Въпроси към Класически хомеопати 19

Ми сигурно ги има дублирани случаите си някъде, не съм го разпитвала, но ще питам като се видим.

Всеки се оправя както може - един пише на таблет, друг пише на ръка. Споделих как практикува моят, другите не ме интересуват - да се оправят кой както може, стига да спазват принципите на хомеопатията.

И последно, има или няма предписание за остър симптом, щото нещо си противоречите. А аз това и питах - имам нов, остър симптом, сега какво? Първо ми се нахрърляте, че така не се прави, после неее, трябвало остро предписание.

Простичък въпрос, но объркващо ми се стори обяснението, та реших тук да попитам.
Примерно 30 ch  в сравнение с 15 ch, значи ли че 30 ch е по-слабо като сила хомеопатично лекарство, т.е. по-голямата цифра е по-голямо разреждане, т.е. по-малко находящос е лечебно вещество в препрата? Дали е  правилно тлкуването ми?
Благодаря 

Щото въобще не си противореча, но трябва да се мисли, като се чете. Кой е казал, че трябва остро предписание или, че трябва конституционално предписание? Това че вие оценявате някой симптом като остър, не го прави такъв. Хомеопатът ви може да прецени на база на случаят който вече е свалили какво представлява този НОВ симптом. Дали лежи на конституционален терен или не лежи и как да се действа. Освен това новият симптом променя тоталността симптоми на болестта. В §3 на Органон, Ханеман пише че първа задача на лекаря е да разпознае кое е несъмнено болестно в човека т.е да може да разпознае "болестта". Той е направил едно предписание на база на това което е видял. След това има НОВ симптом (дали наистина е чисто нов или е върнал се стар и познат???) и хомеопатът трябва да оцени дали този симптом променя тоталността от симптоми на болестта до такава степен, че да изисква ново предписание или че не я променя и старото лекарство покрива и него.

Никъде не съм писала какво трябва и какво не трябва да се прави във вашия случай, защото не го познавам. Отговорила съм ви принципно на поставения казус. Питахте за силицеа и за появил се хемороид с кръвоизлив след нея. Отговорих ви, че ако това е стар и познат симптом, то става дума за връщане на стар и познат симптом, което е абсолютно съгласно принципите на Херин и е положителен знак. Отговорих също, че ако симптомът не е стар и познат, че е нов и неизвестен до този момент, то е възможно да става дума за доказване. Къде ви написах трябва да пиете конституция? или трябва да пиете остро лекарство?

Правилно е но само донякъде. От гледна точка на наличното количество лечебно вещество то всички лекарства над 12СН са еднакви. При 12СН или 12 поредни стотични разреждания се достига числото на Авогадро, т.е в разтворът НЯМА нито една молекуала от изходното вещество. Остава само паметта на водата. Така че и при 15 СН и при 30 СН и при 200 СН и при 1 М което е 1000 СН отдавна няма нито една молекула. Ето защо чисто химическите количествени разсъждения стават ненужни и невъзможни. Разликата между 15СН и 30СН е степента на динамизация, на "интензифициране на информацията". Така че, колкото по разредено, толкова по силно....но и това е некоректно съждение. За един човек 15 СН ще е по силно от 30, а за друг 30СН ще е по силно от 15 - зависи от индивидуалните характеристики на неговата жизнена сила, т.е от интивидуалната му чувствителност, възприемчивост и реактивност; от миазмичния терен и от конституцията към момента.

Ако ще разсъждавате за количество вещество, тези разсъждения имат резон до 12СН т.е 6СН има повече активно вещество от 9 СН и 12СН. Само че в хомеопатията всичко е наобратно - количеството вещество не лекува. Лекува единствено и само жизнената сила, а хомеопатичното лекарство е стимул към нея и потенцията определя различен по интензитет и сила стимул.

Благодаря, трудно за осмисляне, но има и все пак доза логика.
Може би основата на съждение е различна и оттам и изходната точка се различна, така че благодаря  Златното правило си остава- строго индивидуално е всичко. Както за едно и също вещество за един е лек, а за друг-отрова 

Много логика има даже.

Колкото повече се потенцира едно хомеопатично лекарство толкова повече намалява изходното вещество, но толкова повече се увеличава потенциала. Не става дума за просто разреждане, ако само разреждахме, достигайки 12 СН щяхме да изгубим и последната молекула активно вещество и нямаше да можем да лекуваме. Хомеопатията е била хваната в този "капан" в своите първи години. Ханеман е бил твърдо убеден в правотата на това да се лекува на база принципа на подобието. Знаел е, че субстанция която предизвиква болестни симптоми у здрав човек е същата субстанция, която ще излекува същите симптоми у болен. Но как да дадеш отрова на болен, без да го утрепеш??? (повечето хомеопатични лекарства в чист вид са си чисти отрови). Хенамен решил да започне да разрежда отровите, за да може да намали опасните ефекти и да остане само лечебния ефект, на база принципа на подобието. Колкото и да намалявал, все не било достатъчно, винаги имало лоши ефекти, а лечебните ефекти на фона на тях били незадоволителни. Той продължавал да разрежда докато в един момент субстанцията нямала никакъв отровен, но и никакъв лечебен ефект. Това е "капанът". Патова ситуация. Ханеман има принципът, разбира го, но няма лечебните агенти (лекарствата). В Органони от 1ва до 3та редакция той описва философията и методологията на своята практика имено с тези все още несигурни и опасни лекарства. След което му пада ябълката на главата ( а ла Нютон) и "Еврика". Замислил се дали нещо ще с епромени, ако вкара енергия в системата (е не го е мислил така както аз сега го пиша, но такава е била идеята). Наблюдавал как магнит привлича метални предмети, които се залепят за него, а след това когато бъдат отделени от него самите предмети притежавали магнитни свойства. Сякаш силата на магнита се била вляла в простия метален пирон. Така му дошла идеята за тритурациите (специфичен процес на стриване) и сукусиите...и о чудо   можел да разрежда, да разрежда безкрайно и по този начин се освободил от отровата, но лекарствата му пък можели да лекуват. Tогава той пише 4-та редакция на Органон.
Ако приложим към това днешните разбирания на физката и химията ние знаем защо в един момент отровата е спряла да бъде отрова и защо лекарството е спряло да бъде лекарство. Защото разреждайки е достигнал число на Авогадро и в разтворът е нямало нито една молекула. Снаем защо тритурациите и сукусиите правят възможно лекарствата които са разредени над числото на авогадро да действат - закон за запзване на енергията, кинетична и потенциална енергия. Все още не знаем как водата точно помни, но моля...това е нова главоблъсканица за физиците и химиците  

Най масово използваните потенции са от C скалата, тоест стотични разреждания; те са:

6СН, 9CH, 12CH, 15CH, 30CH, 200CH, 1M (= 1000CH), 10M (=10 000CH), 50M (=50 000CH), CM (= 100 000CH)

12CH е границата на Авогадро, както е видимо повечето елкарства са над това число; повечето ХЛ нямат нито една молекула от изходната субстанция в себе си, те са ГОЛА ВОДА  

В скалата от 6СН към СМ количеството вещество намалява и изчезва, и от гледна точка на материалистичните възгледи и медицината на белите манти, няма основание ГОЛА ВОДА да лекува, освен чрез пласебо ефект (но как да внушиш нещо на бебе, което още няма система от вярвания или на животно).

В скалата от 6СН към СМ потенциалът нараства, интензивността на стимула също.

Работата на хомеопата е освен да разбере кое е несъмнено болество в пациента, освен да открие най подходящото ХЛ, той трябва да определи каква е чувствителността, възприемчивостта и реактивността на жизнената сила на конкретния човек за да може да подбере най-подходящия стимул, най-подходящата потенция.

Всичко е индивидуално в хомеопатията.

Ох, веселба голяма.

Аз лично си правя бекъп на софтуера с данните ежеседмично. Правя го и на външен хард диск, правя го и на таблета си. Отделно принтирам всяко записано интервю и развитието при него до излекуване (ако е остро) (как мастито прозвуча...хаха...). Подреждам си всичко по класьори и...така. Застраховам се четворно.
Говоря френски и английски, но още не съм стигнала до четене на чужда литература....Нямам време достатъчно за материята на български, камо ли на английски. Някой ден....

Благодаря за пожеланията. Снощи си дръннах два-три пъти лекарството, днес съм значително по-добре   (горящото гърло и болезнените кости и мускули като че ли не се усещат вече)

Цонна, аз лично по-скоро бих те оприличила на ликоподиум, но щом си сулфур, здраве да е

E, ти по ги разбираш тези работи. Щом съм Ликоподиум според теб, няма да те разубеждавам. И това ми харесва. Само да не съм Глупиниум, че те тогава става страшно.

Що пък да ги разбирам повече....
(впрочем харесвам ликоподиум повече от сулфур. Може би защото го разбирам по-добре от сулфур.. )

Не е най-кофти да си Глупиниум,  по-страшно е да си Вездесъщиум. 

Здравейте, извинявам се предварително за въпроса си, тъй като може би е коментиран, но в момента не разполагам с време да изчета всичко 

Много бих се радвала ако по-запознатите ми кажат дали докато се приемат хомеопатични лекарства  може да се пие сребърна вода, или тя неутрализира лекарствата. А също така - може ли да се накапва в нослето или трябва изцяло да я спра.

Благодаря   

Не може да се пие сребърна вода, докато се провежда хомеопатично лечение.

Много ти благодаря за бързия отговор   

А пречи ли ако се накапва в нослето?

Пречи, защото:

Човек е система в която има йерархия. Най-високият етаж на "властта" е менталното (умственото) - това е полето на личните споразумения, вярванията, делюзиите, най общо казано мисловните модели, съзнание и несъзнавано

Следва Емоционалното - това са нашите чувства, желания и страхове.

Следва Физическото тяло, което също има своя йерархия, където мозък и нервна система са в ядрото, а кожа, нокти, косми в периферията.

Логиката на тази йерархия е от по-важни органи и системи, към по малко важни органи и системи.
Над всички тези равнища на организация е жизнената сила, или принципа хомеостаза - онова което ни подържа в динамично равновесие на здраве.

Когато жизнената сила е разстроена, тя сигнализира за своето разстройство чрез симптоми. Ако се прояви симптом в менталното това означава да се появят делюзии и налудни идеи - това означава тежко разболяване. Хомеостазата не може да допусне това. Тя "изтласква" към периферията симптома. Той преминава през емоционалното, но ако остане там това означава промяна на начина по който се чувства човек. Жизнената сила продължава да "изтласква" към периферията и се появява физически симптом. Но не е все едно дали ще имаш гнойна пъпка на кутрето или гной в мозъка, нали? Физическото тяло също има йерархия.

С две думи жизнената сила се "старае" да "изтласка" възможно най-далеч в периферията сигнала за своето разстройство, за да може системата човек да продължи да функционира относително нормално, дори и със симптома който има.

И тук се проявява една от основните разлики между хомеопатия и алопатия - разминаване в разбирането за това кое е здарве и кое болест, и как трябва да се възстанови здравето.

Алопатията приема че проявеният в периферията симптом е самата болест и трябва да бъде отстранен. Така обаче се отнема възможността на жизнената сила да се изрази, а тя има нужда от този симптом, защото изразявайки го от една страна тя сигнализира за разстройството си, от друга страна осигурява възможност на системата Човек да продължи да функционира относително нормално и адекватно, тъй като симптомът е "изтласкан' далеч от ядрото, далеч в периферията.

Детето има обриви, много го сърби, чеше се до кръв, трябва да направим нещо. ОК! Мажем с кортикостероид - обривът изчезва, случаят е решен, да ама не! Когато се отнеме възможността на жизнената сила да изяви симптом в периферията, тя търси къде другаде е възможно да го изяви и го прави. Само че второто място е вече малко по-навътре от първото огнище на изява. Но ние предписваме алопатично лекарство и за този симптом. Тогава? Жиензната сила се изявява отново, но пак по навътре. И така във ремето се създава хроничен терен, болестта е хронифицирала, благодарение на "успешното лечение" на алопатичната медицина. Но това няма значение, важно е че сме си осигурили моментен комфорт и вече не ни сърби; гадната брадавица я няма; вече не ни болят ставите и т.н.

Сребърна, златна и каквото ще да е вода се прилага симптоматично, а ефектът от това вече обясних какъв е.

Хомеопатията не смята, че трябва да се освобождава от симптомите, че трябва да ги крие и потиска. За нея те са ценни, те показват какво е разстройството на жизнената сила и помагат да се определи точното лекарство, чрез което жизнената сила ще постигне отново динамично равновесие. Периферията не е цел за хомеопата. Периферията е следствие. Когато се даде правилното лекарство и жизнената сила възстанови своето равновесие в ядрото, периферията сама се оправя, защото вече няма нужда от симптома.

И когато човек провежда хомеопатично лечение, но в един момент се "изплаши" от някой симптом и вземе да го "реши" с алопатично средство (симптоматичното предписание на хомеопатично лекарство Е АЛОПАТИЯ), всъщност само скрива симптома, но не и първопричината. Тя все още е там в ядрото и ще намери начин да се изяви в ново огнище, което обаче е по-дълбоко от предходното. Така човек не си помага, а си вреди; потиска се и ако го прави често ще се доведе до хронифициране.