Абе бащата на детето и се оказа меко казано, доста безотговорен, тираничен и бияч.И тя от тогава вместо да тръгне между хората, да работи, да се разсейва, седи вкъщи и се депресира и самосъжалява. Твърди,че имала пристъпи на паника, но и аз съм имала, нейното не е това. Тя дори не е ходила на никакъв лекар, за да знае има ли и нещо.Корем я болял, това и било, друго имала,не съм могла да я разбера,тя живеела в друг свят, дрън,дрън,дрън, но на лекар не отива, защото току виж каже,че нищо и няма.Всичко и е от нерви, но ние го отнасяме, а не този, който е виновен.
Тираничен и бияч...
Позволявам си да върна темата толкова назад. Първо: моите извинения, Тайна, че ще се набъркам, може би, в личното ти пространство с коментара си.
Когато аз бях няколко години в абсолютната емоционална и психическа (това ли е правилния термин?) дупка и бях на ръба на физическото оцеляване като последствие от това (да не се разбира болест), майка ми смяташе, че 1.взимам наркотици 2. че членувам в секта, 3. че съм патологично мързелива и се правя на интересна, за да не поема отговорност за живота си, 4. че по природа съм паразит, който може единствено да смуче "енергията" й. Мислеше за всичко и никога не успя или не поиска да успее да уцели истината.
Поради гордост или недоверие нищо не споделях с нея и се правех на всичко, което не прилича на мен в действителност. Имах няколко неуспешни опита да махна с ръка, за които тя никога не поиска да разбере. И пак, единствено със собствени сили, след като преодолях включително И НЕЙНИТЕ "благопожелания" и "помощ" се справих...
Не казвам, че вашия случай е идентичен, или дори близък до нашия. Но, все пак.... монетата винаги има две страни, за които си струва да се замисли човек.