Коледен дух ни завладя за радост на Септемврийските деца!

Евита, bella, случката, която описвам, беше във Виена. Навсякъде има хора с интересни идеи...

За татковците, нашият и той е така, или не чува, или не реагира на бебешки плач през нощта. Даже си спомням Себастиан спеше на голямото легло между нас двамата и мрънкаше, а мъжът ми просто обръщаше гръб и чакаше да се справя със ситуацията.   Сега обаче, откакто си имаме двама мъници, сме си поделили грижите през нощта - аз съм отговорна за Константин, той - за Себастиан  . Почти винаги недочува, но аз го ръчкам да става и да успокоява детето  .

Честит имен ден на всички бебета-именници и на техните майки, бащи, баби, дядовци и всякакви други роднини и приятели. Всички да са живи и здрави  идобре да почерпят днес ))


Ето така си представям Ада, за това гледам да живея много праведно, че да не прати Господ на някое място дето всимко е с мирис на пъпеш  

Кокетка, то като ми мина ядосаното, че като паднах се изцапах, ми стана смешно кака вирнах крака, абе паднах като в анимационен филм - имаше един момент в който цялата бях във въздуа в хорзонтално положение и после право надолу като презряла круша   А, иначе за цигарите - ми аз някои неща разбрах какъв вкус имат, чак като спрях да пуша. Докато  пафках всичко имаше един силно пластмасов вкус  

Q-T, една национална среща, на която всеки да сготви каквото обича, ще се превърне накрая в голямо, незабравимо плюскане   Аз поне, като се познавам, ще преям жестоко, защото като гледам неизцапаните храни ще са доста  

Дани, права си - трябваше да не излизам до пролетта 

Ох, след като Злати го каза, вече мога и аз да си призная - много мразя да ям нещо сготвено вчера  То в един ден, че не го ям дав пъти е ясно, ама да го ям след като  ебило в хладилника, пък ми  есъвсем гадно. Е, ям, като се наложи, ама не ми е кеф и не ми е вкусно.

За мъжете и бебетата - да ви кажа честно това си им е природа просто. Аз с брат ми съм говорила по темата (с него мога да говоря, без да се дразня, щото гаджето ми като не направи нещо веднага минавам в етапа "ти не се грижиш за мен"  ) и той, който е адски внимателен и грижовен по принцип и е възпитан да е супер мил с жените, пак, докато племенника ми беше малък, стоеше настрана и правеше само каквото снаха ми му казваше. и като го питах защо, ми казваше - ние мъжете не знаем какво да правим с малки бебета, ние можем да играем футбол с едно дете или да правим други подобни неща,  а като са бебета, не сатват за такива игри, а ние не ставаме за майки 

Но аз съм истински очарована от моя баща, който имаше ужасен страх да гушка малко бебе и нито мен и брат ми е гушкал като новородени, нито племенника ми до 3-ти месец, а с Емо направи първия опит още на втората седмица и после почна все по-често да го взима (сам, доброволно) и все по-уверен да става и вече може да се справи напълно самостоятелно с вяка задача, свързана с Емо, даже съм му го оставяла да го гледа по два часа през уикендите 

Честит празник на Иво на Валери и Мишчица, на Ивайла на Мамуля и всички мъже и празнуващи днес.
 Аз  не мога да седна втори ден вече именно от поведението "мрън", което повечето описвате. Пищене при сучене вечер, рев и през останалата част от деня, много слюнки и на всичкото отгоре ме изяжда- хваща пръстите ми или някъде ръката ми и дъвче и смуче със всичка сила. Не знам и аз на какво се дължи, отдавам го на дразнещи венци от пробиване на зъби. 
  Миленка, съчувствам ти за маратона които те очаква при зъболекаря. И аз след тази бременност съм зле със зъбите.
Мамуля, успех с диетата, аз лично малко я попроменям, защото кърмата ми понамаля и регулирах веднага с кисело мляко и пр. Чакам да си дойдеш, че да ми пуснеш снимките на произведението на Краси за идея, да го търся и аз тези дни.
За храненето, аз като ви чета-явно не съм капризна. Проблемът на Тара с пъпеша го имах само с първата си бременност, но тогава проядох риба-нещо, от което цял живот ми се е повдигало зверски. Вече обаче си хапвам и някои риби.
За цигарите- аз също съм щастлив бивш много страстен пушач, определено и моят живот е по-цветен и всичко ми е много по- вкусно и приятно без цигара включително и кафето.
За националната бебе- среща-мисля, че ще ни обединят пасти, торти и коктейли на сладки приказки. 
Нямам търпение времето да се оправи и да си спретнем срещи с децата,  по време на бременността не се класирах за срещи, но трябва да заформим среща на наборите и и техните майки "виртуални приятелки" . 
Тара, не излизай с кенгуруто докато не ти дойдат финландските ботуши. 
Ения, дано вързо да се оправите.
Хена, удиви ме идеята на въпросната сервитьорка, дано си я приела с насмешка и  не си й се издразнила да си скапваш вечерята. 

Аааа, без финландските ботушки, носа си не показвам с Емо навън  а и с тях, май само с количката или с колата, ще излизаме - никакво кенгуру до лятото 


Съгласна съм. Аз десерти хапвам всякакви  там правилото за нацапаното не важи  Даже сега само като спомена десерт и отивам да си сипя нещо (вкъщи обикновенно има поне по два, не се оставям аз без сладко  ).

Добро утро
Евитка, има и мъже, които в нищо не участват, просто приемат,че грижата за бебето е на майката. И тя основно е, тъй като  майката прекарва повече време с детето, няма как да е иначе. Но на мен мисълта ми беше, че поради липсата на инстинкт, те малко по-трудно свикват да правят основни неща, нямат рутината, не се сещат. Затова според мен е важно да възприемат човечето като част от живота им, като пълноправен член на семейството, а не просто като бебе, което трябва да порасте, за да го видят.
Dani Ilieva, бих се включила, но ще купя разни неща, защото в нашето семейство въртим бебешките дрешки. Ние даваме на сестрата на мъжа ми, която роди през октомври, тя после умалелите ни ги връща, защото се надяваме скоро и сестра ми да има дете.
Тара, моят баща също сега откри гушкането на малко бебе. С Иво станаха приятели едва, когато можеха да си говорят, да му помага в градината, да правят разни неща заедно. Сега обаче, предполагам, защото е зима и си стои след работа повече време вътре, се занимава с Боби като им го заведа и много му се радва.
Jaded, на мен тази болка при предишното майчинство ми продължи сигурно две години. Иво проходи рано, но това не означава, че не продължих да го нося много често. То и сега го нося, пък какво остава като беше по-малък, непрекъснато ми беше по раменете. Например отидем на площадката с тротинетка, той на връщане каже, че иска малко да го понося - та нося  и него, и тротинетката И коли с педали съм носела, и колело съм бутала с едната ръка с въже....
да се присъединя към неядящите два пъти една манджа
ние вчера въобще не празнувахме вечерта, защото Иво се умори от разходката и заспа в осем. Добре, че направихме празничен обяд.
Галче , аз май също реших този път да захранвам с каша. Мотивите ми са, че първо сезонът е такъв, че нямам кой знае колко домашни зеленчуци, а и второ Боби ака понякога зелено и се чудя да не би да се окаже алергичен, брат му нито веднъж не е акал така, затова ми е странно. Затова предпочитам възможно най-нискоалергенното нещо.
лятото обаче си сложих доста неща във фризера - тиквички, чушки, грах, все домашно производство. ще ги ползвам.

Привет  

Момичета, първо да ви се оплача, че направо вече не знам на кой свят се намирам.
Андрей нещо съвсем се е сбъркал - само плаче, хленчи, мърмори, иска на ръце, после не иска на ръце, цяла нощ искаше да спи само и единствено сгушен между гърдите ми, а аз будувах, за да проверявам дали диша, сутринта станахме и първата му работа беше да се нареве, оттогава не е спрял да хленчи. И двамата с мъжа ми се изредихме на го гушкаме, разнасяме и забавляваме - не иска и не иска. Накрая го оставихме да гледа Бейби Тв, за да може малко да си починем от него  
Храненето му е някакъв кошмар. Направо съм на ръба на изтрещяването, не издържам вече на това нещо  
Толкова трудно не ми е било с него дори когато беше съвсем малък и наистина не спираше да реве. Тогава обаче поне охотно приемаше прегръдките и гърдата и се успокояваше, а сега е като шило в торба  

Валери, искам да те питам - споменаваш, че предпочиташ Нурофена пред Панадола, има ли някаква причина? Защото и педиатърката на Андрей все ми говори за Нурофен, дори, когато беше на два месеца, след ваксините ми изписа него, но като го купих, видях, че е за бебета над три месеца или над 6 кг, а той тогава не отговаряше на нито един от критериите, та му взех и Панадол. Тя обаче настоява, че Нурофена е по - добър   Все искам да я питам, но си оставам само с искането.

jaded, дано поне работата по зъбите не е сериозна.
Аз още не знам какво е положението със зъбите, нямам оплаквания, като цяло са ми здрави, но съм сигурна, че бременността и кърменето са оставили своя отпечатък. До края на месеца ще мина и аз.

hena, направо съм учудена от подобно отношение 

Тук на много места, включително и по градинките, и площадките, се гледа странно като кърмиш, пък какво остава в заведение. Не че не го правя и там. Винаги съм била безкрайно дискретна, но пак съм срещала неодобрителни погледи.
Засега единственото място в БГ, в което съм виждала прословутите стаи за кърмене, е ИКЕА. Честно казано, тръгвайки към въпросната стая, очаквах да е нещо като тоалетна, но вътре беше супер приятно - мебелирано, има къде да седнеш на спокойствие, има къде да си преобуеш бебето, че дори и пелени дават, ако поискаш, има играчки - абе изобщо бях приятно изненадана.

Пъпеш не обичах като дете, по - точно е да се каже, че искрено се отвращавах от миризмата му. Сестра ми, пък, за да ме дразни, нарочно го ядеше точно под носа ми или пък дъвчеше едни дъвки с аромат на пъпеш. Впоследствие, вече към 23-24 годишна, покрай мъжа ми, проядох първо тези пъпеши - Медена роса, а лятото ми се дояде и от другите - оранжевите.

И аз не обичам престояла в хладилника храна, но сега готвя най - често за вечеря такова количество, че да имам и за обяд на следващия ден, не че не мога да си спретна нещо набързо, но така ми е по - лесно.

А относно помощта от мъжете - и аз мисля, че е защото нямат инстинктите ни, освен това Андрей наистина не може да се успокоява при баща си, това много добре го знам. Напоследък не заспива без аз да съм в стаята, а преди и с баща си се приспиваха успешно. И въпреки, че го знам, пак ме дразни, че бебето реве, а баща му дори не прави опити да го успокои, при все, че ще са неуспешни. Аз обаче напоследък от доста неща се дразня и вината е в моя телевизор - просто нервите ми са опътани до степен на скъсване. Иначе си играят, разхожда го, по - търпелив е с него и не му се ядосва. Аз, признавам си, често му се ядосвам, опитвам се максимално спокойно да се държа и философски да понасям мрънканията му, но в последно време ми е нанагорно определено   Честно, понякога се замислям каква майка съм и изобщо дали ставам за тая работа  
На всичкото отгоре нямаме вода  
Абе, супер ден се очертава, с две думи  

Кокетка, все едно за Влади си писала и двамата с мъжа ми сме със схванати плешки и кръстове  , сега се опитва за заспи вече час и какво ли не опитахме, но поне е на вълна крещене с мрънкане, не е кански рев.
А за Панадола, единственото, което аз мога да кажа, е че на Ева не й действа, нали се дава при над 38, 5 тогава вече при нея никога не е смъквал, действа само Нурофена. А защо е предпочитан и на мен ми е любопитно, нашата педиатърка пък все за Панадол ми говори, а когато лежахме с Ева в "Педиатрия" там изобщо не го даваха, смъкваха механично температурата и използваха всички методи, но не Панадол, казаха ми в най-краен случай може да се стигне до Нурофен.

koket4e абе може и да е тъпо ама защо не се изцедиш и не му предложиш от шише или едно АМ не му забъркаш,виж как ще се чувства.то вярно че от майчиното мляко по хубаво няма но с тея изпълнения всекидневните.предложих ти тоя начин защото като те слушам все едно описваш моя близка приятелка която си реши проблема с цедене и дохранване.

Здравейте!
Уф какво им става на тези бебоци..
Кокетка, и Малена е така, само че в малко по-лек вариант. Не се отчайвай, защото не си сама в това, което преминаваш. И разбира се, че ставаш за майка.  И аз се чувствам абсолютна объркана, защото вече не мога да разбера гладна ли е, спи ли и се, боли ли я нещо, акак ли и се...  Голямо мрънкане пада и катоя взема на ръце е като шило и си забива постоянно ноктите в мен. Ако и дам да ми смуче пръста имам чувството, че ще го счупи със челюстите си.   И го хапе така настървено като разярено животинче.  Аз се чувствам изморена и неодоспала и търпението ми е на изчерпване...
И на мен ми е интересно това за Нурофена и Панадола. Ако някой има обяснение, моля да сподели.
За мъжете да не почвам темата, чееееее... Много се дразня на моя на моменти. Моят и той като мъжа на Бела е залепен за лаптопа си.  Че инциатива няма и не се сеща да свърши някои неща - ок. Ама и повечето пъти трябва да повторя 10 пъти едно нещо , за да се свърши. Което пък мен ме изморява и изнервя.   Иначе както Валери казва и аз така му говоря, че бебка реагира на неговите думи, много му се радва и смее и т.н. (което си е така)  и той му идва ентусиазъм. Обаче някак си все иска животът да е непроменен и грижите за бебето да са някак си вместени в неговия график и когато на него му е удобно.

Галче, ти като гледам си направила хипоалергенно захранване, което ни препоръчаха заради алергията на Малена. Ако имаш някаква схема от захранването на Диди, може ли да я споделиш, плийз?

Ох не успях да изчета и да се включа по всички теми, но Малена се събуди, така че мрън-мрън започва с нова сила.
Хубав и спокоен ден!

Q-T, успокоих се като прочетох, че и твоят мъж е залепен за лаптопа  Помислих си, че само при нас е така. Аз ако седя толкова дълго пред компютър задължително ме заболяват очите, главата ми се замайва и ми става много кофти 
Кокетк@, всяка от нас има тежки дни  При мен най-трагично е когато сме недоспали, така че напълно те разбирам! И аз в трудни моменти съм си задавала въпроса дали съм добра майка, но както вчера ми каза Тара не трябва да се стремим да бъдем идеални родители. Отглеждането и възпитанието  не е лесна работа и всеки се стреми да направи най-доброто за детето си.  Напоследък Андреа също много мрънка, но се замислих, че няма цял живот да е бебе. Тези моменти никога няма да се върнат и затова се надявам да ми останат само хубави спомени от това време 

Ох момичета и Виктория е същото чудо/вище/  И аз съм леко нервна от тази ситуация, но знам че на нея не мога да се ядосвам, щото е бебе. Ядосвам се на себе си  . А относно мъжете, помните ли че ви казах че се скарахме с мъжа ми....е днес е 5-ти ден без да си говорим  Ама съм му толкова ядосана и една от причините е така познатото оглушаване. Иначе много си играе и занимава с Иво, но той сега е супер лесен за гледане  . Като се роди той беше обсебен от него, не даваше на родителите си даже да го гушкат прекалено много. Оправяше се изцяло, къпеше го, сменяше памперси, дундуркаше...и абе всичко, без храненето. На Вики смени памперс за първи път, когато беше на почти 2 месеца. И спирам до тук, щото съм му много ядосана  .
-------------------------
На мен Иво много ми помага за Вики  Не винаги и постоянно, но когато го помоля да я пази на спалнята да не се катурне примерно, или да изхвърли памперса в кофата, или да и даде бибероната когато плаче, или да я позанимава ако е кисела, или да и даде дрънкалка...и подобни работи. Винаги се отзовава и то с удоволствие. Постоянно и говори, колко много я обича  и умира от кеф, защото тя много му се смее винаги 
-------------------
Вчера отидох за АМ. Влезнах в Била и се изправих пред разнообразието и като един абсолютен лаик в тая област....погледах малко тъпо и си тръгнах без никакво. Звъннах на педито, тя е на мнение да не давам АМ, но аз твърдо съм решила дя видя дали и него ще плюе така. И все пак каза ако съм решила да е на ХИПП. Та днес "съкровището" ми ще купува.

Кокетка, изобщо да не чувам вече подобни размисли..точно пък от теб, която си толкова осведомена, угрижена и всеотдайна  Естествено, че ти си най-добрата майка за твоето бебе. Има много такива периоди в дете отглеждането, ама наистина много....когато се чувстваме изтощени, несигурни, объркани и най-вече изморени. Абсолютно не си единствената в такова състояние. Нормално е напълно. Бих те посъветвала да си почиваш повече и то не толкова физически, колкото психически. Намери нещо което да релаксира ума ти. И за да те успокоя още малко ще кажа....че тепърва започва трудното 

От известно време искам да ви питам нещо и все забравям. Все по-често напоследък забелязвам хора, които гледат малко подигравателно и с насмешка на това, че кърмя Вики. Най-странното е, че предимно това са млади жени, които би трябвало да са образовани. Една колежка скоро беше напълно изумена, че "още кърмя" и "не било ли време вече да я отбивам, че гърдите ми ще заприличат на нищо". Освен това от друго момиче чух пък друг бисер "да не взема да стана от онези майки, които кърмят децата си до една година" и то придружено със кикотене и един такъв поглед "знам че не си такава"  И изобщо забелязвам, е младите момичета/жени са малко скептично настроени към кърменето, сякаш е ..... отживелица...нещо такова усещам. Вие попадали ли сет на такива странни екзепляри, или само на мен ми прави впечатление?

Кокетка, не познавам човек, който не би се изнервил, ако детето му по цял ден е неспокойно.
Боби е спокоен, ако го разнасяме. Иначе вика, сърди се, напъва се да стане. Два дни си поотпочивам, че повече баща му го носи, а и свекърва ми беше малко на гости, та и тя помогна, но иначе целодневно ми е в ръцете. Но моето обяснение е нарастващото любопитство. Заставаме на прозореца и му обяснявам - виж какви коли минават, тази е червена, онази синя, я виж дърветата и пр. и мълчи. Ако се опитам да го сложа на шезлонга, ужас... Харесва му обаче на пода на активната гимнастика до брат му. Мишчица, браво на Иво, че помага и на теб, че му имаш доверие.
Иво непрекъснато иска да го пазел... ама аз уж се съгласявам, а все надничам да видя как се "пазят". Един път беше тръгнал да го надига и му обяснява - сега бате ще те поноси да видиш и ти свят
Аз пък напоследък въобще не съм срещала хора против кърменето, даже обратното - според мен се превръща в мерило за добра майка. Може би на всеки различни неща му правят впечатление.
Кокетка, на Панадола активната съставка е парацетамол, а на Нурофена ибупрофен. И двете не са безобидни, но аз предпочитам второто. Освен това Иво направи веднъж и алергична реакция от Панадол, беше като болен от шарка, така че съм се наплашила.

Мишчица, по въпроса за кърменето съм чувала много некомпетентни изказвания от разни кифли. Според мен в днешно време кърменето много се популяризира и за това голям принос имат организации като ЛЛЛ. Хубаво е, че има много места, от които можеш да се информираш за ползите от кърменето и да задаваш въпроси при необходимост. Според мен увисването на бюста няма връзка с кърменето, а с еластичността на кожата. При мен нещата с кърменето не тръгнаха от самото начало, полагах какви ли не усилия и много ревах, че ми е малко кърмата. Всеки ми обясняваше, че няма по-хубаво от майчината кърма и аз много се стресирах, че при мен не се получава. В началото дохранвах с АМ, сега вече сме изцяло на АМ, но така стана. Аз раждах със секцио, кърмата ми тръгна бавно и въобще много изстрадах тези несполуки, но се примирих. Всички мои познати с бебета ги кърмят поне до към 6 месеца. Имам само една позната, която не кърми, но поради медицински причини.

Аз пък имам доста познати дечица, и единствените които са ги кърмели, това сте вие тук във форума, които кърмите...и братовчедка ми  Дори имам позната, която спря да кърми "щото не можела да яде лукове, овесени ядки и подобни за кърма" и освен това "много обича да пуши"  Всички останали майке на дечицата твърдят, че просто са нямали достатъчно кърма и максимум до края на 1-вия месец е и после АМ. Аз не виждам нищо лошо всеки да си гледа децата както намери за добре, ама ми е странно нещо толкова естествено да се смята за "ретро"... ама кифли всякакви 
Валери, Иво знае че при никакви обстоятелства не бива да дава на Вики да яде нищо, нито да я гушка и носи ако не му я дадем ние с баща му  Като беше на около месец беше тръгнал да се катери в креватчето и и тогава мъжа ми му се скара много строго и го наказа, и много време му обяснявахме защо не може. Въпреки, че той и не проявява желание. Авторитета и в къщи е баща му  и предпочита да не се кара с него, щото аз не му се връзвам много много на лудешките игри които играе с него. И ако баща му е сърдит, играе с мен на пъзели, строители и такива "мързеливи". А колкото пъти е гушкал Вики все е под зоркото ни око и той знае, че трябва да е много внимателен /което не му е в кръвта по принцип/ и я държи не повече от 20-40 секунди и му омръзва да стои неподвижно за да не я изпусне/ощипе/нарани  .

Забравих да пиша, че гледах веднъж една консултантка от ЛЛЛ, която говореше за ползата и вредата от телевизията и беше на нормална "средна" позиция. Но това, което ми направи впечатление е, че каза нещо от сорта, че нейното дете е гледано с голяма близост, защото е дългокърмено. И тогава се чудех жените, които кърмят дали не си представят, че адаптираното мляко се дава от разстояние два метра и че децата на некърмещите са оставени в дълбока изолация и срещат майчина прегръдка два пъти дневно.