Как решихте, че искате бебе?

  • 4 349
  • 59
# 30
Но трябваше да намеря и подходящия татко, което не беше лесно.
Едно е да си имаш гадже, друго е да искаш да отгледаш бебе с мъж до себе си...
Когато видях в съпруга си (тогава си бяхме още гаджета) мъжът, когото съм търсела, то някак си въпроса за бебе беше направо решен...аз исках едно малко негово копие, което да е символ на нашата любов, а той искаше едно малко мое копие... чакаме с нетърпение да видим резултата!
Пожелавам ти близнаци за да няма сърдити Mr. Green
Виж целия пост
# 31
да карам 4 курс бременна.Или поне правеща бебе Grinning Само че то кой знае кога ще е моят 4 курс, нещо се съмнисвам да е догодина Laughing
Ох, и аз такива желания имам и много искам да стане. Само дето съм още първи курс и ми се вижда толкова далеч  newsm45
Виж целия пост
# 32

Здравейте настоящи и бъдещи майчета!!! От както реших да се пробвам и аз / да ставам майче/ открих този форум. Чудесни сте!!!! А как се реших- просто знам че трябва вече, и че сега е времето. И преди съм искала но сега като, че ли е най-силно.Може и от възрастта да е / 28 г/ но така го чувствам. Успех на всички. newsm51 newsm51
Виж целия пост
# 33
При мен се появи неистово желание да си имам бебе (с първия ми приятел) още на 17, като бях  първи курс студентка. Точно тогава се роди племенникът ми и когато го разхождах навън, всички си мислеха, че е мое, и аз се надувах от кеф  Grinning и изпитвах едно особено чувство, същото когато си завъждаш котка или фикус Mr. Green  Wink
Но... човекът се оказа хем неподходящ, хем бебе не му беше на първо място в списъка с нещата, които иска от живота на този етап.
Когато срещнах моя мъж, още на първата година, ей така, съвсем спонтанно заговорихме за желанието си да имаме деца ЗАЕДНО. Наблюдавах го и разбрах, че е Той. Не сме правели нарочни опити тогава, но като ми дойдеше, както някой спомена по- горе, изпитвах лека тъка, а не облекчение.
Правехме планове най- напред да се сдобием със собствено жилище, да имаме стабилни доходи, кариера и тогава бебе. Да, ама не. Не удържахме на желанието си и така се сдобихме със фъстъчка. Живеехме под наем, понякога отваряхме касичката, за да си купим хляб и билети за градския транспорт- съвсем сериозно! Но се справяхме със всичко, защото се случи това, което най- много искахме Hug
И наесен ще се опитаме за второ Praynig
Виж целия пост
# 34
Когато се омъжих на 18 години, въобще не исках бебе - не бях готова за това, пък и исках да следвам и да имам висше образование. Когато станах на 23 години изведнъж много ми се прииска да имам бебе - и аз не мога да си обясня как така се появи това желание, ей така, от нищото. Когато каката стана на 3.5 г. започнах да гледам завистливо майките с количките, но не планирахме тогава второто си дете - моментът не беше подходящ. То пък ни изненада в засада. Е, много му се радвахме, макар и без да е планирано. И ми се струва, че като малкият порасне, пак ще ми се прииска да си имам бебе.
Виж целия пост
# 35
На 29 години срещнах човека, постепенно осъзнах, че искам да бъдем заедно, да имаме хубаво и голямо семейство, че искам и съм готова да бъда майка. Иначе си бях едно егоистично същество, което се интересуваше само от себе си. Промених се WinkНа него му трябваше малко повече време обаче Wink
Виж целия пост
# 36
Осъзнах,че искам бебче,когато преди 2г забременях,но за съжаление радоста ми беше за кратко,направих спонтанен аборт в 9седмица.
И сега пробваме от година,но уви.
Пожелавам на всички по newsm30
Виж целия пост
# 37
Аз срещнах бащата на моите деца сравнително рано - омъжих се на 20 години. Обаче и двамата учехме и решихме да изчакаме за бебето... През годините, през които учехме, желанието ми за бебе се засили неимоверно. Гледах децата по улиците и чак ми се плачеше, че отлагаме Embarassed Е, завършихме, намерихме си постоянна работа и бебето стана на втория опит. Най-накрая и аз бях горда и щастлива мама Heart Eyes Обаче синът поизрастна и аз пак започнах да се заглеждам по количките на мамите Wink Резултатът го виждате Mr. Green Само че този път стана след 2 години опити...
Виж целия пост
# 38
 Laughing опеределно си мисля, че това е свързано с намирането на мъжа-половинка ;о) аз трудно си представях,че ще мога чудесно да живея с някого, обаче всичко се случи - един мъж успя да намери ключа към сърцето ми, "прибра" ме в неговата къща барабар с кучето и ми сложи халка на пръста  Laughing а аз усетих, че съм намерила мъжа, от когото искам да имам дете  Praynig Peace Laughing
Виж целия пост
# 39
Усетих,че единствено ми липсва бебето!И като ме хвана манията само това мислех и надувах главата на мьжа ми докато и той не почувства огромно желание!
Виж целия пост
# 40
Мисля, че в наши дни ние твърде много задълбаваме в това, дали да имаме дете, кога точно да стане това, как ще се справим и т.н. Ние не сме виновни, просто начинът на живот го изисква, а всъщност става дума за нещо толкова  естествено и може би най-важното нещо, заради, което сме на тази свят. Почти съм сигурна, че нашите баби и прабаби не са си задавали подобни въпроси и деца са се раждали независимо от нелекия им живот.Имам син на 6 години и,макар че съм на 35, много искам да имам и още едно дете. Отглеждам го с цялата любов, на която съм способна, допуснах и някои грешки, но мисля, че имам още сили и търпение, за да възпитам и още едно дете. На фона на стряскащите статистики относно демографския срив, какво да ви кажа друго, освен - не си задавайте екзистенциални въпроси, а дайте живот! Wink
Виж целия пост
# 41
ЗДравейте!
Според вас нормално ли на 20 години да искам да имам бебе? Защото аз наистина искам......... Cry
Виж целия пост
# 42
Нормално е. Laughing
Виж целия пост
# 43
Коя е най-младата майка тук?
Виж целия пост
# 44
Мила, майките не са точно тук Laughing
Тук също има майки, но повечето сме такива, които имаме силното желание да станем такива, виж в другите форуми Laughing
Аз също мисля, че не е рано. Просто сега си го почувствала Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия