Първо се извинявам че не ми работи запетаята!
Моето дететнце на 2 години и проявява интерес към книжки много отдавна. Изчели сме много и на български и на английски (живеем в англоезична среда).
Четем много римувани приказки и тя знае доста неща на изуст!
Дядовата Ръкавичка ми е проблемът напоследък! Любима моя приказка! Знам я на изуст откакто се помня!
Та четем я ние но напоследък вижте какво се случва! Всички знаете края.
Горките животни.......съвсем мирно и кротко си седели на топло в ръкавичката и нищо не подозиращи какво ще им се случи!
Събрали се те другарски,
разположили се царски
в ръкавичката на друма
и отворили си дума...
Скоро дядо от Златица
се завърна да си потърси
свойта топла ръкавица.
Зер, ако я не намери,
баба с кремък ще го дере...
И вървейки, и кашлейки,
насред пътя той се спира
и душата му примира,
сърце му се разтреперва -
гледа, гледа и не верва:
ръкавичката му шава,
миша глава се подава
и опашка от лисица,
и парченце от ушенце,
едно късче кожух мечи,
светят остри зъби нечии...
-Какво мислиш бе човече! -
дядо сам на себе рече
и ръкави си възпрете,
и с тоягата удари,
и повтори, и потрети...Вечерта дома го срещна
неговата баба стара:
дядо лов с колата кара
и засмян дори до уши,
той лулата важно пуши...
На последно удебеленото моето момиченце започва да казва и да показва с жестове: Дядо бие бие иса (лиса) сайчи (зайче) мечана (мецана) вулчу (вълчо) мишето (мишлето)
Много обезпокоително е за мен е това. Започнах да не чета края ама тя го знае и си настоява да го чета. Скрих книжката но тя си играе с плюшените играчки и понеже имаме всичките животни си ги разиграва и накрая ги бие както дядото. Ужас!
Замислих се много! Имаме и други книжки - с прекрасни рими и все нещо войнствено настроени героите - примерно "тук се сбили две калинки най нищожни животинки!" Цитат от Горски вестник от поредицата Вълшебната гора!
Имам десетки примери за агресия в детските книжки!
Вие замисляли ли сте се по този въпрос?