Бихте ли погребали куче в двора на къщата, в която живеете?

  • 21 089
  • 219
# 165
Точно за тази порода хора става дума в темата - авторката също има куче, а за целите на анкетата всички трябва да си представим, че сме от тази порода  Laughing

Много ми е любопитно, въпросът ми е абсолютно добронамерен и непредубеден, къде смята да си погребе кучето авторката, когато му дойде времето?
Виж целия пост
# 166
Много ми е любопитно, въпросът ми е абсолютно добронамерен и непредубеден, къде смята да си погребе кучето авторката, когато му дойде времето?

Ще го дам в екарисаж за животни или при ветеринарен лекар, ако има такава опция, когато му дойде времето. Това е овчарка, за Бога. Изправен е висок колкото мен, тежи колкото мен буквално! Да го погреба лично е равносилно на това да погреба човешко тяло. Абсурд е да се случи в двора, близката горичка или полянка.  Naughty Stop Но и да не беше овчарка, а пинчер, пак така щях да постъпя. Изобщо за мен е абсурд аз лично да извърша цялата операция по изкопаване на гроб. Още повече това да се случи под прозореца ми.

200 лева ми се струват много на първо четене за погребение на домашен любимец, но и това е опция.

И за целите на анкетата не е нужно да си представяте, че имате куче. Не задавам въпроса си от позиция на "кучкар".  Peace
Виж целия пост
# 167
Ним Hugдано имате дълги години съвместен живот.
Нещата са точно както си описала,но....всеки постъпва както го чувства.
Когато загубихме Бъки изобщо нямаше две мнения къде ще почива..дори копаенето ни даде време да приемем случилото се.
Но ако загубим друго куче/обичам ги,не просто ги обичам,обожавам ги/не мисля,че ще имам сили за същото нещо.Ще потърсим помощ.
Виж целия пост
# 168
Аз отговорих кратичко, че не бих, но ще обясня и защо. Първо, гнусно ми е, съжалявам, може да прозвучи коравосърдечно, но наистина разлагащата се плът не буди у мен мили чувства. Второ, плашещо ми е, може да звучи смешно, но не бих искала в двора ми да има труп или малко гробище. Самата мисъл за това ме притеснява. Ще ми бъде странно да виждам постоянно гроба. Но ще уточня, че всъщност нито имам куче, нито имам двор Laughing. Може и поради това да са ми такива нагласите.
Виж целия пост
# 169
Аз отговорих кратичко, че не бих, но ще обясня и защо...........
Ако имаш 5 декара двор може да си го копнеш в някой далечен ъгъл, който виждаш рядко Simple Smile
Виж целия пост
# 170
Котенцето ми почина  newsm45
Беше погребано точно до прозореца на къщата, мястото където обикновено стоеше. Ще ми липсва smile3518
Виж целия пост
# 171
Котенцето ми почина  newsm45
Беше погребано точно до прозореца на къщата, мястото където обикновено стоеше. Ще ми липсва smile3518

Съжелявам ...  spoko
Виж целия пост
# 172
Да, кучето ни е погребано в двора ни.
Обичахме това животно, със смъртта си даже спаси племенника ми- удари ги кола и кучето е поело удара, детето остана в смачканата количка, но без други поражения.
В случая обаче, при наличието на друго куче ми се струва неразумно да бъде погребано в двора, най-вероятно ще бъде откопано.
Виж целия пост
# 173
Три кучета сме погребвали в двора на стара семейна къща. Вярно, необитаема тогава, но днес- да. Била съм малка, но явно баща ми е смятал за нормално да го стори. Аз също бих постъпила така.
А 200 лв за погребението на домашен любимец на фона на тоталната обеднялост на народа е просто поредният абсурд в нашата държава!
Виж целия пост
# 174
Абсурдни ми се труват твърденията, че погребаното животинче ще бъде изровено. Стига дълбочината да е достатъчна - 1 метър. По-скоро това се използва за оправдание. 
Виж целия пост
# 175
Щото повечето от вас са копали дупка, дълбока 1 метър  Whistling
Виж целия пост
# 176
Щото повечето от вас са копали дупка, дълбока 1 метър  Whistling

Когато се наложи и това се прави,че и по дълбоко.
Когато погребваш любимец не отбиваш просто номер,отдаваш почит към любимо същество.
Когато загубихме Бъки бяхме в ужасно състояние.
Имах чувството,че съпругът ми иска да стигне центъра на земята. 

Pepina77 Hug
Виж целия пост
# 177
бъръльо-бъръльо не съм стигала дотам да меря дупките с метъра, но явно е било повече от достатъчно, след като досега не ми се е случвало починало мое животинче да бъде изровено от друго. За протокола, винаги съм имала поне две кучета, в старата къща бяха две немски овчарки, едната почина лятото, другата въобще не се е навъртала около мястото. Освен това и котенца съм погребвала там. Сега на новото място имам две малки кученца, които дори не са разбрали, че моето котенце е починало. Така, че всичко е въпрос на желание и привързаност. Не мога да си представя, както казах, че ще си дам скъпите ми животни, като биологичен отпадък за екарисаж или да ги хвърля в кофата или да ги оставя на ветеринаря да ги хвърли той. Никога.

джоджо не мога да го прежаля, беше повече от човек, както каза мъжа ми. Сега се надявам да се върне, моля се, ще го чакам. Така и се появи, неочаквано, просто дойде в двора, дано не се бави и се върне... Когато прочетох за първи път темата започнах да рева, не знам защо, а няколко дни по-късно той си отиде... cry cry cry
Виж целия пост
# 178
Направо ми се сви сърцето - жал им било и това е оправдание да не спазват наредбите  Heart Eyes

Пак казвам - в огромен двор става, дори и на Витоша навътре в гората е приемливо. Но в малък, под прозорците, в парка, между блоковете е  Sick
Виж целия пост
# 179
бъръльо-бъръльо такава вулгарност  ooooh!  Дори и пред болката на останалите не запазваш мълчание...
Дворът ми е огромен - 2 декара, но избрах да е под прозорците защото там той стоеше. Дали дворът е малък или голям, какво значение има? Бъди сигурна, лятото няма да мирише  Rage
Ама какво се обяснявам, такива идиоти има по тоя свят, никога няма и да разберат.

Надявам се авторката на темата, все пак да се е опитала да си представи мъката на лелята и да се е съгласила, така и не каза какво точно стана с пинчерчето...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия