Нейна приятелка от детство, живее на съседната улица, 2мин от нас, повече от година нито е звъннала на майка, нито е дошла. Откъде накъде да я информирам?! После се оплаквала на наша роднина, как сме могли. Ми ей така.
Друга бивша близка, пак така, години наред не е стъпила в нас, после, ама защо не ми се обадихте.
Само ми е в тоя момент да звъня и да “каня” на погребение, хора, които приживе не са си скъсали обувките да идват при нея.
Точно вечерта след погребението, звъни нейна стара приятелка от далечен град да ѝ честити имен ден. Вдигнах на жената и ѝ казах, няма откъде иначе да разбере. Поддържаха си телефонна връзка, обаждания за празници. Прецених, че е по-добре да вдигна.
Достатъчно хора се събрахме да я изпратим. След опелото направихме молебен за здраве, както е по канон, от погребалното бюро бяха осигурили жито и питка.
Още ме втриса за татко преди 20г как сульо и пульо се набутаха в нас след погребението, сакън да не изпуснат ракията и кюфтетата и разнасях чинии на непознати.
После дойде модата да се събират в заведение след погребението. Не, мерси съм.
Добре че покрай Ковид замря обичая мъртвеца да преспи вкъщи и народа да идва.
Направо се шокирах, че познати откараха 90годишната баба на село да “преспи” и то в августовските жеги. Трябва да го забранят това.