Нашите мании, навици и странности

Много интересна тема. И така хубаво ми стана като разбрах, че не съм сама в странностите си 

- не понасям косми от всякакъв вид по мивката. Дори като съм в заведение като видя косъм го отмивам със струя вода, за да се оттече в канала 
- целогодишно спя с чорапки. Даже и лятото при +40 градуса. Но аз си обичам жегите 
- мразя отворени врати в жилището. Също и отворени вратички и издърпани чекмеджета на мебели.
- като срещна някого все в зъбите го гледам. Не понасям мръсни зъби. Ако можех нямаше да гледам, обаче ей на, отвътре ми идва.
- непрекъснато гледам хорските обувки, особено женските такива.
- когато простирам на една дреха слагам щипщи от един цвят и никога от два различни.
- не мога да си легна с грим. При никакви условия. На младини, когато вършеех по дискотеките и се прибирах към 5ч. сутринта винаги преди да си легна старателно си измивах грима.
- не заспивам без да съм прочела нещо. Може и десет реда да са само. И пак като в горния пример - след дискотека като се прибера в 5ч. сутринта първо прочитам нещо и тогава гася лампата. Колкото и да ми се спи, не мога да заспя, ако не съм чела. 
- цепнати нокти винаги лепя със секундно лепило.
- не обичам да ми дишат в лицето.
- откачам, когато в градски транспорт или другаде около мен някой подсмърча. 
- потрисам се като видя някой да се прозява без да си слага ръката на устата, а това е МАСОВО явление. Също и при кашляне и кихане.
- гадно ми е, когато страниците на вестника стърчат нагоре-надолу. Винаги ги подравнявам.
- не обичам нещо, което виси на стената, да е накривено.
- много обичам всякакви канцеларски нещица - моливчета, химикалки, острилки, разни малки тефтерчета с картинки отгоре...
- почти никога не давам книги назаем. Под "книги" имам предвид всякакви хартиени неща - тетрадки, списания, учебници и пр. Като дам на някого (предварително трябва да съм убедена, че въпросният човек ще ми пази книгата, няма да я нацапа и ще ми я върне) след това треска ме тресе докато не си я получа обратно. Включително и когато съм дала на родителите си. Пари може и да не ми бъдат върнати, но книга - НЕ. Много съм злопаметна в това отношение. Още помня как в 9 клас Соня не ми върна учебника по биология 
- не обичам бибилиотеките. Винаги си купувам книгата, която ми трябва. В училище, а после и в университета, когато трябваше да пиша някакви доклади заради едната тема само винаги си купувах книгата, от която взимах информацията.
- мисълта да си разменям дрехи с някого кара стомаха ми да се обръща от гнус 
- повдига ми се, когато някой каже, че носи обувките на майка си/сестра си и пр. В това отношение съм безумно гнуслива. Затова и не се научих да карам зимни кънки - нямам, а тези, дето са под наем с пистолет, опрян в главата не можеш да ме накараш да обуя. Само като си представя, че половината град преди това ги е обувал 
-много обичам козметика и имам тонове  Но пък не съм от хората, които купуват и после ползват по веднъж. Аз си ползвам абсолютно всичко!
- лаковете ми за нокти (около 30-тина броя) са подредени в редички в цветови групи - жълти, розови, зелени, сини, червени, лилави и пр.

Това е засега. Ще допълвам евентуално.

Зимна роза, би ли споделила кое е това секундно лепило за нокти?
Благодаря!

Ами то не е специално за нокти. Аз използвам "Локтайт" - бързо съхне и добре лепи. Накапвам го от вътрешната страна на цепнатия нокът, т.е. в "легенчето" на маникюра, а не мажа нокътя отгоре. После като се втвърди и си обърна дланта нагоре малко се вижда, но общо-взето много не личи, защото е бледо на цвят. Дори на сватбата си бях с един лепен по този начин нокът, защото се счупи точно предния ден, а бях пускала маникюри от сума ти време специално за събитието.  
Иначе цепнат нокът може да се залепи и с парченце от чаено пакетче. Ето тук е обяснено как (ефикасно е, много пъти съм го правила. Но е за по-къси нокти, иначе парченцето от пакетчето се нагъва) http://www.youtube.com/watch?v=G0y-R_1qq7M


И да добавя още една странност от моя страна: обожавам миризмата на ацетон, лак за нокти, блажна боя, нафталин и пр. Напаво съм като наркоманка. От дете съм такава  

- Не обичам да се доближават прекалено до мен, когато говорим. Не дай си Боже, да ме пипат, потупват и тем подобни!
- Не гледам хората в очите / разсейвам се и забравям за какво говорим/, освен, когато съм на работа.
- Ходя винаги отдясно на някого. Имам ли някой до дясната си ръка, се чувствам дезориентирана.
- Спя гола и зиме и лете, иначе все нещо се измъква, завива, подгъва и не съм способна да спя спокойно.
- Много трудно запомням имена на хора. За разлика от това всичко свързано с поведението: мимики, жестове, казано, направено, външен вид, мога да опиша с пълни подробности.
- Подгънати ъгълчета на книга ме докарват до тих ужас.

- Много ме дразни,когато с мен говори човек, който има развалени зъби ( не знам дали ви прави впечатление, но много хора имат този проблем)
- Дразни ме, когато клиентите ми се навират в компютъра, сякаш ще разберат нещо...
- Дразни ме някой като си мие ръцете върху чиниите в мивката
- дразни ме когато някой ми се обади по телефона и не ми се представи и чака аз да говоря адекватно....
- Винаги спя с чорапи
- Пристрастена съм към купуването на дрехи.... ВУ 
- Когато шофирам много се успокоявам
- За да ми е хубаво в колата ВИНАГИ пускам музика, дори и само за 5 мин да съм в колата

Манията ми е да почиствам всичко до блясък и да ползвам много препарати!

Дълго мога да изброявам, но най-съществените май са тези:

- Мразя някой да чопли слънчоглед около мен! Толкова много ме дразни, че ми идва да убия човека по бавен и мъчителен начин 
- Винаги гледам веждите на жените, защото за мен веждите са изключително важни за това как изглежда една жена.
- Не позволявам на никого да пие от моята чаша или да яде с моите прибори, ужасно гнуслива съм, когато става дума за храна.
- Винаги, когато пуша (а аз пуша много), трябва да имам нещо за пиене, дори и да не го пия 
- Имам скомина от пясък. Тръгна ли си от плаж, задължително трябва да си измия краката.
- Вбесява ме неграмотното писане! Видя ли, че някой допуска елементарни правописни грешки, моментално ми пада в очите.

Сигурно ще се сетя и за още...

Почувствах се много нормална. 

Май нямам особени странности и се дразня доста трудно. Рядко ме дразнят чужди действия. Имам само няколко по-особени неща:

- Винаги слагам ролката тоалетна хартия, така че частта която се къса да излиза отгоре, не отдолу;
- Винаги подушвам първо това, което възнамерявам да ям. Не се бях замисляла дори за това, докато няколко пъти различни хора не ми обърнаха внимание. 
- Понякога се улавям, че без да искам смятам номерата на колите - събирам първите две с вторите две цифри. Така на всяка кола, която подмина. Ако срещна затруднение, забавям ход. Понякога броя крачките си или ги броя в ритъм от 1 до 8.

Аз ги вадя Явно и друг има тази странност

Като казахте за номерата на колите та се сетих и аз нещо: не ги смятам, но винаги отбелязвам на ум "затворените кръгчета" в тях. Например в числото 8 има две такива "кръгчета", в числото 6 е едно и т.н. Същата съм и по отношение на разни рекламни надписи и табели на ресторанти и магазини - броя "затворените кръгчета" на буквите  Не знам дали стана ясно както го обясних 

И още нещо - обожавам обици. Имам 2 кутии - за малки и за средно големи, както и една стойка за най-големите. Имам с камъчета, с мъниста, с перца, всякакви...

Да ти споделя...И аз Накупих си една торба обеци от Америка и от Англия... Мале, голяма мания Дали има тема във форума за обеците? ако не, дай да открием с теб една

Има, заповядай

Айде и аз да съм там

Аааааа, Атинка, благодаря! Втурвам се с втора космическа нататък 

Не обичам когато се храним независимо къде, някой да ми каже "опитай от моето ястие, пък аз ще опитам от твоето" .

Полудявам. Не съм гнуслива. Но ако съм искала от същото, просто съм щяла да си поръчам или да си сипя, ако да речем, сме в домашна обстановка.
Подобен въпрос или действие е в състояние да ми отрови срещата или вечерта. Разваля ми насладата от чревоугодно поръчаното блюдо и съответно напитка .

(Изключвам моментите когато сме на планина, на хижа, храната се носи общо и е сухоежбина.)