Нашите мании, навици и странности

Понеже обожавам да готвя (колкото и да нямам време за това), винаги,когато се получи нещо интересно го снимам и си го пазя в компа, заедно с рецептата.Понякога публикувам "творбите" си в няколко групи във фейса.Та,по този повод, адски ми е гнусно да гледам снимана храна в загорели тави или омазани чинии.Нарчам ги "мръсни снимки". И никога не бих сготвила нещо,което на снимката ми е поднесено в мръсен вид. Гнус ме е ...

Това си мислех тези дни - няколко форумни потребителки, ако си снимат храната в подходящи сервизи ще пожънат фурор! Само овехтелите прибори и домакинска посуда ги спира - но, как да им го кажа?!

Похабани готварски пособия ме изкарват извън релси. Една йена в позната ми докара до позиви за  
Захабени кърпи в познати ме докарват до същото, плюс преоценка на мнението ми за тях
Обувките ми правят първо и последно впечатление за човека. Не сменям мнение после, сори.
Разбирам криви зъби, но не и развалени. Не разбирам занемаряването на оралната хигиена, не мога да се побера в кожата си от ужас!
По - нисък мъж ме докарва до истерия. Чувствам се гузно, кривя глава, въртя се при разговор. По-близка среща/ 40-60см/ ме кара да се изчервя.
Определено грозни мъже ме привличат сексуално.

Ms. Gorgeous - дано не ти се налага да се сблъскваш с лоши зъби    .

Майка ми си мие зъбите по 3 пъти на ден, ходи на зъболекар през 2 месеца, ползва хубави пасти за зъби, но постоянно са доста развалени. И не, не е почнала с грижите отскоро, от 15 годишна е така - ген, баба ми, прабаба ми и т.н. са все с лоши зъби. И нито една от тях не е пушила, та да каже човек, че това е причината.

Не искам да почвам спор, просто отбелязвам. Много ми е гадно, когато хората съдят за другите, без да знаят цялата история.

В този ред на мисли, най-голямата ми, ама наистина странност, е мотото ми:
Aз не те съдя - не ме съди и ти. И си действам спрямо него. Не съдя човек с болни зъби, с малко поочукани обувки, с наднормено тегло. МОЖЕ БИ зад всеки един от тези проблеми стои друг, по-голям, на който човека малко или много не е способен да въздейства.

Другата ми странност е,че всяко ново нещо, което си взема много ме радва. Не е да се лишавм, но дори един лак, една блуза, един чифт обеци ме радват...

А от това лято съм просто пристрастена към обеците. Без да сложа обеци не излизам,все едно съм гола.. Имам толкова много, но всяка седмица проверявам дали няма някой нов модел, който да ми грабне окото

Предполагам, че Ms.Gorgeous имаше предвид тези, които през целия си живот не намират време, пари и желание да сложат дори елементарни пломби. Аз също не разбирам такива хора: самата аз съм с ужасни зъби като майка ти, независимо от степента на хигиена просто се развалят, но поне отпред имам коронки. А това някой да ми се усмихва с проядени от кариес или изпочупени предни зъби - не, не го приемам  

В повечето случаи новите вещи, места, хора - всички те носят положителни емоции. Защо да е странност?
По-скоро бих казала, че притежаваш хубаво и полезно качество - да се радваш и на малките неща.

Защото мисля, че има много хора, които приемат нещата за даденост

Придобих качеството да се радвам на малките неща, след като осъзнах,че можеше и да нямам това, което имам, независимо колко малко или голямо е то!

Аааа,що се отнася до зъбите има 2 вида хора - с генетична предразположеност към развалени зъби и такива,които сами са се докарали до това положение от немърливост (като брат ми  ) Другите са с перфектни зъби,без да полагат почти никакви грижи за тях  - като мъжа ми 

Като говорим за орална хигиена, ужасно ми е, когато някой ми говори в лицето, на милиметри от мен.Имам чувството,че се задушавам.Дори и на ухо да ми шепнат получавам някаква клаустрофобия.
Поради същата причина не мога да спя лице в лице с мъжа ми.Изчаквам го да заспи и му обръщам гръб, иначе се паникльосвам

Като каза паника ... вчера установих, че изпадам в паника като вляза в болница  .

И то сериозна паника, никога не ми се е случвало такова нещо - почнах да се потя, да теперя, ръцете ми не бяха в състояние да държат каквото и да било, плашех се от всякакви звуци зад мен  . Включително пребледнях, майка ми се притесни за мен.
А бяхме едва на посещение при баба ми, нищо нямаше да ми правят на мен.

А за да направя паралел - есента бях направила бъбречна криза, баща ми ме закара в спешния кабинет на частна болница, бях съвсем спокойна, въпреки болките.

Извода: плаша се от държавни болници  .

За зъбите - съгласна съм , че има хора , които определено са немарливи . Дори не опира до финанси . Имам познат , който наскоро си купи скъп джип , но от години ходи като перфоратор !
Е , това , честно , не го разбирам !

И аз не обичам да ми говорят в лицето , направо спирам да дишам , неприятно ми е да усещам чужд дъх !

Олеле, това за говоренето в лицето и мен ме побърква!
Милия има една приятелка, която много обича да се вре в лицето, като ти говори. И те гледа в очите и ти говори от 10 см... побъркващо е!
Дори да ми е интересно това, което си говорим, ако не сме на маса (всеки на определено място), избягвам да говоря с нея.

Иначе аз се сетих за една моя странност, която граничи с лудост - когато слизам или се изкачвам по стълби, винаги броя стъпалата... Винаги!

Перфоратор със скъп джип. Като си наумя нещо, искам да стане веднага. Проблема е в това, че все си падам по неща, които изискват дълги години работа и постоянство.

Забелязвам, че напоследък клаустрофобията ми се е засилила.
Едвам оцелях в един промишлен асансьор /движи се ужасно бавно и имам чувството, че там ще си остана/, а вчера в метрото едвам дишах.

Ро Зи, не се притеснявай за броенето на стълби, често срещано е и го има описано в учебниците!
И аз съм същата. Най-интересното е, че го правя, откакто го учих в университета!

Аз не мога да заспивам прегърната от мъжа ми! Държа да съм си с отделна завивка, на моята си страна на леглото  и никой да не ми диша във врата. Като говоря с някого също си пазя личното пространство и мразя да ми дъхат в лицето, пък не дай си боже да хвърчат плюнки към мен, пък дори и от близки и любими хора. То вероятно и повечето хора не обичат, тъй че не е странност!  Разликата е, че аз директно го заявявам на човека и му давам съвет като говори с други хора да не го прави.Ако ще да ми се сърди!
Не обичам да ме пипат по лицето с ръце! За съжаление децата, с които работя, го правят често, но не мога да им се сърдя, защото са деца и съзнавам, че го правят неволно и така си изразяват привързаността към мен, но на други не давам.
Не обичам, когато някой говори лигаво и по бебешки на дете. Аз на моето никога не съм му говорила така и една моя приятелка направо ме влудява като говори на вече 4 - годишното си момче с думи от типа" дай  да сложим буките, икаш ли да папкаш, да пинкаш и др. подобни" С 2 думи както говорят децата през първата година с липсващи букви и звуци. Не само е грозно и смешно, но не е полезно. Опитах да се й обясня, че моето дете говори по-правилно от нейното точно по тази причина, а имат почти година разлика.
Не мога да се мачкам, мляскам и натискам на обществени места. И като тийн не обичах! Никога не съм се държала с гадже за ръце, но и не съдя хората, които го правят. Просто на мен ми е чуждо! Не че съм срамежлива, но не ми е комфортно и не чувствам потребност от такова изразяване на любов. Изразявам си я у нас! Слава богу, мъжът ми е много доволен, защото и той не обича!
И една моя друга странност - имам вкъщи чанта, в която има дрехи за тримата, документи, пари, лекарства за спешни случаи като земетресение, пожар,  а в багажника на колата одеало, вода и пакетирана храна, които сменям периодично. Това последното го придобих преди 15 години, когато с една трошка закъсахме насред нищото през ноември и умряхме от глад и студ, докато дойде някой.

И аз съм така. Колата ми е винаги заредена с такива неща. По принцип се замислям,че като има нещо в багажника ми качвам разхода, но просто не мога да ги махна тия неща, така ми е по-сигурно.