Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 420 452
  • 5 620
# 5 610
По тази причина не “информирахме” и куп бивши близки за погребението на майка.
Нейна приятелка от детство, живее на съседната улица, 2мин от нас, повече от година нито е звъннала на майка, нито е дошла. Откъде накъде да я информирам?! После се оплаквала на наша роднина, как сме могли. Ми  ей така.
Друга бивша близка, пак така, години наред не е стъпила в нас, после, ама защо не ми се обадихте.
Само ми е в тоя момент да звъня и да “каня” на погребение, хора, които приживе не са си скъсали обувките да идват при нея.

Точно вечерта след погребението, звъни нейна стара приятелка от далечен град да ѝ честити имен ден. Вдигнах на жената и ѝ казах, няма откъде иначе да разбере. Поддържаха си телефонна връзка, обаждания за празници. Прецених, че е по-добре да вдигна.
Достатъчно хора се събрахме да я изпратим. След опелото направихме молебен за здраве, както е по канон, от погребалното бюро бяха осигурили жито и питка.
Още ме втриса за татко преди 20г как сульо и пульо се набутаха в нас след погребението, сакън да не изпуснат ракията и кюфтетата и разнасях чинии на непознати.
После дойде модата да се събират в заведение след погребението. Не, мерси съм.
Добре че покрай Ковид замря обичая мъртвеца да преспи вкъщи и народа да идва.
Направо се шокирах, че познати откараха 90годишната баба на село да “преспи” и то в августовските жеги. Трябва да го забранят това.
Виж целия пост
# 5 611
За съжаление често се виждат истинските лица на хората покрай тези събития. Майка ми на 80 години движеше ремонт на покрива в огромна кооперация, тъй като никой не го беше грижа от блока. Не знам дали и това не я съсипа, но когато почина, председателят и други съседи, чиято работа вършеше, и съседи, с които си говореше често и бяха близки по нейните думи, не изказаха дори съболезнования, а камо ли да дойдат на някоя панахида. Панахидите са да се съберат хората и да се помолят и да си спомнят за починалите. Затова според мен са важни.
Виж целия пост
# 5 612
За съжаление често се виждат истинските лица на хората покрай тези събития. Майка ми на 80 години движеше ремонт на покрива в огромна кооперация, тъй като никой не го беше грижа от блока. Не знам дали и това не я съсипа, но когато почина, председателят и други съседи, чиято работа вършеше, и съседи, с които си говореше често и бяха близки по нейните думи, не изказаха дори съболезнования, а камо ли да дойдат на някоя панахида. Панахидите са да се съберат хората и да се помолят и да си спомнят за починалите. Затова според мен са важни.
Ама с тези съболезнования не знае човек какво да прави. Аз, примерно, когато е починал близък и ми е тежко не искам да ми изказват съболезнования, става ми още по-тежко. Около мен има и други, които не искат.  И човек се чуди да изказва ли, да не изказва ли.
Виж целия пост
# 5 613
За съжаление често се виждат истинските лица на хората покрай тези събития. Майка ми на 80 години движеше ремонт на покрива в огромна кооперация, тъй като никой не го беше грижа от блока. Не знам дали и това не я съсипа, но когато почина, председателят и други съседи, чиято работа вършеше, и съседи, с които си говореше често и бяха близки по нейните думи, не изказаха дори съболезнования, а камо ли да дойдат на някоя панахида. Панахидите са да се съберат хората и да се помолят и да си спомнят за починалите. Затова според мен са важни.
Ама с тези съболезнования не знае човек какво да прави. Аз, примерно, когато е починал близък и ми е тежко не искам да ми изказват съболезнования, става ми още по-тежко. Около мен има и други, които не искат.  И човек се чуди да изказва ли, да не изказва ли.
Наистина е неловко и не всеки човек знае как да реагира. Една позната няма и 40 дни след като майка почина ме завлече почти насила в едно кафене и се правеше на клоун през цялото време, не спря да се смее и да говори на всякакви теми като козметика, шопинг и екскурзии, аз само мълчах и кимах, а душата ми ревеше. Може би така е преценила да направи - да ме разсее от загубата, но не се получи.
Виж целия пост
# 5 614
Е друго си е, сестрата на ММ, няколко дни след погребението на майка, се насили да изкажела съболезнования, а на следващия ден звъни с камера да покаже партито за Рд на детето си, музики, танци… Празнувайте си там, кво звъниш да се кикерчиш и лезиш, в тоя момент не ми е до теб, преди 4-5 дни съм погребала майка си.
Свека и тя се насили да ми звънне, за отбиване на номера, не вдигнах, нямах сила за нея. Знаеше от ММ, че майка е зле и ракът е напреднал, а веднъж не попита. Нямах сили да лицемернича в тоя момент.
Който е трябвало, е бил съпричастен, нема нужда от форсирано лицемерие.

Не помня кой пък разбрал в последствие и ми каза, не си написала във Фб. Ъъъ, трябва ли ?!
Та всеки луд с номера си.

Наскоро разбрах, че позната е починала още преди година, бореше се с рак. Заръчала, че не иска нито некролози, нито погребение с хора, само мъжът и дъщеря ѝ. Най-добре.
И себе си знам, че не искам погребение, и без това имам малцина близки, дано децата ми поне ме изпратят…
Виж целия пост
# 5 615
И аз не слагам некролози, ама понеже задължително влизат в цената, си ги взех и сложих на кръста, другаде не съм лепила, на който е трябвало, съм се обадила. При нас ресторанта е задължителен откакто се помня, преди демокрацията беше след погребението,а сега на 40. Излишно е, и материално, и времево и емоционално
Виж целия пост
# 5 616
Аз направих ресторант след погребението само със семейството (братовчедка ми задвижи всичко, аз не бях в състояние). За 40дни толкова се бях притеснила и вманиачила, че от 25 човека дойдоха 8.. само нерви изхабих. Сега за 6месеца бяхме само семейството, за 1 година може би ще се обадя и на близките приятели на мама.
Слагам некролози на вратата и на входа долу.. тя се зачиташе по чуждите.. нека хората да видят и да си помислят добро за душата й.

ПС гледам името на темата “преодоляхте ли го?”.. шока до някъде.. загубата е невъзможна.. 6 месеца, а рева като магаре за всичко.. спомените идват толкова неочаквано, че чак долавям ароматите..
Виж целия пост
# 5 617
Няма значение как ще го направите ,по важно е да ни е добре. Най вече да се чувстваме че сме го направили както те биха искали
Виж целия пост
# 5 618
30 септември

Твоят ден.. носеше усмивки,
свещи, поздравления и торта.
Днес се натъжаваме всички -
календара за тебе ни напомня.

Честито, майче.. нека е небесен,
облаци и светлини ти пращам.
Там където си, да има песни,
да има танци.. да ти е топла душата.

Аз ще запаля свещ.. от другите.
Ще хапна торта в твоя чест.
Ще изплача сълзи с неизказани думи,
ще погледна към звездите и към теб,

ще си пожелая нещо (да те видя)
и ще ме лъхне вятър (може би си ти).
Денят ще мине не като събитие,
а като спомен и като мечти.

Твоят ден - 30 септември,
родила се бе тя - моята майка,
самотен родител и герой,
висшист, приятел и добър събеседник.

И тази дата на гърба ми,
с мастило нарисувах преди години.
С чест я нося и благодаря ти,
че именно ти беше моят родител,

пътеводна звезда ще си вече,
птиче на моето рамо.
Много ми липсваш, да знаеш..
Честит Небесен Рожден ден, мамо!
Виж целия пост
# 5 619
Прегръдки мила Em22!
Виж целия пост
# 5 620
За съжаление често се виждат истинските лица на хората покрай тези събития. Майка ми на 80 години движеше ремонт на покрива в огромна кооперация, тъй като никой не го беше грижа от блока. Не знам дали и това не я съсипа, но когато почина, председателят и други съседи, чиято работа вършеше, и съседи, с които си говореше често и бяха близки по нейните думи, не изказаха дори съболезнования, а камо ли да дойдат на някоя панахида. Панахидите са да се съберат хората и да се помолят и да си спомнят за починалите. Затова според мен са важни.
Ама с тези съболезнования не знае човек какво да прави. Аз, примерно, когато е починал близък и ми е тежко не искам да ми изказват съболезнования, става ми още по-тежко. Около мен има и други, които не искат.  И човек се чуди да изказва ли, да не изказва ли.

Всеки има право на своите чувства. Но не мисля, че да се правим, че все едно нищо не е станало, е приемливо. Все едно да не казваш добър ден или довиждане на хората около теб. Това са норми, на които се крепи обществото, и според мен е не замо за близките, но за починалия, да се уважи паметта му. А то и мен не ме прави да се чувствам по-добре това някой да ми изказва съболезнования, нито пък аз да изказвам на другите, но според мен другото е равносилно на игнориране на случилото се и е още по-болезнено, все едно човекът не е съществувал...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия