Нашите мании, навици и странности

Ей това вече е интересно:)

Моята особеност е, че невинаги алтер егото ми е човек. В някои дни съм животно.

Значи имам его и то какво! Зло някакво изглежда.
Душата...
Не е продиктувана от мерак за притежание покупката на парфюм. Ароматът е терапия за мен. Понякога с помощта на даден мирис се пренасям на друго място, където си представям, че мирише така. Друго място, друго време, друг свят - много различни от реалността. Остров, замък, будоар, детска стая, плаж, хижа в планината, пролет, есен, зима, камина, море и лято, влажни топли тела на полъх на нощен хлад, вкусна целувка...
Дълбоко в душата си аз съм единак. Сама, не самодостатъчна, но не и самотна. Вечер гледам често небето, звездите, тогава никаква мисъл не тече в главата ми. Просто несъзнателно впервам взор нагоре и гледам там някъде, не знам какво, и къде.
Понякога предпочитам да не говоря, да съм сама, да е тихо, да не правя нищо. Да лежа в стаята с тъмносините завеси и просто да мечтая с отворени, не със затворени очи.
Обичам много, но малко хора и малко неща. Трудно давам обич, но обикна ли е завинаги. Тогава дори непростими неща прощавам, въпреки, че не ги забравям. Когато обичам, обичам до безразсъдство и досада. Лакомо! Не мога да се сърдя на хората, които обичам. Дори нещо, което те правят и което ме наранява, ме прави щастлива, щом прави тези, които обичам щастливи. И аз се усмихвам.
Душата ми е птица, никой до сега не е успял да я затвори в клетка, дори и да са правени опити много отдавна. Но не е на малка птичка, която трепка уплашено в шепата ти и пърха с малки крилца. Но не съм романтичка.
Мога да плача, когато ме боли за мой скъп човек, плача много, тихо и напоително, докато обръча, който ме стяга се разхлаби и сълзите сами спрат. Мога да остана и безчувствена като камък.
Искам да мога да рисувам. Пиша стихове и стават най-хубави когато не съм си доспала, или съм наранена от нещо.
Често сънувам, че летя и искам да мога. Насън е ужасно лесно!

Това ли е душата или пак не я намерих, за да я опиша, Mamacita Bandida?

При мен няма много отклонения , но ...
- Никога , по никаква причина не си давам колата . На никой . Ако ще да легне да умира . В това число баща ми и др. роднини и т.н.
- Мразя комбинацията от червено и зелено . Като видя някоя жена с зелен панталон и червена чанта , буквално лошо ми става .
- Мразя сладолед .
- Има дни в които не желая да говоря и тогава е много трудно на работещите с мен 
- Абсолютно невъзможно ми е да заспя , ако си нямам отделна възглавница или завивка . Това да спя прегърната с някой е абсурд 

 За душата ще пиша по - късно 

До миналата година и аз бях така, тази година, дали защото съм в депресия,го ям като невидяла.

Мразя някой да ми ползава вещите,а за дрехите да не говорим.Предпочитам някой ако ми поиска нещо да му го купя,ако е нещо дребно,отколкото да му дам своето.

Бижу, страхотно си го написала.   . И мен ми се иска да те познавам  

Повечето постове са на тема "чистота" и "мразя-обичам".
За мании, навици и странности /каквото е заглавието/ по-рядко чета.  

Аз не мога да вървя с някой, ако ми е от лявата страна. Спъвам се, бутам се в него.. и изобщо.. Предпочитам още в началото да го помоля да мине отдясно.
Не мога да заспя, ако в стаята има отворени врати на гардероби, шкафчета, както и на самата стая.
Всичко, което правя го броя до 3, а ако съм забравила нещо вкъщи и трябва да се върна се въртя 3 пъти пред вратата на излизане. /тайно се надявам никой съсед да не ме види  /

Обсесии ! Обсесивно - компулсивно разсройство !
Извинявай, но грешките ме побъркват и за това те поправих 

привет,аз се усещам ,че започнах много често да си мия ръцете,може би, защото се изпотявам.

Не знам дали някой може да я намери, но все пак- колкото по-близо, толкова по-интересно.

Обикновено очаквам от хората да вървят от лявата ми страна и половин крачка зад мен. Това по принцип е мястото на кавалера- така мога да си използвам дясната ръка и да си извадя меча. Не че нося меч, но това е израз на душата ми, явно обичам да пазя хората. По същата причина никога не коленича на дясното си коляно и ако трябва да го направя по този начин, ще трябва да се замисля.

Сещам се, че ужасно мразя като гледам филм с някого да го коментира. Майка ми го прави постоянно, не можете да си представите какъв ужас е ако си с нея в кино.

Аз пък обожавам коментирането. Има един сериал, британски, Mystery Science Theater 3000. Там космонавт и двама роботи са изоставени на космическа станция с една камара стари ленти. Те гледат филмите и коментират, най-често с пълно неразбиране и анахронизъм. Много са сладки.

Другият вариант на коментар е стил Бийвис и Бътхед, но рядко се намира някой, който да ми реагира на репликите. Номерът е бързо и иронично да изкоментираш филма с анахронистична версия. Когато героят на Брад Пит каже, I haven't been human, да се впишеш с "...откакто се захванах с Анджелина Джоли".

Но и аз мразя коментари от рода на, това защо го направи, сега какво стана, ай, какво стана!

За последното говоря особено нещо от сорта - "леле каква е тъпа тая", "как можа да не сети" и от сорта.

Забелязах, че съм писала "двама роботи", вместо граматичното "два робота". Причината е, че онези роботи бяха личности.

Непрекъснато правя списък какво трябва да се върши  Като отметна няколко неща, правя нов списък, на чисто 
Имам хартиени кърпички, химикалки и hand sanitizer във всички възможни чанти (много мразя да прехвърлям от една чанта в друга
Оставям си най-вкусните парченца от храната за последно

... и точно тогава мъжът ми, гледайки в чинията ми като сомалийче, казва: може ли само една хапка?! Обикновено не може , но някой път тъжните, гладни сини очи ме размекват.