От малка си мечтая да летя, с всякакви устройства. Сънувала съм хиляди пъти, че летя. Дори не си представям самолетна катастрофа, толкова ми е спокойно.
По принцип, страх от летене имат хората с проблем с вестибуларния апарат
Аз, ако не чувствам твърда почва под краката си и не виждам с очите си къде отивам, просто не се качвам на такова превозно средство - метро, самолет, кораб, а много често (да не кажа винаги) губя всякаква ориентация в подлез (и тунел). Случвало ми се е да обиколя подлеза няколко пъти, докато не изляза на правилното място, дори да съм минавала няколко пъти оттам
. Странното е, че спокойно пътувам с лодка, но само ако участвам в гребането. Иначе за сънуването - и аз често сънувам, че летя, но никога няма да го направя в реалния живот. Сетих се за още мои странности:
- -Не понасям някой да ми пипа запалката. В компания след всяко палене на цигарата я прибирам в джоба.
- Не мога да ям супа и основно ядене от една и съща чиния.
Че кой яде две ястия в една чиния?
Често се случва да излезе преди мен от магазина и да не мога да намеря колата.



. Който си пътува с метро знае за какво иде реч, то нищо не е
.
.
. Единия - ванилия и карамел - мирише уникално. Ама другия е бял чай с нар, потресаваща миризма. Сега ще се чудя как да го пробутам на хората, идващи ми на гости