Нашите мании, навици и странности

Странности...
Никога не подреждам нещата си по един и същ начин - всичко което използвам след това се слага на друго мястно, но не и там където е било - харесва ми, има хаос, но пак си имам някаква своя логика и знам всяко нещо къде ми е.
Навик ми е щом се прибера още преди да съм се събула да си гушна котката , да я вдигна срещу огледалото и да й говоря лигаво
Мания са ми свещите - малки големи, ароматни, в поставки, в чашки с вода - всякакви , по всяко време! Обичам да чета книга на свещи, почти никога не чета на лампа.
Обичам и обувки - винаги гледам обувките на хората и се впечатлявам от красивите (за мен) модели, независимо дали са чисти, одраскани и т.н. Аз самата рядко си купувам обувки и моите обикновено са доста изтъркани, надрани  т.н. , но на моите не им обръщам внимание.
Май стига толкова засега

Сега се сетих още нещо: всичките си чанти подреждам по един и същи начин. Винаги знам кое къде ми е вътре. Не мога да си представя нещо да сложа в "неправилния" джоб или преградка.

най-любими са ми две миризми-на жена и на барут.........

Успокоих се, че не съм сама в лудостта.  Това със затворените кръгчета също е забавно.

Някой беше попитал защо е по-удобно тоалетната хартия да излиза отгоре.
1. Има стойки, който са само някаква ос, на която стои хартията и задната част на ролката се допира до стената. Когато излиза отдолу, по-голяма площ хартия се допира до стената.
2. Стойките тип кутия обикновено са назъбени по капака/горната повърхност, т.е. пак е по-удобно ролката да е в това положение.

Като чете човек темата, някои странности са си направо норма, те така се променят нещата с течение на времето по принцип.

Моите странности... За непознатите най голямата ми странност са тиковете ми, повечето хора не ги разбират, обикновено ме питат какво е това, защо го правя, аз не се обиждам, обяснявам с няколко думи какво са, че ги имам от съвсем малка, че ги правя когато съм нервна или уморена и обикновено когато мисля за тях, питат ме не мога ли просто да не ги правя, обяснявам, че не мога, по силно е от мен, ходила съм на десетки лекари и съм пила какви ли не лекарства, нищо не помага, извинявам се ако създавам дискомфорт и обикновено с това се приключва.

Повечето от другите мании и странности ги преодолях с времето и от липса на друг избор - не можех да спя с отворена врата на шкаф в стая - живях четири години с гардероб, който не се затваряше и свикнах. Все още не обичам отворени врати обаче, ако мога винаги затварям. Не обичам и врати със стъкла.

В автобус се возя винаги до прозореца и винаги от страната на вратите, а не зад шофьора. В градския транспорт няма значение, но когато си пътувам за Варна или обратно до София винаги си взимам билет до прозореца, от страната на вратите. Тук също имам обяснение, тялото се изкривява в посоката от която стоиш, и се изморявам много бързо когато съм изкривена наляво.

Обичам четни числа, смятам ги за женски, и дългите, а не високите парчета в стандартен пъзел, които отново определям като женски. Няма логика.

Обичам да стоя на тъмно, но мразя да спира тока. Абсолютно се побърквам, преди се криех под одеалото и плачех, сега съм по добре. Като малка бях гледала филм в който тока спря и едни извънземни отвлякоха едно семейство и затова се страхувам.

Обичам нещата подравнени, успоредни едно на друго с равни разстояние между тях. Листи хартия или книги, преди си слагах плакати по стените, може да са в някаква разчупена форма, но задължително с еднакви разстояния между ръбовете.

Винаги пиша "принцнип", не знам защо и кога свикнах да го пиша така, но винаги се връщам да го поправям. Също и "don;t", "can;t" и тн, все едно пръста ми не стига до съседния клавиш.

Не намирам къпането всеки ден и търкането на езика с четката за зъби за странно. Винаги си минавам косата с масажора на душа преди да изляза от банята, подреждам я, иначе не мога да се среша... Дълга е до под кръста.

Оставям един ред интервал между отделните абзаци... Винаги пиша много ": )".

Обичам кутии и кутийчици, обичам всякакви хартии, ножици, лепила, около мен винаги има цял тон неща за приложни изкуства. Минах границата обаче когато бях напълнила триметровия басейн в квартирата с двулитрови бутилки от Кока Кола, които трябваше да станат на нещо в един момент, но така и не намерих време за тях и накрая прекарах една цяла нощ в изхвърлянето им.

Навик, от който се опитвам да се отърва, но не мога, е да си режа с нокторезачка кожичките около ноктите. Болезнено е, грозно е, понякога сериозно се наранявам... Но ме дразнят като са там и все се хващам с нокторезачката в ръка.

Предпочитам да ми е студено, отколкото топло, на над 10 градуса ходя задължително по къс ръкав, както и в офиса, въпреки че температурата си е нормална за дълъг. Онзи ден излизах за половин час по тениска, навън беше два градуса, хората ме спираха да ме питат дали съм наред. Топло ми е някак отвътре, на кожата ми е студено, но отвътре - не. Шегувам се, че съм с гореща кръв. За мен студа е по скоро състояние на ума, това че е студено не значи задължително, че на мен трябва да ми е. Обичам да държа сняг и лед в ръце или да стъпвам по сняг боса - на Нова година трябваше да ходя един час пеша до спирката на трамвая с неудобни обувки... Събух се и ходих боса в снега.

Страх ме е от вода, на която не виждам дъното. Особено ме е страх от онзи голям мост или нещо такова в Бургас, всеки ще се сети за какво говоря, веднъж ми се наложи да вървя по него и щях да се побъркам.

Обичам високи, много високи сгради и лампите по стадионите.

Стига толкова, че и без това стана дълго с всичките интервали.

  Само да питам, има ли правило от къде трябва да се подава крайчето?Мен пък ме вбесява като е отгоре...Не виждам смисъла да е отгоре.

Тайна, напоследък те гледам, че много насериозно приемаш всичко във форума. Някой харесват края отгоре, някои отдолу, прочетох темата, както и други подобни теми в които това се споменава, и не видях никой да е писал, че задължително трябва всички да го държат отдолу/отгоре, или че ти трябва да си променяш навиците. Спокойно си слагай тоалетната хартия както си я харесваш и остави другите да го правят. Просто обща мания, това е всичко.

    Аз търся смисъла във всяко нещо, което се прави. И преди съм казвала, че приемам всичко буквално. Винаги ми става смешно, някой като каже: Отивам да взема един душ или вана.Веднага си представям как дърпа и кърти душа или ваната, та да ги вземе  .Просто не мога да си обясня, как на някой му харесва, да му е неудобно.Не се заяждам, просто търся смисъла.

А аз търся двуцифрени числа с еднакви цифри и събирам или изваждам каквото трябва, за да се получи 44 и после 66. 

Тайна, това не е въпрос с един правилен и един грешен отговор. На теб удобно ли ти е края да е отгоре? На мен ми е. Кой определя коя от двете го прави по неудобния начин? Няма правилен отговор, няма грешен, няма стандарт, действаш както на теб ти е удобно и не търсиш причината на друг да му е удобно по друг начин - така се случват нещата.

Хич не ми се влиза в безсмислени спорове, но щом питаш, да кажа. Погледни от коя страна са шарките на хартията. Отгоре трябва да е. Според мен.
В крайна сметка, всеки е свободен да си слага тоалетната хартия както си иска в собствения си кенеф.
Оф!!!

И не че да задълбочавам спора, ама по хотелите хартията се подрежда така, че да пада отгоре (ако можем да го приемем като някакъв стандарт) 

Само ние жените можем да обръщаме внимание на такива дреболии 

Мания ми е почна ли да мия чиниите да не приключа докато умивалника не остане празен. Телефон да звъни, на вратата да се чука - не измия ли и последната виличка, няма да мръдна от мивката. 
Навик ми е щом влезна в някое помещение веднага да проверя с поглед къде се намират ключовете за лампите. Без значение дали е в жилище, административна сграда или магазин - не ми е хубаво да не знам от къде се пускат лампите 
Издивявам като видя мокра хавлия смачкана, а не просната (уви, мъжо НИКОГА не си простира хавлията, а просто я захвърля на някой стол или на леглото). Толкова ми се вижда нелогично да не оставиш хавлията на простора да си изсъхне...
Често се хващам, че докато вървя си броя крачките. Абсолютно неумишлено и неосъзнато. Даже някой път като се усетя, че в главата ми има някаква цифра в първия момент не мога да включа какво съм броила. 

Може би единствената тема, в която са ми по-интересни дългите постове. Изчитам ги открай до край. Обикновено подминавам подобни или ги чета в диагонал.
Само се замислих, тези които ги пишат/ имам предвид дългите постове/ сами ли живеят и ако не, как съвместяват тези свои странности с домочадието   

    Благодаря на отговорилите ми!