Всеки с различно "темпо" приема неизбежното. Не се сърди на брат си, макар, че и аз съм го правела, но от позицията на времето разбирам, че не е било правилно. Но не се насилвай и ти себе си, изживей си мъката, без обаче да потъваш в нея.
Виж целия пост
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2026, 03:37 ч.
# 4 740
3 май 2025, 09:05 ч.
# 4 741
3 май 2025, 22:10 ч.
Наближава втората годишнина от смъртта на мама. Вече я сънувам добре, спокойна, възстановена. Няма на кого да раздам и няма да събирам никого. Ще отида до гроба да го изчистя и ще запаля свещичка после в църквата. Ако отецът от погребението е там, искам да седна и да поговоря с него. Човекът някак си успя да ми вдъхне сили в онзи мътен ден.
Само, че в този период аз не се чувствам добре. Преди две вечери простирах на терасата, вдигнах поглед към луната и звездите и заплаках. Спомних си как с нея стояхме до късно на терасата, пиехме си биричка и си говорихме за какво ли не. Хипохондрията също ме хваща внезапно, понеже наближават и годишните изследвания. Оглеждам и опипвам всяка част от тялото си, мислейки си дали няма да ме споходи същото и дали вече не е в мен. Изтръпвам от страх. Умът ми от една крайност отива към другата.
Виж целия пост
Само, че в този период аз не се чувствам добре. Преди две вечери простирах на терасата, вдигнах поглед към луната и звездите и заплаках. Спомних си как с нея стояхме до късно на терасата, пиехме си биричка и си говорихме за какво ли не. Хипохондрията също ме хваща внезапно, понеже наближават и годишните изследвания. Оглеждам и опипвам всяка част от тялото си, мислейки си дали няма да ме споходи същото и дали вече не е в мен. Изтръпвам от страх. Умът ми от една крайност отива към другата.
# 4 742
3 май 2025, 22:15 ч.
Като няма на кого да раздадеш, купи каквото искаш и го остави в някоя църква или го дай на някой просяк.
Виж целия пост
# 4 743
3 май 2025, 23:02 ч.
Скоро ще станат 5 месеца, откакто мама я няма, бях решила, че съм преминала най-тежкото, и днес започнах да преглеждам нещата ѝ. Картички, документи, писма, споменници... И сълзите сами потекоха като река... 😢
Виж целия пост
# 4 745
4 май 2025, 12:25 ч.
Все още не сте го преодолели. Прегръдки. На 17 май стават 3 години откакто тати го няма. Не съм преодоляла смъртта му. Като че ли беше вчера, когато ми съобщиха по телефона, че тати може би е починал.
Виж целия пост
На 19ти май стават 3г от както майка я няма. Мъчно ми е
# 4 746
16 май 2025, 12:45 ч.
Как сте?Аз на приливи и отливи.Скоро ще станат 5 месеца.Гледам снимки,много ми липсват и двамата.Често се връщам в детството и много ме боли.
Виж целия пост
# 4 747
16 май 2025, 16:58 ч.
На 24.05 става една година. Дори не знам как съм, сега ще отида за пръв път на гроба й. Просто е много далеч, затова не сме пътували досега. Ние си имахме един вътрешен лаф -‘тъпо ми е на душата ‘, та май няма как по-точно да го опиша. Много ми липсва…
Виж целия пост
# 4 748
16 май 2025, 18:18 ч.
С няколко думи без да се пускам в оплаквания. Липсват ми двамата много, както първият ден, когато починаха.
Виж целия пост
# 4 749
16 май 2025, 21:09 ч.
В неделя стават 5 месеца без мама... Все още не мога да повярвам, че я няма 🥺 Заела съм се с уреждането на едни имотни дела, надявам се да успея, ще бъде малко възмездие за несправедливостите, които една нейна "приятелка" приживе ѝ причини. Вярвам, че мама е до мен и ми помага в това начинание, и това ми дава сили.
Виж целия пост
# 4 750
17 май 2025, 09:20 ч.
Прегръдки момичета със скорошна болка ❤️
При мен пък проблема е че започнах да забравям мама, не да я забравям това не е точната дума, но сякаш беше в някой друг живот когато беше до мен. Толкова много неща ми се случиха от както я няма, за съжаление повече изпитания имах и в тежките моменти имах нужда от нейното рамо. Всъщност не и споделях толкова много за да не я тревожа, но е друго като знаеш, че имаш гръб зад себе си, безпрекословната подкрепа. Липсва ми и в хубавите моменти, щеше да се гордее с порасналите ми вече самостоятелни момичета. Разплаках се..... 😞
Виж целия пост
При мен пък проблема е че започнах да забравям мама, не да я забравям това не е точната дума, но сякаш беше в някой друг живот когато беше до мен. Толкова много неща ми се случиха от както я няма, за съжаление повече изпитания имах и в тежките моменти имах нужда от нейното рамо. Всъщност не и споделях толкова много за да не я тревожа, но е друго като знаеш, че имаш гръб зад себе си, безпрекословната подкрепа. Липсва ми и в хубавите моменти, щеше да се гордее с порасналите ми вече самостоятелни момичета. Разплаках се..... 😞
# 4 751
17 май 2025, 16:36 ч.
Днес тати направи 3 години. Бяхме на гроба. Поприказах си и с двамата. Помня на този ден 17 май колко тежък беше за мен. Загубих и родител, и приятел, и най-добрият ми гръб в живота. Той щеше да даде всичко на света, за да бъда здрава,.добре и щастлива. Когато бях болна, нещастна и разочарована, той много страдаше да вижда болката ми в очите. Не понасяше да плача. 
B-NADI така се чувствам с баба и дядо. Не съм ги забравила, но като че, както вие го описахте, беше в някой друг живот, когато бяха до мен. Усещам ги като далечен спомен.
Виж целия пост
B-NADI така се чувствам с баба и дядо. Не съм ги забравила, но като че, както вие го описахте, беше в някой друг живот, когато бяха до мен. Усещам ги като далечен спомен.
# 4 752
18 май 2025, 00:03 ч.
Да... много точно описание! Не е забравяне разбира се, но все едно е било в един друг живот...
Скоро стават три години...отлетяха като миг!
И аз искам да и покажа моето прекрасно момче. Такъв е, за какъвто винаги е мечтала.
Много искам да видя тази любов и гордост в очите и...
Знам, че Господ е чул молитвите и и за това ми го изпрати. Точно такъв.
Но...можеше да не ми взима нея:(
Виж целия пост
Скоро стават три години...отлетяха като миг!
И аз искам да и покажа моето прекрасно момче. Такъв е, за какъвто винаги е мечтала.
Много искам да видя тази любов и гордост в очите и...
Знам, че Господ е чул молитвите и и за това ми го изпрати. Точно такъв.
Но...можеше да не ми взима нея:(
# 4 753
18 май 2025, 00:07 ч.
Разбирам те напълно. По същия начин се чувствам. Вече не помня гласът й, не помня енергията й. А колко хубаво беше да сме си вкъщи двете... Ароматът й го помня, имам същия. Казват ми, че усмивката ми е като нейната, когато се смея очите ми светели като нейните. Толкова неща се промениха за тези две години и ми се иска да можех да й разкажа.. Но ще си спомням за нея по-дълго, отколкото я имах до мен.
Все още нямам свои деца, ако е отредено да имам, ще ми е още по-мъчно, че няма да имат човек като нея в живота си. Тя грейваше само при мисълта за внуци, милата.
Виж целия пост
Прегръдки момичета със скорошна болка ❤️
При мен пък проблема е че започнах да забравям мама, не да я забравям това не е точната дума, но сякаш беше в някой друг живот когато беше до мен. Толкова много неща ми се случиха от както я няма, за съжаление повече изпитания имах и в тежките моменти имах нужда от нейното рамо. Всъщност не и споделях толкова много за да не я тревожа, но е друго като знаеш, че имаш гръб зад себе си, безпрекословната подкрепа. Липсва ми и в хубавите моменти, щеше да се гордее с порасналите ми вече самостоятелни момичета. Разплаках се..... 😞
При мен пък проблема е че започнах да забравям мама, не да я забравям това не е точната дума, но сякаш беше в някой друг живот когато беше до мен. Толкова много неща ми се случиха от както я няма, за съжаление повече изпитания имах и в тежките моменти имах нужда от нейното рамо. Всъщност не и споделях толкова много за да не я тревожа, но е друго като знаеш, че имаш гръб зад себе си, безпрекословната подкрепа. Липсва ми и в хубавите моменти, щеше да се гордее с порасналите ми вече самостоятелни момичета. Разплаках се..... 😞
Разбирам те напълно. По същия начин се чувствам. Вече не помня гласът й, не помня енергията й. А колко хубаво беше да сме си вкъщи двете... Ароматът й го помня, имам същия. Казват ми, че усмивката ми е като нейната, когато се смея очите ми светели като нейните. Толкова неща се промениха за тези две години и ми се иска да можех да й разкажа.. Но ще си спомням за нея по-дълго, отколкото я имах до мен.
Все още нямам свои деца, ако е отредено да имам, ще ми е още по-мъчно, че няма да имат човек като нея в живота си. Тя грейваше само при мисълта за внуци, милата.
# 4 754
18 май 2025, 06:42 ч.
Ако сега се върнат майките и разкажем всичко ще ошамарят здраво няколко човека на първо четене.
Точно това липсва- на никой друг не му пука грам за теб, никой не мисли ти да си добре а не той. Напротив, ако му паднеш си свършен. Атаките са много и отвсякъде. Оставен си на произвола на съдбата - как ще караш живота и как ще го завършиш никой не гарантира, не знае и не го интересува. Майката ако е жива никога няма да те остави сам/а на чуждите хора. Всеки друг ще го направи без дори и да помисли
Това се усеща подсъзнателно и е ужасяващо.
След смъртта всички лицемери излизат от ролите си и се показват в целия си блясък, заради простотия и дълго таена омраза и завист. Идва техния час
Всеки го чака това рано или късно - да усети любовта на другите и да осъзнае много неща
Пука се розовия балон и оставаш в нищото докато си жив, лутайки се между неадекватни хора
Виж целия пост
Точно това липсва- на никой друг не му пука грам за теб, никой не мисли ти да си добре а не той. Напротив, ако му паднеш си свършен. Атаките са много и отвсякъде. Оставен си на произвола на съдбата - как ще караш живота и как ще го завършиш никой не гарантира, не знае и не го интересува. Майката ако е жива никога няма да те остави сам/а на чуждите хора. Всеки друг ще го направи без дори и да помисли
Това се усеща подсъзнателно и е ужасяващо.
След смъртта всички лицемери излизат от ролите си и се показват в целия си блясък, заради простотия и дълго таена омраза и завист. Идва техния час
Всеки го чака това рано или късно - да усети любовта на другите и да осъзнае много неща
Пука се розовия балон и оставаш в нищото докато си жив, лутайки се между неадекватни хора
Препоръчани теми