Защо някой няма да иска да работи?

Ами и аз съм трайно неработещ човек, но по принуда. Гледам деца. Цял живот. Така и не разбрах, защо човек като мен, с толкова мечти, с толкова желание да се развива и върви напред, остана вкъщи......Скри се зад семейството си и тайно, с лека завист и болка, наблюдава околните....
Разбрах след време защо - страх от провал, страх от това, страх от онова....
Мъжът ми докарва добри пари, но от скоро си дадох сметка, че ако този човек спре да работи, направо загиваме.
Сега имам занаят, който докарва доста парички...Трудно е, отговорно е, треперя, пия успокоителни от страх да не се изложа....Разбрах, че е по-добре да ме е страх докато действам, вместо да треперя в безделие. Не, че да гледаш деца е безделие, но никога не съм го смятала за достатъчно, че да се почувствам значима....А на мен това ми е нужно.....
Колкото повече задачи имам, толкова по-организирана ставам и се чувствам жива.....

Според мен липсата на мотивация, отчаянаието, тихото примирение са все състояния, които не са вродени....трябва да се надмогнат, но и за това си има подходящ момент. Той идва и се усеща....Разбираш, че вече няма накъде да отстъпваш и толкоз.....
И усещаш прилив на смелост и решителност...
Възможно е да има и мързеливи и безотговорни хора, които седят без работа, защото има кой да ги рантути, но според мен това са изключения....

Наистина както и повечето са ти написали най-най-простия отговор на въпроса ти е - защото ножа не е опрял в кокала. При условие, че човек е нахранен, среща се по цял ден с приятели на кафенце и вечер спи на топличко, за какъв му е да работи?? Да си създава неприятности само?  Боже господи.  Просто се постави на негово място и ще разбереш... ти му оставяш избор - да работи или да не работи и той просто си избира по-лесния за него вариант...
Иначе аз също не съм съгласна  с поговорката - за лудо работи, за лудо не стой. Не пасва на съвременните времена. Най-много да се амортизираш "за лудо"...

Защото ................... причини много.

Елито0, в аналогична ситуация съм аз. Като те четох, все едно аз съм писала, с някои разлики, които ме карат да си мисля, че вие все още имате шанс, докато при нас нещата вървят към по-зле.
Ще ти отговоря на въпроса по принцип. Причините могат да са много - от мързел през чакане на шефска работа и заплата (без, разбира се, да покриваш критериите за това) до страх от провал.
Как е при нас? При мъжа ми е комбинация от всичко това + възпитанието - свикнал е всичко да получава лесно и е възпитан, че мама трябва да помага докато е жива. И понеже има свръхвисоко мнение за себе си - би работил само като шеф. И е съгласен да си носи едни и същи обувки до скъсване, но пък да спи до 11.
Можеш да се бориш, ако виждаш смисъл. А и мъжът ти има добро образование, както става ясно - едва ли, ще се съгласи то да остане само на хартия. Може да е в дупка, може просто да е объркан. А може и да е спокоен, че ти ще се справиш и може да разчита винаги на теб.
Лично аз се чувствам използвана, макар и не абсолютно всичко да е на моите плещи във финансов план. Ако поне беше поел домакинството, нямаше да ми е толквоа неприятно. Но той и това не прави, като изключим някое инцидентно готвене и простиране.
Осъзнавам, че вината за този филм е изцяло моя - сама се вкарах в него, и то така, че изкарването да ми е възможно най-трудно. Затова чакам... и работя. Надявам се с времето нещата да се променят или поне аз да имам повече възможности да се измъкна от ситуацията.
На теб пожелавам успех!     
Между другото, и моите родители са работливи и отдадени на семейството хора.

Преди няколко дни в бюрото по труда станах неволен свидетел на следното изречение: "Аз не работя вече, защото шефа ми ми даваше 400 лева. Че, за какво да му работя за толкова? И сега ще вземам пари от борсата и ще си почина малко." Обаче нямаше разитие на мисълта, както ще прави после. Не изглеждаше и не звучеше да е много интелигентен и образован човек. Нямам представа каква професия има, но ми се стори ужасно да се чуе подобно нещо от устата на млед човек! На външен вид го прецених, някъде към 25 годишен. Според мен всеки си има причини, за да прави или не нещо. А някъде бях чела, чеда си измислиш причина било най-лесното нещо!

Колкото пъти е ставало въпрос с познати,приятели за работа и пари, всички казват:
"Ако получа наследство или има кой да ми дава пари ,цял ден ще си лежа под палмата с коктейл в ръка!"   
Къде на майтап,къде сериозно,но аз още не съм срещнала човек,който да работи, щото Му Се Работи.
Или е за пари,или е вложил много в образование и му е жал за дадените срества.....или за престиж....
Та,по-скоро въпросът би трябвало да бъде "Защо човек работи?"....
Защото ако имаше начин тоя живот и тая планета да се развиват без труд от човека,сигурна съм ,всички щяха да лежат под палмите на белия пясък....

Краси, а ти що не работиш ?

Уф, Краси, стига вече с твоята мантра.
Аз ти казах, че напълно те разбирам, разбирам всички хола на които не им се работи и аз се чувствам така понякога.
Ти обаче се постарай и да разбереш, че има хора, които се чувстват удоволетворени работейки.
Аз многократно съм имала избора да не работя,както е и в момента, но не мога да си го позволя психически.
За мен е важно да се доказвам - нищо кой знае какво не правя и кариерата ми е по-скоро свързана с бавно, но сигурно израстване. Няма да стана милионер, но пък всяка малка крачка ми носи удоволствие.
От друга страна си имам и хобитата, на които също се радвам - градина и риболов и ако наистина спечеля милиони бих им се посветила изцяло, но милионите са твърде далеч от повечето хора и в подобните на тази тема, става дума по-скоро за семейства, в които мъжът моге да купи продуктите и да плати сметките без заплатата на жена си.

Ами ,ето,за това говоря.   
Ако хората имат този избор,колко от тях доброволно биха работили?   
Не е мантра,а реализъм и познаване на човешката психика.   

Нашата баба честичко си пуска тото, с надеждата да спечели и да ни даде парите. Но ние не сме си мислили как ще лежим под палми и ще пием коктейли. Напротив, винаги сме се отдавали на мечти, как ще ги вложим във вече затвърденият ни бизнес и ще се опитаме да го развием. Далеч сме от определението "работохолици", но обичаме това, което правим.

Учудващо много. Естествено, работят неща, които не биха могли да не работят - призвание му се вика. Поняка това, което ти носи истинска удоволствие и удовлетвореност, не би могло да се работи от дома, изисква работно време, определени работни условия и т.н.

В тази връзка

"Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш."

Конфуций

Yulichka

Все се надявам да има шанс, дала съм срок (по-скоро на себе си) до март, когато очаква това прословуто предложение за работа. Ако след това спре да търси, няма да може да разчита на мен.

Аз също се чувства ужасно използвана, той уж поема част от домакинството, ама аз съм му казала днес направи това, направи онова, сготви (дори казвам какво точно да сготви). Понякога и това не е направил. Иначе пък е отговорен баща, не мога да отрека.

И аз съм си сама виновна, за всичко. Баща ми ми казваше мисли с главата си преди да направиш нещо, ама аз пуста любов.

Сега като се връщам назад си спомням една случка с майка му - ходихме на работа с нея и си говорим (тъкмо почнахме да живеем заедно). Тя ми каза виждаш какъв е ХХХХ помисли си искаш ли да  живееш цял живот така (тогава той не работеше също). Не обърнах внимание на думите й, но тя го познава много добре и ме предупреди. Хубаво, че е тя че има на кой да се оплача.

И аз ти желая много успех, търпение и в крайна сметка промяна (каквата ще те направи щастлива)

Краси...* незнам дали, ако имах възможност бих си стояла в къщи. Явно нямам чак толкова много хобита и се замислям какво ще правя по цял ден. В края на деня от какво ще съм удовлетворена, че съм седяла под палмите, че съм обикаляла по магазините, че съм си пиляла времето. Това го казвам от позицията на човек, който не може да си позволи да не работи. Като ги спечеля милионите ще пиша пак да кажа дали съм променила мнението си  Да допълня, че и аз не винаги съм удовлетворена от работата си, но колегите ми са супер, деня ми е изпълнен със срещи с много хора и всеки ден е различен.

А, и аз не си представям да не работя. Така съм възпитана - някак работата, развитието, резултатите са ми необходимост. Дори и богата да съм - пак бих работила, но може би нещо, което ми е още повече на сърце, макар и не добре платено, примерно. Или бих започнала частна практика, за която сега нямам възможност.
Краси, а за известните актьори и актриси какво ще кажеш? Те са милионери, но това не им пречи да продължават да работят и го правят с удоволствие - Моника Белучи, Анджелина Джоли, Брус Уилис, Робърт Дениро, Том Круз... Могат спокойно да си позволят да прекарат остатъка от живота си в леност на Хавай, примерно, но не го правят, нали? Ами работата, която е мисия и която за някои хора е преди всичко - например лекарите в Третия свят, страните във война; талантливите музиканти-интрументалисти и вокалисти; педагозите по призвание. Не опростявай толкова масово хората - има и такива, за които удоволствието не е само да "лежат под палмите на белия пясък...." Иначе шяхме да си останем на ниво праисторически човек. 

Аз  
Срещала съм и още много други като мен.
Перспективата да лежа на пясъка и да съзерцавам вълните ме отегчава само като си я представя дори