Трябваше да го свърша това преди да си купи апартамент, че сега е пообеднял малко. 
Виж целия пост
Нашите мании, навици и странности
- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:39 ч.
- Последно мнение: 9 май 2024, 08:15 ч.
# 360
25 ян. 2012, 22:59 ч.
# 361
25 ян. 2012, 22:59 ч.
Мърморанке, този не ти ли беше гадже преди? Заради това ли си позволява да ти се качва на главата и да се държи, сякаш си му длъжна за не е ясно какво?
Виж целия пост
# 362
25 ян. 2012, 23:05 ч.
Мда, пет години бяхме заедно, скъсахме преди три, от шест живеем заедно. А си позволява, защото си е такъв. Така и не ме запозна с приятелите си за пет години връзка, защото се срамуваше от наднорменото ми тегло. Казвал ми го е.
Виж целия пост
# 363
25 ян. 2012, 23:10 ч.
Сега разбирам от къде е започнало всичко. Защото точно се зачудих, откъде накъде ще си намериш от цяла София баш такъв крив съквартирант.
Да ти кажа, мила, отървала си се, меко казано! Тоя изглежда е напълно откачен по цялата глава. Да има до себе си човек, който да му шета на щуротиите и въпреки това да не счита за нужно поне едно голо уважение да покаже
Виж целия пост
Сега разбирам от къде е започнало всичко. Защото точно се зачудих, откъде накъде ще си намериш от цяла София баш такъв крив съквартирант.
Да ти кажа, мила, отървала си се, меко казано! Тоя изглежда е напълно откачен по цялата глава. Да има до себе си човек, който да му шета на щуротиите и въпреки това да не счита за нужно поне едно голо уважение да покаже
# 364
25 ян. 2012, 23:14 ч.
Ех, че интересна тема. Малко ми напомня на Моника от Приятели.
На първо четене се сещам:
- Преди да започна да готвя трябва всичко, което има да се реже, стърже, кълца, надребнява да е готово. Даже и пресните подправки, които слагам в края на готвенето.
- Вечер, обичам всичко да си е по местата, защото сутрин ми изглежда още по-разхвърляно, отколко вечерта.
- Не мога да стоя на пълна тишина, нещо трябва да ми бръмчи ( това когато съм си у дома)
- Обичам да спя завита до врата, без да се подават крака, ръце и т.н.
Виж целия пост
На първо четене се сещам:
- Преди да започна да готвя трябва всичко, което има да се реже, стърже, кълца, надребнява да е готово. Даже и пресните подправки, които слагам в края на готвенето.
- Вечер, обичам всичко да си е по местата, защото сутрин ми изглежда още по-разхвърляно, отколко вечерта.
- Не мога да стоя на пълна тишина, нещо трябва да ми бръмчи ( това когато съм си у дома)
- Обичам да спя завита до врата, без да се подават крака, ръце и т.н.
# 365
25 ян. 2012, 23:14 ч.
Мда, точно и аз това си мислех онзи ден, че повечето хора с петгодишна връзка имат деца и тн, добре, че нямаме деца. Не че има нещо лошо в това да си самотен родител и така нататък, но не бих искала да причинявам на децата си баща като него.
Виж целия пост
# 366
26 ян. 2012, 01:03 ч.
Аз си имам доста лудости, ама мъжа ми не дава да се развихря 
Тези, които никой не може да ми отнеме и поне това, което на мен ми е най - странно:
- когато много си харесвам едно колие или някакво украшение за врат (нося само сребро) го нося постоянно! Не го свалям нито докато се къпя, нито докато спя, никъде и по никакви причини. Но един път махна ли го, независимо какъв е повода, повече не го слагам. Може да е след седмица, може след година;
-у нас е като мини канцелария - всякакви листчета, ножички, подредбички, умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница - сърцето ми се разтупква, краката ми омекват, целия свят изчезва и единственото, което е пред мен - прекрасните хартиени и метални неща, които искам да купувам и купувам.... Толкова е силно, че даже не мога да го опиша 
. Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха.
Повечето ми лудости са свързани с пари, които нямам, тъй че си е тиха лудост
Виж целия пост
Тези, които никой не може да ми отнеме и поне това, което на мен ми е най - странно:
- когато много си харесвам едно колие или някакво украшение за врат (нося само сребро) го нося постоянно! Не го свалям нито докато се къпя, нито докато спя, никъде и по никакви причини. Но един път махна ли го, независимо какъв е повода, повече не го слагам. Може да е след седмица, може след година;
-у нас е като мини канцелария - всякакви листчета, ножички, подредбички, умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница - сърцето ми се разтупква, краката ми омекват, целия свят изчезва и единственото, което е пред мен - прекрасните хартиени и метални неща, които искам да купувам и купувам.... Толкова е силно, че даже не мога да го опиша
. Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха. Повечето ми лудости са свързани с пари, които нямам, тъй че си е тиха лудост
# 367
26 ян. 2012, 01:17 ч.
Аз съм абсолютно същата
...и особено за тефтери с твърди корици и цветни листчета за писане
Виж целия пост
...умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница...
Аз съм абсолютно същата
...и особено за тефтери с твърди корици и цветни листчета за писане 
# 368
26 ян. 2012, 08:49 ч.
Навик ми е, когато вляза да се къпя и си пусна водата, да стоя на пръсти, докато се стоплят плочките, на които стъпвам Гадно ми е, когато са студени.
Виж целия пост
Гадно ми е, когато са студени.
# 369
26 ян. 2012, 08:51 ч.
Аз съм абсолютно същата ...и особено за тефтери с твърди корици и цветни листчета за писане
Виж целия пост
...умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница...
Аз съм абсолютно същата
...и особено за тефтери с твърди корици и цветни листчета за писане
# 370
26 ян. 2012, 11:20 ч.
Ти сигурна ли си, че не описваш мен? Защото не сто, а двеста процента се припокривам с написаното Като вляза в книжарница дишам дъъъъъъълбоко. Толкова е прекрасна миризмата на хартия!!
Малката Госпожица Мърморана, всичко, което си написала за този индивид, ме хвърли в потрес. Хубаво е, че скоро няма да присъства в живота ти и да ти трови хубавите моменти, които, искрено ти желая, да станат ежедневие за теб
Виж целия пост
Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница - сърцето ми се разтупква, краката ми омекват, целия свят изчезва и единственото, което е пред мен - прекрасните хартиени и метални неща, които искам да купувам и купувам.... Толкова е силно, че даже не мога да го опиша . Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха.
. Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха. Ти сигурна ли си, че не описваш мен? Защото не сто, а двеста процента се припокривам с написаното
Като вляза в книжарница дишам дъъъъъъълбоко. Толкова е прекрасна миризмата на хартия!!Малката Госпожица Мърморана, всичко, което си написала за този индивид, ме хвърли в потрес. Хубаво е, че скоро няма да присъства в живота ти и да ти трови хубавите моменти, които, искрено ти желая, да станат ежедневие за теб
# 372
26 ян. 2012, 11:27 ч.
Мърморанке, да направиш един хубав купон, когато този невъзможник се разкара окончателно от живота ти
Виж целия пост
# 373
26 ян. 2012, 11:28 ч.
Мда, имам рожден ден в неделя а той май се изнася в събота, та купона е уреден.
Виж целия пост
# 374
26 ян. 2012, 15:03 ч.
Извинявам се за оф топика, но просто ме гложди любопитството...Та щом живеете от 6 години заедно, личен живот имали ли сте поотделно(смисъл гаджета)?
Виж целия пост
Препоръчани теми