Това вашето нищо не е. Понякога доброволно започвам да говоря в дислексия, трудно излизам от фазата 
. Виждам цветове като се каже дума и предмет като се каже име. За това с цветовете открих, че е някакво психическо отклонение, много писатели и художници го имали.
. Виждам цветове като се каже дума и предмет като се каже име. За това с цветовете открих, че е някакво психическо отклонение, много писатели и художници го имали. Имам някакъв нюх към славата. Често актьори и певци, които съм харесвала преди да станат много известни, в един момент се оказват на върха на вълната и стават всеобщи любимци. А на мен, разбира се дотогава вече са ми дотегнали или може би престават да ми харесват, когато вече са толкова популярни.
Помня физономии до такава степен, че понякога изпадам в смешни ситуации. Случвало се е да разпознавам на снимки като деца ( примерно в детската градина) разни хора, които дори не познавам лично, а само съм засичала на определено място дълго време. Най-голямо удовлетворение ми носи това, да се сетя точно откъде ги познавам или къде съм ги виждала.
За сметка на това съм зле с имената и трябва някой да ми се представи поне два пъти, за да му запомня името. Та доста често се еслучвало да си кръстя някой с определено име и дълго време да живея със заблудата, че се казва примерно не Петко, а Георги.
Аз имах преди години само две мании - миех си ръцете по 100 пъти на ден и проверявах поне по 10 пъти дали съм заключила вратата. 
На мен този начин на живот ми тежи 
/
