Агресията в детските книжки

шансът да се засрамят все пак ми се струва малко по-реалистиЧен, отколкото да седнат да размишляват.   Това с размишлението е в основата на тайм аут-а. Макар Че признавам си и в нашенския вариант наказанието не ми е много познато. Мен не са ме наказвали и може би затова и аз не приемам наказанието за възпитателно средство. То принизява детето до куЧетата на Павлов, а и ги унизява, което пък ги кара впоследствие те да унизяват други Човешки същества, изобщо полуЧава се ужасен пороЧен кръг. Но това е друга тема...

Нещо интересно по въпроса: http://www.dnes.bg/mish-mash/2011/09/19/roditeli-na-ostrova-iska … rne-v-klas.129145   

Боят с пръчка бил отменен през 1984 г. в Англия! 

Чувала съм градски легенди как взаимно са се шибали с пръчки лордовете в клубовете...извратена работа. Дали индийците, които учат в Англия са навити отново да ги бият?

Доста скоро.  
Авторката вероятно много ще се възмути от английските възпитателни методи, предвид, че открива агресия и в детските книжки.

  Паксман описва случай на заможен британец, бит в училище като част от нормалната възпитатвелна практика, членуващ в клуб за "взаимно наказание", така да се каже. Опитвал се е да се освободи от тази си зависимост чрез терапия, но не е успял. Има присадена кожа на седалищните части вследствие на тези си занимания.

А новината от линка е поредното доказателство за това как се въртят нещата - след годините на либерализъм във възпитанието се докараха до погромите от лятото и сега правят рязък обратен завой. Де да можехме да се учим от чуждите грешки, вместо да се стремим да ги направим всичките сами...


Точно през тази година аз тръгнах на училище, върху нас се упражняваше физическо насилие под формата на почукване със свирка по главата, ако си шумен. 

Жаве - благодаря за линка. Един много кратичък материал и от мен - ....тук....

Макаренковите методи са станали нарицателно за грубост, жестокост и подчинение, а всъщност това не е справедливо. Уважението на личността и самоуважението са един от базовите принципи, с които той действа и на които учи и възпитаниците си. Доколкото си спомням, случаите на бой са  единични за всичките години на работа и то при екстремни ситуации - напр. единия случай беше, когато един от младежите напада Макаренко с нож.

Когато се говори за Макаренко, не може да се сравняват методите му с тайм аута, защото той не е работил с малки ангелчета в детската градина, да не забравяме.   Той е работил  с деца с криминално минало, израстнали ключовите си първи 7 години в деструктивна среда, деца без детство и ценности,  отписани от обществото като безнадеждно морално пропаднали.   В този контекст е напълно логично и лично за мен - оправдано! да има изключително твърд и строг контрол. Но не е вярно, че това е равносилно на жесток и унижаващ 

Освен "Педагогическа поема", в която описва създаването и работата в комуната, съм чела и една значително по-тънка негова книжка - "Книга за родителя",ако не се лъжа в заглавието. В нея е писал свои принципни  препоръки към родителите, а също и свои лични наблюдения и ситуации от негови близки и приятелски семейства. Отново боя и униженията не присъстват. Тъкмо напротив.

 В интерес на истината, малко хора знаят, но мисълта "Няма лоши деца, има лоши възпитатели" е именно от "Книга за родителя"  на Макаренко !   

темата стана манджа с грозде

Ранча Мария Пън  


Беше направен паралел между подкрепата за "насилието" в приказките и склонността към наказания включващи насилие в реалността. Пак сме по темата.  

 

Аз понеже малко бавно набирам инерция , чак  сега се сетих и за още една Макаренкова мисъл от "Книга за родителя", която ще цитирам смислово, нямам книгата пред мен, за да цитирам точно:

"Никога не забравяйте, че децата със своята поява (осиновени или родени в семейството), правят на вас и вашето семейство по-голямо добро, отколкото вие на тях и им бъдете благодарни."

Беше по повод на важността децата да растат и да се възпитават в задружна, сплотена среда.

Много ми харесва. И някак ми навя за пореден мисълта, че всичко ново е добре забравено старо.

Ох, горкият Макаренко! Някой явно много го е мразел, за да се излива постоянно такава помия върху името му.
Или това е само нашенско явление? “Чукча - писатель, чукча - не читатель"?
Прочетете го, най-накрая! Не боли, даже е много интересно, ако не от педагогическа, поне от историческа гледна точка. 

ИрПуц дай да го приключим този лингвистичен спор най-накрая!  Ето виж какво пиша и то конкретно към теб преди няколко страници.

От този цитат и на нелингвист става ясно че не смятам думите за взаимозаменяеми. Дори го подчертах това на няколко пъти. И макар според синонимните речници думите да се считат за синоними за мен в конкретната ситуация те са синоними само до толкова че можем да направим следнте изречения които описват картинката и в същото време основният смисъл се запазва. Читателят получава една и съща идея след прочитането им:
1. Животните отмъщават на вълка за лошата му постъпка спрямо костенурката.
2. Животните овъзмездяват вълка за лошата му постъпка спрямо костенурката.
И третият пример е с предложения от теб глагол - наказвам
3. Животните наказват вълка за лошата му постъпка спрямо кестенурката.


Никъде не говоря за провинения а за поведение. На популярен език поведението е добро и лошо. На езика на поведенческата психология термините са желано и нежелано поведение. Ето какво точно казвам:

Абсолютно си права! Точно затова и аз не използвам Северна Америка като понятие. 

Тсв Напълно симпатизирам на разсъжденията ти! Обаче независимо от факта че литературата е разделена и обозначена за различните възрасти аз лично имам съмнения че съдържанието на книжките предвидени за съответната възраст е винаги подходящо! 


Вяра предполагам си се подвела по ИрПуц а тя не ме е разбрала! Нормално е когато се дебатира на научна тема в публичен форум аудиторията да не е подготвена с терминология и да се тълкуват погрешно изказванията! 

Наказанието в психологията присъства единствено като термин.   

На английски се използва думата Punishment и се влага смисъл на Penalty когато  става въпрос за Традиционната представа за наказанието. В този случай наказанието се налага върху индивида а не спрямо поведението му. Както е примерно при нашия Вълчо (животните бият него) 

За Педагогиката на Макаренко никъде не казвам че се изразява в здрав бой  а само че тази педагогика използва този вид наказание или традиционния който психологията не приема  ) Педагогиката на Макаренко наказва индивида. Примерно Макаренко е този който въвежда понятието "намалено поведение" на което и ние като деца бяхме свидетели. Та като се провиниш ти намаляват поведението няколко пъти и накрая просто те изхвърлят от училище. В неговия подход влизат мъмренето и натиска на колектива - порицание пред строя Тоест ползва традиционата представа за наказанието като метод на възпитание където последствията са за сметка на индивида. Наказва се личността а не поведението. От там е и понятието Лош Ученик в характеристиките които пионерската организация пишеше.  Лош е качество или етикет който се лепва на личността както и на Вълка от дискутираната картинка – "Злият вълчо с вой избяга". Този ми коментар моля да не се разбира че считам че подхода на Макаренко си няма достойнства. 

Ето кратък цитат от Тук

Makarenko's approach to discipline remained the norm in Soviet schools in the 1980s. Physical punishment was forbidden; disciplinary measures included oral reprimands by teachers, collective pressure (peer disapproval), bad marks in record books (demerits), consultations with parents, and, only as a last resort, expulsion from school."

Между другото за Педагогическа поема хубаво сте дали линк и книгата за мен си има достойнства но как да се приеме сериозно коментара който я съпътства щом в него присъства подобен език: "никой не ги е*ава за копче." 

Та обратно към наказанието!  За Поведенческата психология която отново ползва понятието Punishment то се изразява в това че Наказанието се случва върху поведението а не на личността както при традиционния подход. В нашия случай моето предложение Вълчо да бере билки е точно такова Наказание. Наказанието предлага ново поведение което е желано за да замести нежеланото поведение.

В по-късния пример който дадох наказанието (припомням че тук думата наказание е просто термин) е детето "да си оправи бъркотията която е създало" а не да си разтреби стаята както Вяра е разбрала. Бъркотията може да е примерно нарочно натрошени на пода солети или намазани със сладолед нови дивани! 
Същото и с намазването със крема на мама от глава до пети. Заместваме нежеланото от нас поведение с желано - детето да се измие.

Наказанието в поведенческата психология е термин който се отнася за всяка промяна в средата на извършителя на поведение която би довела до намаляване на вероятността извършителят на поведението да повтори поведението си.

Изискването детето да си оправи бъркотията води до все по-малка вероятност то да прави отново бъркотия освен ако не му харесва много да чисти.

Поканването детето да се измие самО подчертавам самО както писах и в предния си пост създава вероятност детето да не се намаже повече с крем а направо да помоли да се измие самО защото много му е харесало да го прави! 

И двата варианта са хипотетични и това че при вашите деца вероятно би имало друга реакция е повече от нормално! 

Надявам се да става ясно че наказанието като термин на психологията изобщо не означава наказание в общоприетия смисъл. 

Кратък цитат от Тук Без никакви претенции за изчерпателност!  Това е първият попаднал ми материал който ми се стори на достъпен език.

In psychology, any stimulus that reduces the strength of a behavior in some measurable way is a punishment for that behavior. Punishment is something that happens to behavior rather than something that is done to a person.

Това абсолютно не е вярно - че Макаренко използва боя като вид наказание. Ако си беше направила труда да прочетеш книгата му, а не нейните преразкази и интерпретации, щеше да установиш, че той в живота си е ударил шамар на човек само веднъж, в началото, и то на престъпник с нож в джоба. И въпреки това се е срамувал от себе си и съвсем честно описва чувствата си в този момент.
За намаленото поведение също не съм съгласна, поради простичкия факт, че е съществувало в много страни и по време, когато тамошните възпитатели не са и подозирали за съществуването на някой си Макаренко. Включително и у нас.
А другите ти размисли и страсти относно наказанията, порицанията и другите алабализми, изобщо няма да коментирам. Едно, че не ми се спори с радио, и второ, че да обясняваш как действа системата на човек, който никога не се е сблъсквал с нея (включително и тази, в която живееш), е безсмислено. Всички разбрахме, че ти никога не си работила, поне не и в колектив.
Затова ми се иска само да ти предложа няколко упражнения, пък ти ако искаш ги направи:
1. Ходиш на работа, като постоянно закъсняваш, в работно време си клатиш краката, тръгваш си по-рано - с две думи, нарушаваш трудовата дисциплина. Ще ми бъде много любопитно с какви думи ще опишеш последствията върху твоята скромна личност, а и много работодатели у нас ще ти бъдат благодарни да научат как може да се направи забележка, да се отправи мъмрене и да се уволни човек, без това да бъде наказание за постъпка, нито порицание на индивида, нито какво там още беше...
2. Може да предложиш и на детето си да направи нещо подобно - да се държи безобразно в училище, да краде, да бяга от час, да посегне на друго дете... Опиши, моля те, как хуманно и с любов разрешават такива проблеми канадските педагози.
3. За десерт - може да пробваш да влезеш с пистолет в някой магазин или банка. Ей-така, да видиш с каква любов и поощрение ще те залее обществото, отричащо всякакъв род наказания.
Аз взимам пуканките и обещавам да те прочета с голям интерес. Ако си в състояние да пишеш, естествено.
А, и да знаеш, че каквото и да се случи с теб, българските народни приказки нямат нищо общо! 

Упоритостта ти вече започва да ме радва - само ти знаеш подходящата терминология, всички други са подведени и объркани, а аз съм някакъв архизлодей, че и некомпетентен.  


Мхм, добре. Не по врат, а по шия.

По езиковия спор ми писна да обяснявам едно и също, особено след като ми правиш не твърде фини намеци, че нищо не разбирам от лингвистика.   Окей, приеми, че нищо не разбирам и не съм в състояние да проумея разсъжденията ти. Впрочем, ако наистина и пред себе си не допускаш, че е възможно да си допуснала грешка в разсъжденията изложени преди няколко страници, от които сега активно започваш да се отричаш, по-нататъшния разговор е безпредметен. Поздравления за почти умелия spin, няма как да не се възхитя.


В цялата психология, от Блойлер насам, идеята за наказанието присъства само като термин? Би ли пояснила какво значение влагаш в израза "само като термин"?

И още нещо, че не съм сигурна дали ще разбереш от едно споменаване: Личните нападки и приемането, че всички освен теб са лаици в обсъжданата сфера е от една страна незряло, а от друга невъзпитано. Фактът, че някой не е съгласен с теб не го прави автоматично некомпетентен. Моля да не ме караш пак да вадя цитати за да обяснявам това.

В "Ние врабчетата" удрят едното врабче по главата преди да го попитат нещо, защото иначе не се сеща. Във "Войната на таралежите" ухото на едното момче бива извито, забележете, от съседа!  Ами малкият Никола - истински престъпник - мисли да наеме убиец, който да го отърве от новороденото му сестриче. И тях ли няма да им разрешите да прочетат като пораснат още малко? Докога мислите, че ще можете да ги баламосвате с книжки за малоумни?

Вие пък що се обяснявате.
Не разбрахте ли, че тук сме некомпетентни лаици, които не могат да отглеждат деца, дори не могат да четат. Освен това цялата тема мисля, че е неприятен научен експеримент, с който се наблюдава нашата реакция, за да се "разнесе" из дебрите на Северноамериканските земи като пример за глупостта и нехайството на българите.