Нашите мании, навици и странности

И аз това се чудех, как се справяте с толкова много условия за спазване?   Предполагам обаче, че като си имаш някоя странност, то си е един вид кеф да си я задоволяваш?

.

Какво мразим или обичаме се разграничава от темата 
Повечето отговори са в тази насока. 

Аз мисля че затова я има приказката "за всеки влак си има пътници".   Не всеки ще е склонен да се съобразява със странностите на другия, ама пък затова хората са заедно - защото по някакъв начин се допълват (и разбират, и траят   ) Просто някои хора си имаме повече и по-странни странности от други.
Важното, според мен, е маниите на единя да не са в конфликт с маниите на другия.  

Моя пост беше дълъг... Аз живея със съквартиранта си вече шест години, понякога ми се дразни на тиковете, за толкова години не разбра, че не мога да ги контролирам, но той е неприятен човек, който няма желание да спре да ме поставя в кофти ситуация да се чувствам зле заради нещо, за което нямам вина или възможност да го променя. Като цяло той не прави компромиси, което вероятно е и причината да нямам мании, които да го засягат - той просто не е склонен на какъвто и да било компромис с неговия си начин на живот - вечеряме когато той поиска, гледа се по ТВ каквото той поиска, стоя на компютъра когато ми позволи, преди дори ми се налагаше да си лягам, когато и той, за да не му преча с компютъра. Няма претенции по отношение на шантавите ми идеи за интериорен дизайн, големи триизмерни хартиени звезди и кутии за подаръци, пълни с разни неща, не ми прави забележка за това, че съм разхвърляна, но пък смята че всичко вкъщи е мое задължение, включително е убеден, че само аз цапам пода (все едно минавам и ръся с боклук), и когато готвя, не може той да измие чиниите, защото аз съм ги изцапала, докато готвя (за двамата не само за мен). Не мога да слушам музика дори със слушалки, защото шума му пречи, не мога дори да чатя нормално, защото го дразни чаткането по клавиатурата, въпреки че скоро си взех такава, която издава възможно най малко шум. Той е странния, не аз. Не млъква и за секунда, не говори само докато спи, или ме "убива" с въображаеми оръжия от лък до лазерен меч, каквото се сетите, със съответните звукови ефекти, или ми задава хиляди въпроси на които не иска отговор, просто случайни неща, за да не мълчи... И това е само върха на айсберга, така че мисля, че той няма какво да се оплаква от мен. Пък и така или иначе се изнася след няколко дни, най после. Като остана сама, може и да развия някакви други странности... Като това, че винаги оставям светнато в кухнята през нощта, когато го няма, и слага някакъв предмет пред вратата, за да издрънчи, ако някой я отвори.

Тежко й на жена му някой ден...

Мърморана, честно, отдъхнах си, като прочетох, че се изнася до дни.
Познавам подобен човек, за щастие не живея с него.

Мда, а това наистина е една много, МНОГО малка част от всичко, което мога да ви разкажа за този човек. Иначе не вярвам някоя да е по голяма патка от мен, че да се ожени за него, за деца да не говорим. Той няма да даде пари за памперси, ще каже ти си го раждала, ти му купувай памперсите. Всичко вкъщи се дели на две, освен ако не е мое. Ако си купи бутилка Кола, ми вика ако пия малко, да не говорим да ми даде да си налея една чаша, ако има кутия в бисквити, може да ми даде една и ще ме гледа много лошо докато я ям, но иначе няма нищо против прясното пилешко, пуешко, свинско и какво ли още не от баба ми и дядо ми, прясно, сготвено и сервирано по неговия любим начин. Ама няма значение, де, нали се изнася.

Ето сега седи на леглото, гледа мач и говори/пее. "Спинкамеее... ЕееЕЕЕЕе... ЕЕЕееЕе...".

Подушвам всичко-храната,непосредствено преди да хапна,сокове,кафета,дори водата.Подушвам си приборите за хранене,дрехите преди обличане,ако имам нещо в ръцете-книга,играчка,ножица...абе всичко.Като хрътка съм.Правя го несъзнателно.Откакто се помня ми е тази странност.Ако някой не ми напомни че го правя,няма и да забележа изобщо.
Ако знаете що майтап пада на мой гръб в работата Хобаво,че нося...

Малко офф-топик, ама ми се иска да те попитам - как успяваш да изтърпиш 6 години?
На такова изтезание и светец да си трудно ще устискаш 

Малката Госпожица Мърморана, изумително е това спокойствие, с което говориш за този явно непоносим човек!

И аз дълги години живеех със съквартиранти, по едно време даже бяхме 10 човека - имаше разбира се и такива, с които не си бяхме симпатични (преди всичко имахме различни стандарти за чистота), та съм избухвала и за по-големи дреболии. Така и не достигнах тази мъдрост да ги надраствам. Та се възхищавам на твоята, но и се надявам, че все по някакъв начин си му натрила носа на тоя малоумник, щото инак къде остава справедливостта     

Нямам избор. Има си и добрите страни, случвало ми се е да съм болна и да не мога да стана от леглото, обадих му се и той дойде от работа за десет минути (а по принцип отнемa поне 40), за да иде до аптеката да ми купи лекарство. Но в същия момент ми се е случвало да го помоля да иде за лекарство и той да ми заяви, че се правя, че ме боли (а знае, че съм с кофти мигрена и ме боли глава сериозно и често), защото ме мързи да ходя в университета. Или пък, понеже от известно време ми се случват едни кризи на стомашен рефлукс, което е жестока болка по всякакви стандарти, часове наред мога само да се търкалям по земята и да крещя от болка, той ми се сърди че вдигам шум и го дразня. И ми крещи да млъкна...

Няма как да му се натрие носа. Просто спрях да се опитвам да променя нещата, примирих се. Вече дори не се оплаквам, не съм говорила за това от много време дори, не знам сега защо започнах. Не е и по темата изобщо. Просто молих, молих, после крещях, накрая пак той прави каквото си иска, но ме изкарва луда и за психиатрия... Вече не моля дори, просто си спестявам скандала и правя кквото трябва. Всички ми казват "така си го научила", няма такова нещо. Няма възпитаване на такова нещо... Сега се изнася, което ме поставя в ужасна финансова ситуация, но съм благодарна. Усещам как за пръв път от много години ще успея да дишам спокойно и може би дори да изляза от примиренческата си депресия, дето си я нося от години.

Сега ми се подиграва, защото се разстроих  на нещо, което ми каза един приятел. Подиграва ми се за всичко, на мен, на приятелите ми, на музиката която слушам и филмите които гледам, на книгите които чета, на всичко. Ако закъснея от работа ми се подиграва, че съм стояла да чатя. Ако получа смс ми се подиграва че "пак ли ти пише някой самоубиец".

Уф, пак почнах. Извинявам се. Не е тук мястото за мрънкане.

Ако тоя ми беше съквартирант, щеше да изхвърчи с шутове на 2-рия ден. Възхищавам ти се на търпението...

Аз пък си мисля, че съм просто една голяяяма патка. Ама нали се изнася тези дни, нищо друго няма значение. Готова съм да мизерствам, да гладувам, но да го няма.

Първо бих го ограбила (та да си подсигуря наема занапред) и после да го убия и да го заровя в градинката отпред, и никак, ама никак нямаше да ми стане мъчно за тая дребна и изкривена душа