Защо някой няма да иска да работи?

E aз ако остана без работа вече ще се сдухам, пиши ме бегала    Бе явно аз съм простата дето й се работи.

Елито0, не си проста, само си различна от мъжа ти. както и от други хора. Аз на твое място щях да си ползвам цялото майчинство - платено и неплатено и нямаше да давам детето на ясла. Но ти си различна, така го разбираш, така си го направила. Мъжът ти сигурно не те вини за решението ти и не ти се сърди, че си различна. Ти обаче виниш него, защото е различен и му се сърдиш. Наистина ако работи, ще имате повече, но той вероятно няма да е щастлив, ако работи каквото е успял да намери в момента. Него спокойствието го прави доволен, тебе - да работиш. Той те е приел каквато си, ти него - не. Ако можеш, приеми го, ако не успееш, може и да се разделите. Но едва ли това е най-доброто решение за семейството ви като такова. Може би този мъж е твоят начин да се научиш да приемаш недостатъците на хората, с които си свързана. Той има и добри страни, има и недостатък. Въпросът е в твоите очи кое ще надделее. Пожелавам ти да ви се решат проблемите така, че и двамата да сте удовлетворени. Семейство се разваля много лесно, трудно се задържа. Дано ти задържиш своето

От цялото си сърце желая да си запазя семейсвото и правя всичко по силите си. Просто търся начини как това да стане. Дано нещата се получат, благодаря ти за хубавите думи 

Поради една причина- мързел.

По мои наблюдения почти всички от тези, които не искат да работят, въпреки че им се налага има кой да ги издържа. Мъж, жена, майка, социални грижи... учудващо, но почти винаги такива си намират кой да се грижи за тях. Е, може да не могат да си позволят плазма или мечтаната почивка, но са нахранени, облечени и тока им е платен. И докато има кой да ги плаща няма да работят. Много е просто защо - защото ги мързи. И ги мързи повече от колкото желаят плазмата или почивката. Въпрос на приоритети. Учудващо е с колко малко пари може да оцелява човек, ако му се наложи. Друг е въпросът с какво качество на живот ще оцеляваш, но не за всички качеството е еднакво важно.
Съвсем различен е случаят, когато не ти се налага да работиш. Ако единият в семейството може сам да осигури желаното от двамата качество на живот няма лошо другият да не работи, ако не иска. На мен също не ми се работи и с най-голямо удоволствие бих си стояла в къщи, ако мъжът ми можеше да ми осигури това, което искам. Но никога не бих мизерствала за да не работя.
Също не вярвам на тези дето "не си намират работа". Това го приемам до 3 мес в големите градове и до 6 мес в малките. За по-дълъг период си е чист мързел. Може да не намираш точно идеалната и мечтана работа, но ако човек ако наистина иска да работи ще работи каквото се предлага.

Аз съм от хората, на които хич не им се работи и не работят. Питаш защо, ами моят отговор е, защото при тези условия и в тази държава не си струва. Все пак ми дойде твърде много стоенето вкъщи, и започнах да разглеждам обяви за работа, и специално тези, които ги пускат в интернет Бюрото по труда. Като се зачетох-паднах, заплати от по 270 максимум до 400 лв. и то в София. Е, ако тръгна да работя за 270 лв, пътя ли ще си платя, храната и кафето ли докато съм на работа, или семейство ще издържам. Не че не съществуват хубави заплати, но те са тесни специалисти, най вече програмисти или пък представителства в западни фирми. Все пак трябва да отбележа, че аз си имам странични доходи, лично мои, така че не тежа на никого, а напротив подпомагам и семейството си. Но ако нямах тези доходи, естествено, че нямаше да си седя вкъщи, ако ще за 200 лв., пак щях да се хвана някъде. За мъж със семейство и без странични доходи за мен е недопустимо да избира толкова.

Сложи си срокове  да не ти отиде живота в хрантутене,правене на компромиси само от твоя страна 

Мисли за брака си , мисли за мъжа си , влез му в положение и т.н. а ти къде си, за теб някой мисли ли, някой тебе жали ли те , пита ли те как се справяш, как си ?   

 Елито0 , погрижи се за себе си 

Успех   




Една любима ми сентенция


'Най-добрият подарък, който можеш да дадеш на някого, е твоето лично изграждане. Преди казвах: „Ако ти се грижиш за мен, то и аз ще се грижа за теб.” Сега казвам: „Аз ще се погрижа за себе си, за да мога да ти помагам, ако и ти се погрижиш за себе си, за да ми помагаш.”

Джим Рон

Desss благодаря ти Поне в този период научих че съм способна да се справям с трудностите, най-вече емоционално. Преди ми беше много трудно тогава се отдавах на емоция и не мислех трезво, а се самосъжалявах. Е вече съм друг човек, благодарение на мен и помощта на една моя приятелка. Със сигурност мисля и за себе си вече 

А-а-а-а,  не така!   Какво стана с еманципацията? Тук да не Ви е Саудитска Арабия, само мъжете да работят.   

гост22 ако това кой кого издържа е основен признак на еманципация, значи в нашия град сме много еманципирани. Много семейства се издържат от жените, които работят обикновено като гледачки на стари хора в чужбина и с парите, които пращат се издържа цялото семейство. Също и в града ни, заради кризата има работа повече за жени, от колкото за мъже. Но тук става въпрос повече за оцеляване на семействата, от колкото за разбирания. Притеснителното при мъжа на Елито0 е че той, почти не е работил след раждането на детето си, което събитие би трябвало да го направи по-отговорен. Обаче все пак има шанс да се мобилизира, сега се сетих за мъжа на една моя приятелка. Детето им се роди след няколко години опити, нея я съкратиха по време на майчинството и даже и обезщетение не вземаше и той точно тогава напусна работа и зае с негов бизнес, в който похарчи всичките си спестявания, а нямаше възвращаемост. Тя какво ли не опита за да го стимулира да започне някъде работа, започна работа за много по-ниска от нейната квалификация, пробва да се преместят при неговите родители, за да го хване срам от майка му и баща му и нищо. Накрая се изнесе в нейното жилище след скандал по други причини. Това явно го стресна и как я уговори да се съберат не знам, но стегна се после, започна работа, имат и второ дете и са чудесна двойка, а това беше преди 10 години. Пожелавам ти нещата да се наредят и при теб, ако не мисля, че за детето е по-добре да живее с единия си родител, вместо с родители, които не се разбират.
Друга причина човек, който не е работил никога да не иска е че няма трудови навици. Но познавам такива хора, започнали доста късно работа, пък после им е харесвало, дори работохолици са ставали някои от тях.

Е не може ли мъжа да замине в чужбина 

Чесtно не мога да възприема дълго не работещ и нищо не правещ мъж 

Дес, един наш съсед в същото положение от една-две години, казва че няма шанс да си намери той работа в чужбина примерно в строителството или нещо подобно заради кризата. Обаче пък като го гледам си е спокоен, по цял ден седи и си бъбри с пенсионерите по пейките. Все си мисля, че поне в София би могъл да намери нещо и да пътува, на по-малко от 100км ни е, но нямам впечатление да търси. Децата има са големи, може би в последните класове на гимназията, та не може да се каже и че ги гледа. Но не съм близка с жената, не знам какво мисли по въпроса, може пък да я устройва това положение или като млади да е било дълго време обратното. Аз само като факт от действителността го споменах, не че го одобрявам.

Много зависи колко малко са малкото пари, какви са условията на труд и колко време отнема, както и дали имаш друга алтернатива- някой да ти дава средства /издръжка/ и без да си създаваш дискомфорт.
Ако условията и заплащането са много мизерни, определено не си струва.

Не ми се струва добра идеята да и се оплаквате! И все пак тя ви е предупредила, макар че реално сина и е нейно творение и реално само на нея можете да се сърдите!

Никой не можеш да промениш, може би можеш но ако е твое дете и го възпитаваш от рано както искаш ти!
Имам един въпрос, тъй като не ми стана ясно за кой става дума и само гадая в тоя момент. Искам да попитам в собствено жилище ли живее този човек за който говорите в темата си? Благодаря за отговора.  

П.П. Мисля, че прочетох малко повече от темата и разбирам, че жилищата са ваши- не е само едно.
Малка е вероятността през земния си кратък живот, някой с една заплата да си купи жилище без ничия помощ. Повечето ми познати имат жилища благодарение на родителите си и определено живота им е по-лесен, по-лек, по-безгрижен. Чесно казано и на мен ми се иска да съм безгрижна, тъй като никога не съм била такава. Особенно сега, сякаш грижите ми станаха още повече и още по-големи и всеки ден мисля но резултата не е кой знае колко голям. Защото с една заплата определено няма как да си купя жилище. Второ с минимална заплата записана на листче, също никой няма да ми отпусне кредит. И трето, ако ще трябва да работим без спир и това да коства целия ни живот, а и дете не си струва много жертвата. С лукса да имаме дом...Да, за някой лукс за други не според както предците ти ти го направят. Е, всеки на различно нещо е бесен- ядосан. Ама какво от това като не може да промени нищо??? Или се адаптираш към живота или не и загиваш. Дано има адаптация и решение на проблемите...моите ми идват в повече и пак не ми щуква да избягам от мъжа си, да го оставя или нещо подобно. Явно има и други фактори и неща които слагаш като по-важни или по-маловажни.
Не, че мнението ми е важно но все пак като си го напиша малко ми олеква на мен самата. Поне от части
Някой хора и едно жилище не могат да си позволят, ако става дума за мъжа ви определено е умен-е може би, не е това точната дума но не мисля, че е уместно да обиждам някой особенно, ако е ваш мъж. Истината е, че надали ще го оставите имайки предвид придобивките които имате от него- жилища? Ако добре съм разбрала.
Желая Ви успех и да не се ядоствате за неработенето му имайки предвид, че ви помага и гледа и детето ви. Може би е добре да се преосмислят нещата?
Желая Ви успешна Нова Година    

И по темата: защото така му е по-добре

Защото ме мързи. Не работя от десетилетие и половина, откакто се запознах с мъжа си и да не работя предложи той. Не работех години преди да родя. Аз не търся луксозен живот и дори често отказвам предложения за екскурзии, подаръци че и пари. Бих работила ако се наложи и няма окото да ми мигне да се хвана на първата работа - чистачка, сервитьорка, продавачка, нощна работа в хотели, летища и подобни. Работила съм всичко от гореизброеното.

Аз бях работохоличка през първите 10 години. От завършване на гимназията съм заминала далеч и се издържах сама. В началото работех по не по-малко от 12 часа на ден и винаги в събота и неделя. Държах да работя на Коледа и празници, защото беше по-добре платено. Обичах състезателна среда с възможност за по-висока печалба.

Не правя кой знае какво. Откакто сме заедно не пера и не гладя ризи. Готвя за кеф. Имам време за децата си и се радвам, че можах да си ги отгледам аз без баби, ясли и детегледачки. Останаха ми много хубави спомени от този период.

Майка ми ме е гледала до 1.5г и се е върнала на работа. Аз исках да съм домакиня и не бих създала семействяо с мъж който не може да ми осигури този минимум. Отгледа ме баба ми, която е била домакиня и е гледала единственото си дете сама и исках да съм като нея.

Надявам се никога повече да не ми се наложи да работя. Ако се наложи - здраве да е! Имам много хубави спомени от периода в който работех и не съжалявам и за него, но предпочитам да не работя  . Странното е, че откакто не работя все нямам време.