дори се знае кога ще си отиде, каквото и да правим, няма как да противостоим на съдбата… за съжаление…
Иначе аз откакто татко почина през 2011, съм изчела доста изотерична литература на тема души, смърт, прераждания и всякакви духовни теми  и да ви кажа, от невярваща, незнайно кога и как станах вярваща в безсмъртието на човешката душа. Просто няма как толкова много разкази на тема какво се случва след смъртта да се припокриват и общо взето да чертаят подобен сценарий… има нещо и то хич не е лошо, стига да не носиш лошо в себе си. Вярвам, че опитът, който предстои след напускане на земната обвивка е отражение на твоята душевност, настройки, убеждения и вярвания. Може би за тези, които вярват, че всичко свършва тук, предстой един край и мрак… нищо. Други - продължават към следваща мисия. Трети - отиват да изкупват лоша карма. И така…
Ох,благодаря за утешителните думи!Когато татко почина преди 6 години,прочетох Пътят на душите-Майкъл Нютън.Книгата много ме успокои.Ще я прочета отново,дано има същия ефект.Имам препоръка да прочета още Градинарят и смъртта и Тибетска книга за живота и смъртта,но някак си все отлагам.Като че ли ме е страх,че още повече ще се разклатя,особено с Градинарят и смъртта ( автора разказва за боледуването и смъртта на баща си).❤️
Виж целия пост
# 4 621 28 фев. 2025, 01:31 ч.
Каква екзотерична литература? Умира тялото, заедно с него чувствата и мислите, изобщо всичко, което прави човека човек. Какво остава - душата ли? А тя какво е?
Виж целия пост
# 4 622 28 фев. 2025, 07:50 ч.
Цитат на: Rayana84 в пт, 31 яну 2025, 14:30
Как я карате, момичета?
Появява ли се по малко светлина в тунела, за тези които сме прясно скърбящи?
Аз чета книгата на Алтаир - Докосване до Рая и мога да кажа, че внася доза мир и спокойствие в мен. Толкова красиво и докосващо е написана…
Но все още много плача. Особено като гледам снимки на мама. Хем имам нужда, хем много се разстройвам.
Горките ми деца просто. Те го отнасят най-много с тъжната си и нервна майка, която съм станала. Въпреки усилията, които полагам, ми е мноооого много тежко и трудно всичко… все още.
Прегръдки за всички!
Здравейте ,от къде закупихте книгата.Търся я от известно време  и не мога да я намеря.
Виж целия пост
# 4 623 28 фев. 2025, 08:09 ч.
Цитат на: Smile #ForVentsi 🩵 в пт, 28 фев 2025, 07:50
Цитат на: Rayana84 в пт, 31 яну 2025, 14:30
Как я карате, момичета?
Появява ли се по малко светлина в тунела, за тези които сме прясно скърбящи?
Аз чета книгата на Алтаир - Докосване до Рая и мога да кажа, че внася доза мир и спокойствие в мен. Толкова красиво и докосващо е написана…
Но все още много плача. Особено като гледам снимки на мама. Хем имам нужда, хем много се разстройвам.
Горките ми деца просто. Те го отнасят най-много с тъжната си и нервна майка, която съм станала. Въпреки усилията, които полагам, ми е мноооого много тежко и трудно всичко… все още.
Прегръдки за всички!
Здравейте ,от къде закупихте книгата.Търся я от известно време  и не мога да я намеря.
От издателство " Многоточие ", пишете им
Виж целия пост
# 4 624 28 фев. 2025, 09:13 ч.
Цитат на: Elizabeth_ в пт, 28 фев 2025, 01:31
Каква екзотерична литература? Умира тялото, заедно с него чувствата и мислите, изобщо всичко, което прави човека човек. Какво остава - душата ли? А тя какво е?
И аз се чудя също на тази литература и видеа, които гледат? Но явно така се успокояват хората. Не съдя никого. Всеки има право по свой начин да успокои съвестта, че човек продължава да живее след смъртта. Реалността е жестока и не може всеки да я понесе.
 Никой не може да ме убеди, че като умреш, душата ти отива в други измерения. Както каваше тати "Заровят те на 1-2 метра под земята и после казват, че душата отива на небето." Ами жестоко е за приемане, но сме временни същества, както другите живи същества на земята. Какво е това, че сме най-висшите същества на земята и имаме разумна душа?!
Първата ми братовчедка се опита да ме убеди,.че душата не умирала и отивала да живее другаде. Така тя се вселявала в друго тяло. Само мълчах и се правих, че я слушах.
С тати и мама.много бяхме говорили.по този въпрос. И те мислиха като мен. Знам, че и на тях им беше страх от смъртта, но не казаха. Тати все се дразнеше като повдигах темата за смъртта. Снощи с леля ми говорихме по този въпрос. И тя мисли същото.
Но пак отбелязвам. Всеки има право да се успокои по някакъв начин и да продължи по някакъв начин да доживее този временен живот тук.
Виж целия пост
# 4 625 28 фев. 2025, 09:15 ч.
Rayana 84, и при мен е същото, като го описваш. Като че имам повече спокойни дни, в смисъл дни без сълзи. Но това не значи, че скръбта ми намалява, просто свиквам с тази празнина, която ще остане завинаги. Мъчно ми е за толкова неща, които исках да я питам, но не успях, за толкова неизговорени неща. Но и аз като теб си мисля, че тя просто е в друго измерение, за да си "почине" от земния живот, и аз вярвам, че ще се срещнем в това друго измерение някой ден. Мъчно ми е и ми е тъжно най-вече, понеже отстрани ми изглежда, че тя не успя да се порадва или да постигне нещата, които толкова желаеше, и ми тежи, че аз също съм могла да й помогна или улесня за някои от тях. Но аз не знам за духовния свят, и може би тя си е постигнала мисията за този живот, която може да е била различна от желанията й (поне тези, които знам). Гледах подкаста с Милена Иванова и тя казва, че само в 2 случая човек може да умре преждевременно: ако не върви по предначертания му път или ако е нужен за нещо по-важно в духовния свят. Но че почти във вчики случаи хората умират, когато им е писано.
Виж целия пост
# 4 626 28 фев. 2025, 09:59 ч.
Цитат на: Stefania.sd в чт, 27 фев 2025, 22:49
Цитат на: Rayana84 в чт, 27 фев 2025, 22:02
Няма как, когато обичаш някого толкова силно и той е бил едно с теб 9 месеца, а после плътно до теб от ден 1ви, да събереш сили да се сбогуваш предварително. Това е нечовешко! Най-малкото до последно всеки таи надежда… Не се самообвинявайте за нищо, направили сте всичко, на което сте били способни за момента. Тези сбогувания последни с искане на прошка и заръки и т.н. са някакъв имагинерен 1/1000 случаи, а да очакваме такова чудо ни е втълпено от разни филми и книги. Гледах в ютуб една хоспис сестра, която е мн нашумяла с подробните си разкази за моментите около смъртта, споделяйки своя опит и тя разказваше как почти никой от умиращите хора не казва нещо смислено накрая Sad((  И ако всеки идва тук с предначертан път и дори се знае кога ще си отиде, каквото и да правим, няма как да противостоим на съдбата… за съжаление…
Иначе аз откакто татко почина през 2011, съм изчела доста изотерична литература на тема души, смърт, прераждания и всякакви духовни теми  и да ви кажа, от невярваща, незнайно кога и как станах вярваща в безсмъртието на човешката душа. Просто няма как толкова много разкази на тема какво се случва след смъртта да се припокриват и общо взето да чертаят подобен сценарий… има нещо и то хич не е лошо, стига да не носиш лошо в себе си. Вярвам, че опитът, който предстои след напускане на земната обвивка е отражение на твоята душевност, настройки, убеждения и вярвания. Може би за тези, които вярват, че всичко свършва тук, предстой един край и мрак… нищо. Други - продължават към следваща мисия. Трети - отиват да изкупват лоша карма. И така…
Ох,благодаря за утешителните думи!Когато татко почина преди 6 години,прочетох Пътят на душите-Майкъл Нютън.Книгата много ме успокои.Ще я прочета отново,дано има същия ефект.Имам препоръка да прочета още Градинарят и смъртта и Тибетска книга за живота и смъртта,но някак си все отлагам.Като че ли ме е страх,че още повече ще се разклатя,особено с Градинарят и смъртта ( автора разказва за боледуването и смъртта на баща си).❤

Рано ни е за “Градинарят и Смъртта”, много е тежка. Като цяло не харесвам Господинов, много ми е кахърен. Излишно много.
Препоръчвам ти “Докосване до Рая” на Алтаир. Много красива и истинска 🤍 Тя мен много ме успокои!
Успех! 💕💕💕
Виж целия пост
# 4 627 28 фев. 2025, 10:08 ч.
Аз също съм чела езотерична литература, включително и разказите на Алтаир, но пак не мога са ми убедителни. Особено като се има предвид , че това са книги, които се разпространяват с комерсиална цел.
Майка ми вярваше дълбоко в това и спорехме някога , на шега си казвахме ,че един ден ще се разбере кой е бил прав. Затова и все очаквам някакъв знак ( да ме опровергае, нали) , но напразно.
Единственото, в което донякъде вярвам е, че може по някакъв начин т.нар медиуми да виждат по някакъв начин миналото и за това може да се скалъпи що годе разумно обяснение на база квантовата физика. Така те пресъздават образа на човека такъв, какъвто е бил, момента на смъртта му и после сигурно доукрасяват.
А смъртта приемам като поредният дълбок сън, но вечен. Все едно си с пълна упокойна. Навремето дядо ми е бил в кома след инфаркт и после казал на майка ми: да знаеш, никак не е страшно да се умира. Просто изчезваш за миг и това е.
И ако всичко ви се струва много жестоко и безмислено, опитайте да си представите животът БЕЗ смъртта. Ами..няма как, те всъщност са едно и също нещо. Буквално се раждане , за да умрем.
Напълних ви петъчния ден с глупости:) но на мен точно това виждане ми действа доста успокояващо. Ако не бяхме смъртни, нямаше да изпитваме емоции, да се привързваме към близки, да страдаме и т.н..
Виж целия пост
# 4 628 28 фев. 2025, 11:34 ч.
Цитат на: Elizabeth_ в пт, 28 фев 2025, 01:31
Каква екзотерична литература? Умира тялото, заедно с него чувствата и мислите, изобщо всичко, което прави човека човек. Какво остава - душата ли? А тя какво е?

Както казах, всеки сам избира в какво да вярва. Ако това ви носи комфорт, нямам намерение да ви убеждавам в нещо друго Simple Smile
Виж целия пост
# 4 629 28 фев. 2025, 12:32 ч.
Малко след като татко почина ходих при медиум. Имах огромна нужда да направя контакт с него. Ами честно казано си тръгнах със смесени чувства. Да имаше няколко неща, казани с неговия изказ (имаше специфичен хумор), но на един от въпросите тя отговори с нещо, което не беше вярно. Повече не повторих, дори не знам, дали е жива жената.
Виж целия пост
# 4 630 28 фев. 2025, 13:57 ч.
Rayana84,благодаря за препоръката!Поръчах книгата!❤️
Виж целия пост
# 4 631 28 фев. 2025, 17:24 ч.
О, и аз ходих на медиум, каза ми, на майка ти това и това ѝ се яде, изобщо беше на принципа изисквания за храна. Само че мама беше вдовица дълги години и с нея бяхме ходили при една гледачка, тя пък каза, на баща ми заек му се ядяло и се смеехме с нея, какъв заек и как починалите само за храна мислят...та, беше ми казала, през 2004 да е било, храната ще ѝ е последната молба, когато може нещо да ми каже "оттам". А този, при когото ходих казва, на майка ти баница ѝ се яде... Противоречие.
Само че е факт, скоро след като почина я сънувах, обади ми се по телефона и каза: "донеси ми вино". Повярвах и занесох вино на гробищата, прелях на гроба.
Виж целия пост
# 4 632 28 фев. 2025, 22:48 ч.
Преди време сънувах татко. Каза, че му се яде скара, ще ми даде парите и да ходя да купя. Ходих и взех още същия ден.
После пък насън ме прати да купя тоалетна хартия. Ами ходих, купих и подарих.
Виж целия пост
# 4 633 1 март 2025, 06:23 ч.
Аз книги на тази тематика не съм чела и се лутам, между разума ми, който ми казва, че всичко просто свършва, край, мрак, но и мъртвия нищо не разбира, няма болка, но няма и светлина, нищо. И желанието, да знам, че някой ден пак ще ги видя, че ще има кой да ме посрещне, когато дойде и моят час. Това дава утеха в някакъв смисъл. Вярвам може би най+много в прераждането на душата, от това, че тя си върви по своите етапи, но пък така тя няма реален спомен за животите си, не помни нас 😔 и не ми харесва този 'сценарий'.
Гледала съм случайно този филм, половин година след като майка почина от рак. https://www.cinefish.bg/Chasat-na-chudovishteto-A-Monster-Calls-id36038.html
Фентъзи е, малко детски дори., но посланието, това което чудовището искаше от малкото момче на болната си в терминален стадий на рак, майка беше да признае, че чувства облекчение, когато я пусна да си отиде, първоначално в кошмара си,  а после и наяве. И утехата, че не е грешно, че не трябва да се чувстваме виновни да ги пуснем да си отидат. Всички ще си отидем някой ден. И все повече клоня да вярвам в това, че до голяма степен ни е предначертано времето на този свят. И трябва да се научим да приемаме неизбежността на смъртта, на нас и близките ни. Тъжно е, винаги ще носим болката от липсата им в живота и ежедневието си. Но това е живота и смъртта е неговия естествен край.
На 29 -ти февруари става година и половина от както трябваше да пусна и татко да си отиде. 🖤 Е няма 29- ти тази година, но нищо.
Виж целия пост
# 4 634 3 март 2025, 22:15 ч.
Здравейте. Тази вечер се случи нещо много странно за мен… Първо днес е 3 март ( Честит празник), а тати беше голям родолюбец и националист. Цял ден си мисля за него, разглеждам снимки и си мисля колко много ми липсва. Днес имахме шествие за празника и когато минавах по навик си го търсех с поглед в тълпата. На последното шествие за празника на града, той беше там и аз се гушнах в него.
 Тази вечер си говорихме с мама и пак си го спомнихме. И докато рязах ябълки в кухнята и от нищото падна иконата ( тя е подпряна на секашетата). Тати ли ми праща знак, нещо лошо ли ще се случи… Плаша се и незнам какво да очаквам! Не искам да загубя никого повече, защото болката е адска!
Вие вярвате ли в такива поверия?
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало