Нашите мании, навици и странности

  Леле, и аз съм зиморничава, ама вие прекалявате 

Най-странното е , че ми харесва самото чувство да съм като в сауна, а и спя гола, така че ми е добре ! 

Да не живееш някъде, където са други температурите?
И аз спя гола, на отворен прозорец и без да се покривам с нищо и пак не мога да спя от жега, а се опитвам да използвам минимално климатик.
Да не спиш на възможно най-ниската температура на климатика с максимална мощност?

Има климати където през деня докато го има слънцето е топличко и хубаво но нощите са студени - Калифорния е една от тях, та тук и аз си спя с чаршав и с одеало и зиме и лете.
И зими и лети може и по къс ръкав да си навън през деня - вечер винаги си е хубаво да си носи човек якенце или блузка.

Да си кажа и аз кирливите ризи.

Винаги си мия ръцете след като се изкъпя, както и след като си измия зъбите (мия си ги и преди това ), на околните им се струва странно.

Като започна да се храня, сипвам си храната - салатка ли ще е или някаква манджичка и никога не я подправям/овкусявам допълнително. Както е приготвена, така я ям, независимо дали е безсолно и т.н.

Имам система на гримиране - имам 10-12 червила, още толкова сенки, 3-4 спирали. При всичките, дори и при парфюмите ми, процедирам по един и същи начин - нанасям ги в реда, в който съм ги купила /да, помня /, т.е. което червило съм купила първо, го използвам днес, утре второто по ред и т.н. Това го правя за да се улесня и да не мисля днес какво да използвам, освен когато не се налага съчетаване с дрехи или аксесоари.

Когато правя нещо, като презентация, блог, дори пускане на тема във форума, много държа всичко да е перфектно, до последната точка и запетая, но иначе не съм перфекционист. И неточностите много ми се наабиват на очи и ме дразнят, пък било то и излишна точка.

Искам да изгледам всичкото излязло сериал, американски или британски, всичко ми харесва, не мога да ги отсявам. Говоря за подобни на Supernatural, One Tree Hill, House MD и ощя безброй други. Изключвам разни сапунки. При филмите е същото, правя си база данни с всички препоръчани хубави филми, които не ми се мисли колко на брой ще са...

Имах мания да си поръчвам козметика от Ейвън. Не можеше да се мине месец, без аз да пръсна поне 50 лв за не особено необходими неща, но за щастие я преодолях тази мания, а и вече си напълних шкафа с козметика за години напред.

Засега за това се сещам, връщам се да ви чета.

Тайне, мижи като ме четеш, заради лилавото.

   H0uSse_Baby, спокойно, не ме дразни при другите, не ми харесва да ги имам у нас.Но дъщерята сега избра едни тапети с цветя пепел от рози,сребристо и черно и стоят много красиво.Преди цвят пепел от рози харесвах и носех, на лак за нокти и червило.Не ми харесва ярко розовото.Лилаво и тъмно синьо не харесвам на стени и дрехи.Кафявото също не харесвам за дрехи или друго, освен в кафе и шоколад.На мен ми дай бежово,но ако можеше, всичко щеше да ми в е жълто,любимият ми цвят.

Аз си имам процедура за миене на зъби. Първо си мия ръцете, подсушавам ги хубаво и чак тогава си мия зъбите.
Спя винаги с две възглавници. Или върху двете или една до друга иил гушвам едната , а лягам на другата.
Винаги имам вода до леглото.
Когато гладя гледам телевизия.
Не обичам странично осветление и приглушена светлина.
Често замествам вечерята с кисело мляко и солети, обожавам тази комбинация.
Пържените каргофки ги ям с мнооого черен пипер. Да почернеят отгоре.
Когато съм болна или недоспала винаги ми върви.
Не минавам под табели и пътни знаци.
Ножиците винаги ми седят на недостъпно за деца място.
Мразя мръсни дрехи и след като децата се овъргалят порядъчно на площадката ги преобличам и тогава се прибираме.
Обожавам да излизам с мокра коса, дори и зимата.
Преди да хапвам задължително първо пия вода.
Докато гледам филм венаги върша и нещо друго, иначе ми е скучно. Затова не обичам ад ходя на кино.

И аз спя с олекотена завивка, тип спален чувал (без да е закопчан) през лятото  Ама е пуснат климатика де.

Моят навик е, че като забележа възникване на навик или мисъл, че нещо трябва да се прави по определен метод, правя съзнателни стъпки да наруша навика. Не че после не правя нещата пак така, но не е мания и от време на време ги правя по друг начи.

Хайде де, стига битовизми, споделете нещо интересно за особеностите на душата си...

То това ще е още по-интересно!

Трудно се живее с мен...
- Когато не съм се наспала и някой невинен човечец дръзне да ме събуди по телефон или звънец на вратата, отнася го... торнадо. Лошото е, че не спя като нормалните хора нощем, когато никой не ти звъни, а през деня, когато е най-нормално да ти се обади някой, ако е решил да те чуе.
- Ядосана ли съм от нещо, първият, който ми се изпречи на пътя, понася последствията от моментния бяс без никаква вина. Аз обаче нямам нищо лично към човека, а просто ми е нужен някой, който да ме "изслуша"  . Както мога да бъда груба докато избълвам всичко, така след две минути мога да продължа най-спокойно какъвто и да е разговор все едно нищо не се е случило, ако отсрещната страна не избяга с писъци от подобна лудост.
- Може да ме разплаче снимка, музика, стих, потенциално - всичко. Както може и да не се трогна изобщо от нещо, което предизвиква жалост у всички останали.
- Когато смятам, че нещо трябва да се направи, за да се подобрят нещата или защото така трябва, не моля съпричастните към това, просто изисквам и ги информирам какво следва, и ще се направи, за което не ми трябва съгласието им. Те щат, не щат се съгласяват, защото не оставям опция за вмъкване на вариант, различен от моя. Или пък така подреждам нещата, че отсрещната страна "сама да стигне" до извода, че трябва да стане така, както аз съм предложила, но всъщност изглежда, че предложението изобщо не е мое.
- В работата - ако аз съм в период на отказване на цигарите и не пуша, никой няма да пуши в стаята или, ако не се пуши, но попита, ще пуши, ако аз реша, че може.
- Когато искам нещо - дреха, парфюм, бижу, телефон, обувки... и прочие вещи, които не са ми от никаква първа необходимост, но аз просто съм си навила, че ги искам, не мирясвам докато не ги придобия в рамките на часове.
- Ако ми предстои неизбежен контакт с институция или разправия с документи, или нещо такова, ще го направя когато реша, че имам настроение за това и нито ден по-рано, защото трябвало да го свърша.
- Когато споря с някого мога да съм много любезна и аргументирана, ако така реша, но има случаи, когато съм ехидна, саркастична, и почти изглеждам зла. Но никога не помня с лошо такива спорове, те са за конкретното нещо и за конкретния момент, и това не променя отношението ми към човека, с който съм спорила ожесточено.
- Мразя откровената глупост и наколенките, които хората правят, мислейки си, че са уникални по този начин и така ще се харесат на всички.
- Не обичам лъжците и фантазьорите, и обичам да ги "захапвам" когато се оливат с измислиците си.
- Прилепчива съм. Когато харесам някого и чувствата са ни взаимни, мога и да прекаля, и да се опитам да го обсебя, защото общуването с този човек ми носи удоволствие, но рядко и трудно намирам хора, към които да се привържа така.
- Когато не ми се говори, по всякакъв начин демонстрирам това, но ако намекът не бъде разбран от раз, съобщавам директно, че ми досаждат и искам да бъда оставена на мира.
- Властна съм. Рядко търпя някой да вади от ръкавите си аргументи, за да ме убеди, че това или онова не е точно така, когато е очевадно, че е точно така, както е.
- Честен човек съм, пряма и директна! Обичам да казвам нещата с истинските им имена, няма значение дали са хубави или лоши, а не от девет кладенци вода да нося, докато мога с две думи да кажа точно, и ясно това, което искам да кажа.


Ужас! Не знам дали това е душата ми, но някой иска ли да ме познава след всичко това?

Аз,Бижу

Бижу, това ми звучи като за ендокринолог (първите 2-3 неща).

Дона, години, години, години наред работа на смени обърна живота ми от дневен на нощен. И сънят ми е сбъркан. Иначе, мерси за насоката!
А пък и скоро минах през ендокринолог с всичките там изследвания на хормони, "душене", ехограф и салтанати - е, колкото и да се преструвам, нищо ми нямаше.

sparkling eyes, благодаря! Ама нищо не си ми сторила, та да те притеснявам с познанство с такава като мен.

Бижу, интересен списък, по-интересен от мании за хавлии и сапун, но това е егото, а не душата.

На мен ми е по-интересно какво стои зад меракът да си вземеш парфюм. Ето там вече се случва душата.

Иначе отблизо следя какви странности имам и защо се появяват. Откривала съм доста интересни неща.

Ех, душата.

Многообразна ми е душата. Ако на сутринта съм се събудила в режим "Дороти и Магьосникът от Оз" до вечерта съм жената вамп. Днес съм Тес Дърбървил. Утре може би ще съм Скарлет О'Хара. До вдругиден евентуално ще стана Пипи.
Вечно клоня от една към друга крайност. На външен вид изглежда, сякаш лесно взимам решения. Вътрешно обаче тече една постоянна борба - все едно имам разчленение на личността. Външно съм циник. Дълбоко в душата си съм романтичка, жадна за цветя, пеперуди и всякакви подобни възвишени идеали на Джейн Остин.
Ако обичам съм склонна да прощавам много неща - от битовизъм до странности на душата. Не прощавам вторачването в битовизма, парите като фикс идея, концентриране върху материалното. Въпреки че съм материалистична глезла, която не изтрайва и ден без удобна баня и душ. Или поне така си мисля.
Когато обичам някой, или се привържа към него/нея - говоря не само за романтичната любов - взимам присърце теготбите на човека. Изживявам дори счупения нокът. И се стремя всячески да обградя злощастния обичан с любов. Злощастен, защото съм задушаваща в грижите си. Моя близка приятелка веднъж направи коментар, че иска само за ден да бъде зарязана. Защото лекувам наранено сърце с огромни количества торти, сладолед, сметана, шоколад, ягоди и тем подобни. Направо е пиршество. Еквивалента на емоционален срив във вид на захар. Любовта ми като огромна купа сметана. Тирамису наместо "Държа на теб". Трудно показвам емоции, но щом съм сготвила на някой - значи го обичам.