Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 419 773
  • 5 600
# 5 595
Здравейте!Снощи 22:03, гледах филма ( началото за мен беше изключително емоционално: спомени)и усетих полъх по дясната ръка. Няма как да е течение, всичко беше затворено. Направо вълна премина през дясната ми страна. Знам, че беше тати и не мога да Ви опиша колко леко ми стана!🙏🏻❤ Липсва ми много, но знам ме е до мен!
Виж целия пост
# 5 596
Искам да питам за мнение. Ние сме загубили доста от традициите си, но сега като четох някъде, разбирам, че да се говори за смъртта било табу в българската традиция, тъй като се смята, че можело да предизвика съдбата и да привлече нещастие. Наистина думите имат сила, но ако не изговорим тази травма и какво се е случило в семейството, само ще таим всичко вътре. Някой може ли да сподели реален опит с това, тъй като се опасявам, че без да зная, аз наситина неволно предизвиках съдбата...
Виж целия пост
# 5 597
Много традиции имаме на Балканите за смъртта. Не случайно носим поне 40 дни траур - за да предпазим другите от скръбта си. Покриваме се от глава до пети в черно, защото то ни обезличава и така не излиза от нас към другите. Поне така е било в миналото, сега по навик и без да знаем реално защо го правим. И с цветни дрехи да си, това не показва каква чернилка ти е в душата
Виж целия пост
# 5 598
Нямам никакъв опит и често казано тепърва се уча на тези традиции.
Днес стават 6 месеца без мама. Ходих на църква, записах литургия и запалих свещичка. Като приспя детето ще хапна от любимите й шоколадови бонбони. Надявам се да е с мен!
Цяла седмица ми е тъжно.. че чак пак започнах с леките паник атаки. Наистина е хубаво да се говори и за болката в нас, говоренето помага.
Виж целия пост
# 5 599
Достатъчно е, при нас едни помени, едни подавки, половин сватба, а е излишно, свещеници го казват, ама така знаят, така правят. Литургия и панахида е важно да се записват.
Виж целия пост
# 5 600
Не съм по ритуалите и традициите.
Единственото вярно е, че каквото и да направим няма да ги върнем. Всичко останало е за успокояване на съвестта на близките.
От няма и къде правих 40 дни и 1 година. Не за друго, ами защото далечни роднини чакаха да бъдат поканени и да не ме одумват (въпреки, че пак се намериха хора, които да изразят недоволство). Ами доста зор видях и разбрах, че не е моето. През цялото време едно напрежение дали всичко ще направиш като хората, едно тичане нагоре надолу да купуваш продукти и да подготвяш храна - направо се бях престарала да варя жито, да меся курабии, да купувам халва, локум, вино за преливане, кандило за свещите, ходих до една кетъринг фирма да поръчвам коктейлни хапки. После една седмица бях като изцедена.. и за какво - нея пак я няма. Не виждам смисъл в цялата тази суетня.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия