Защо някой няма да иска да работи?

Елито, ами това че гледа детето като е болно, че го взема от ясла все пак си е помощ за мен. Ами ако започне някаква работа с работно време по-дълго от твоето как ще се оправяте? Една приятелка плащат постоянно на бавачка, за да гледа детето кокато е болно. А за мен е по-добре в такива ситуации да го гледа родител, поне докато е толкова малко. Едно е да започнеш работа за 400лв., ако имаш перспективи за развитие там, друго е да почнеш за никакви пари и да знаеш че нямаш шанс за повече, толкова са и край. Аз лично ако все пак свързваме двата края, бих приела положението временно докато е малко детето. Ама това съм аз, за твоето семейство ти си преценяваш.

Elito0, 200лв наистина са малко. Но той ги дава, значи се смята все пак за длъжен да участва в семейния бюджет. Просто е приел ролята на домакиня в семейството, каквито са много от жените, пишещи във форума. Те нямат никакви доходи, не внасят нищо, но никой не е казал защо тия жени не отиват да работят, нали? Защото те се грижат за семейството - гледат децата, пазаруват,готвят и.... излизат с приятелки, когато са свободни.... Твоят мъж върши същото, но....е мъж Ами....трябва да поговорите за това, след като ти размислиш и решиш дали искаш да поемеш ролята на мъжа, който носи пари, а той да е домакинята... Няма да сте единствените по рода си, бъди сигурна, но ако си съгласна.... Естествено, ще размислиш и дали си струва, според това какво образование има той, какви переспективи се откриват пред него да расте в кариерата, защото някои хора  нямат добро образование и няма как да вървят нагоре. Нещо ми подсказва, че твоят съпруг е от тях, защото мъж, учил години наред, с висше образование, езици, магистратури и т.н. едва ли ще се откаже съвсем доброволно от това, за което се е трудил.... На теб ти се дава възможност да работиш и вървиш нагоре в кариерата, без да се тревожиш кой ще гледа детето, кой ще се грижи за дома. Ако искаш......решението е твое.

Имаме помощ от баба му, от родителите му. Живеем в една кооперация и винаги има кой да я гледа. Тя толкова ги обича, че се чувства отлично при тях. Не е това проблема.


По скоро с главата си, той има висше образование, сега завършва и магистратурата си (малко късно) но все пак.

Аgaph благодария за милите думи, честно незнам как ще са нещата, ако той работи. Ние имаме и други трудности и това е капака.

Но той детето не го гледа, то ходи на ясла, и да се е скъсал да чисти и готви не е. И да те изненадам, учил е в езикова гимназия с 2 езика, с висше образование и останал последн изпит от магистратурата. Не е тъп, напротив много е умен, ама какво се случи с него ми е непонятно. Аз го познавам доста отдавна вече, беше различен човек, или аз съм била супер сляпа.

През 2006 лятото моят мъж остана без работа. Седеше си у дома, чатеше си с мацки, нищо не пипваше. Говорех му за  една или друга работа. Обяснявах му, че е добре да работи нещо, дори за да открадне занаята, да види как се прави и какви грешки се допускат. а после да си отвори собствен бизнес, каквато му беше идеята. Искаше да си купи камион, или багерче или нещо такова. Отива веднъж на интервю за един бетоновоз мисля беше и аз съм вдъхновена и въобще. След това вечерта ми звънят свекъра и свекървата по телефона и ми казават, че според тях тая работа не е за сина им. Дааа, това се случваше доста пъти. Свекърите не работят, не получават пенсия и едвам оня ден свекър ми си подаде документите за пенсиониране.По някое време имаше едни наем, който получаваше мъжът ми. Когато казвах, че никой с мойта фамилия не работи ( имах предвид него, майка му, баща му и сестра му, която беше студентка) и смятам и аз да напусна, той казваше, че аз не мога да си го позволя, докато той може -заради наема. А апартамента, в който живеем, е мой.
Аз гледах, ревнувах, нервирах се... и 2007 се разболях. Когато се оказа, че трябва да съм на инсулин, се зарекох, че никой не заслужава заради него да се боцкам 3 пъти дневно.
 После нещата се пооправиха малко. Аз разбрах, че нямам сили и ако някой иска да шета у дома, да се оправя. Мъжът ми почна да поработва от къщи. Изкарва повече от мен. А аз от учителска работа си намерих друга, с мъъъничко по-висока заплата, но спокойна. По цял ден съм в офиса, а мъжът ми си е у нас.
 Защо не иска да работи? Страх го е. Че ще трябва да става рано, че ще  е зает всеки ден от сутрин до вечер. Освен това се чуства над другите. Както и неговите родители.
 Приех го. Кара ме до работата, вози децата по занимания, и нека не звучи смешно, но друго си е да има човек в къщи. И наводнение ще предотврати, и кражба по-трудно ще се случи.
 Но той самия все по-зле се чуства.  Без стимули някак пилее времето си.
 След мало ще си изтрия постинга. Моля, не го цитирайте !

Наистина ме изненада много Трябва да поговорите и да разбереш какво става с него. Може би ще иска да завърши и да търси само добре платена работа и няма да се задоволи с какво да е, защото имате някакви финанси.... Има хора максималисти - или всичко, или нищо. Защото тъй и тъй няма опасност да умре от глад и може да си го позволи. Смятам, че няма от какво да се тревожиш толкова, няма да продължи дълго това положение, приятелите му ще започнат да работят и няма да има с кого да се вее нагоре - надолу, пък и ще му се прииска да има повече пари. Може да ги изкара, ще ги потърси. Споко!

За магистратура никога не е късно, аз даже съм изненадана, че в БГ бакалавър се смята за едва ли не незавършил. Моята бакалавърска степен ми даде доста увереност, че мога да бачкам, сега съм на 29 и чак сега избрах какво да продължа да уча. Докато работя.

Бившият ми е с две магистърски степени- ама трябваше и аз да го ръчкам, че да почне да работи редовно и да търси подобрение. Не е бил без работа, но не е и натискал, колкото трябва.

Според мен е липса на увереност. И аз я нямах, и аз все търсех какво още да науча, а после се оказа, че докато аз умувам и уча, по-тъпи хора работят и трупат опит. Никога няма да сме достатъчно добри.

Не на последно място, физическа активност- игра и излизане на слънце. Без това човек се сдухва.

Наистина може да настъпи изтощение. Изпитвала съм го. В такива моменти помагат прости и ясни планове и ядене на повече яйца, изненадващо.

Другата глупост е- работа по специалността. Не, намираш работа и я правиш да е по специалността ти, особено за хуманитарните специалности. Има професии, където общ ценз, знания и култура могат да дадат много, да превърнат една работа от тривиална в креативна. Като се мисли за толкова учен, да го докаже. В момента работя не много престижна наглед работа, но я върша АЗ, по моя начин и знаете ли- доста интересна става.

Ама нямам мъжко его.

Миринда фон Щирлиц  благодаря ти за откровенността.

Липса на увереност, на амбиция, а и когато човек незнае точно какво иска трудно се постига нещо.

А и в момента ми се струва, че е изпаднал в някаква дупка, и хем искам да му помогна хем нямам сили и аз вече.

Подари му за коледа книга за Теодор Рузвелт.

Много е важно мъжкото вдъхновение.

Човек с езици и магистратура, ако потърси, може да намери много гъвкава работа, а и интересна.

И- слънце и гимнастика. И за двамата. Стресът наистина изтощава мотивацията- дори на физическо ниво.

Докато има кой да го хрантути, защо да не се възползва човека. Като знае два езика, най-много някой двуезичен блог с хоби да започне да поддържа, нали и така се изкарвали пари...

Или да се заеме с йога и да напише книга "Йога за таткото-домакиня" или нещо такова, да я преведе на английски и да завладее чиклит пазара.

Ще му ги предложа и двете 

"Йога за таткото-домакиня" това ме разби, представих си го да се чекне у нас пишейки книгата.

А за подаръка книга за Т.Рузвелт, е добра идея, и без това мислех книга да купувам, ще я видя може и да му хареса.

Теодор Рекс е книгата, ок. 17 лева от Хеликон. Разправя се за това как президентът е бил човек, който не се спира и действа- дали ще ловува, дали ще прави партия. Бил е като ББ на своето време, само че с интелект и образование.

Ти се смееш, ама писането не е чак такава фантазе-креативна дейност, каквато го изкарват. Взимаш тема, ровиш и пишеш занаятчийски. След това продаването ще е проблем де...но има огромна нужда от писане в БГ, а реално малко хора го могат. Има ниша за тази работа.

Да видях я в една on-line книжарнижа ще отида да я разгледам и ако ми допадне я вземам.

А за писането моичкия омее да лъже и да маже (занаятчииски може и да не го докара), така че може да му се получат нещата. Току виж спретнал една книга, после ще я рекламирам по форума 

Ами на трайно безработните хора това им се отразява на психиките. Виждат, че и така може, в крайна сметка умрели от глад няма, и карат така.
Преди години имах един приятел, трайно безработен, няколко пъти се опитах да му принтирам обяви, които той не поглеждаше. Рабрах, че проблема е психологичен, а не съм специалист да го лекувам...
Не знам как се излиза от това състояние, но аз 2 години не съм работила и бях на ръба на лудостта.

М/у другото ако изкарвах малко повече пари нямаше да държа мъжа ми да работи.
Но ако прави нещо смислено през деня - да е добра домакиня, да се грижи за разни административни работи, за себе си. ако ще виси по цял ден на компютъра... тц.