Подсъзнанието може всичко 46 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 66 501
  • 759
# 210 27 дек. 2011, 11:09 ч.
Като ви поизчетох ми дойде на ум един виц, малко старичък, ама мисля че е много подходящ за случая:
един цигулар се приземил насред джунглата след самолетана катастрофа. След малко го заобиколили свирепи животни и той си припомнил,че музиката ги омайва. Засвирил и животноте се спрели и заслушали. Един млад лъв споделил:"Каква вълшебна музика!" Другият му отговорил:"Е да, ще е на сигурно,докато не дойде онзи глухият лъв!"
 Та добрите съвети и поведение са много хубаво нещо,ама не винаги са полезни!
Виж целия пост
# 211 27 дек. 2011, 11:23 ч.
Момичета, БЛАГОДАРЯ ВИ за присъствието и споделенето през годината. БЛАГОДАРЯ ВИ  за подкрепата, БЛАГОДАРЯ НА БОГ И НА ВАС за това, което имам- прекрасни деца, семейство, прозорец, стол пред камината, топлина в дома, страхотна майка и сестра в очакване на Чудото на майчинството.
Мисля, че моята истина е между тази на КЛОНКА  и на Рози: Родителят е този, който поставя граници, дава идеята за граници,  изисква непрекрачването им и наказва с любов, когато е нужно.Всичко, обаче, е относително и всяка граница трябва да бъде непредпоставена, а търсена спрямо конкретното дете.
Има неща, за които съм се налагала на сина си, но не бих го направила спрямо дъщеря си- не защото имам различен критерии и ги обичам различно, а защото просто двамата са различни. Престанах да се опитвам да наложа модела на хранене на дъщеря си, още докато беше бебе- тя  си дойде със своя собствен такъв, и досега си слага границите сама: за сина ми (на 12 г ) и досега отглеждам кълнове, за да знам, че нещо полезно приема поне веднъж дневно, дъщеря ми (само на 4 г.),  съм оставилаи тя избира сама- обикновено, 25 дни от месеца  се храни със салата и хляб. Дала ми е да разбера отдавна, че тази част от живота й е неин избор. По същият начин  е отношението им към  видимостта на подкрепата, която получават  - единия има нужда от видими доказателства за това постоявнно ,  търси оценка или поне разбирам, че я очаква....другият- само , когато той поиска да получи видимост на тази подкрепа,през останалото време предпочита, да взема решения сам и не очаква непрекъснато насърчаване, напротив...
Виж целия пост
# 212 27 дек. 2011, 11:31 ч.
Цитат на: danilu в вт, 27 дек 2011, 11:09
Като ви поизчетох ми дойде на ум един виц, малко старичък, ама мисля че е много подходящ за случая:
един цигулар се приземил насред джунглата след самолетана катастрофа. След малко го заобиколили свирепи животни и той си припомнил,че музиката ги омайва. Засвирил и животноте се спрели и заслушали. Един млад лъв споделил:"Каква вълшебна музика!" Другият му отговорил:"Е да, ще е на сигурно,докато не дойде онзи глухият лъв!"
 Та добрите съвети и поведение са много хубаво нещо,ама не винаги са полезни!

Няма общо с темата, но на мен пък ми изникна в акъла вица за един песимист...:

Качил се един човек на самолет. Излетял самолета.
До него обаче се настанил един който през цялото време умирал от страх.
Та по едно време човека попитал - К'во ти е бре, що се тресеш целия Отпусни се?!
- Абе зарежи, язе къвто съм карък секи момент го чакам тоя самолет да падне.
- Що бре, я кажи!
- Абе маани са, качих са на кораб - на втория ден има буря, корабът потъна, само аз оцелях на един пустинен остров добре че ме намериха след 2 години.
- Пу пу пу, мълчи бре, не дръпай дявола за опашката!!!
- Е па, нали питаш??? После на влак се возих, стана катастрофа, всички от моя вагон загинаха само аз оцелех.
- Пу пу пу, мълчи бре!!!
- После.....
В този момент влязла стюардесата и с лека почти насила образувана усмивка заявила: "Уважаеми пътници, моля за вашето внимание, ако погледнете в ляво ще забележите че левият двигател е в пламъци, но не се страхувайте защото ако пък погледнете в дясно ще видите че от десният все още само излиза дим. Тъй като се намираме над океана ще ви бъдат раздадени спасителни жилетки и свирки срещу акули".
- Е, кво ти казах? Сега какъвто съм карък или ще ми се падне глуха акула, или свирка без топче.
 Joy




Виж целия пост
# 213 27 дек. 2011, 11:32 ч.

за прошката си говорехме, възпитанието беше само за 'фон'
'метафора' Делфина каза

ако прескочиш момента с прощаването на себе си и другите
техниките и практиките на подсъзнанието стават
'Господи аз ли криво се молих, ти ли ме криво разбра'

това исках да кажа, ама не съм толкова сладкодумна  Flutter
Цитат на: Lenny_Pld ॐ (With love) в вт, 27 дек 2011, 10:28

    Вие сте езочитател (чете, без да практикува), ако:

    - Сте прочели огромно количество книги по любимата тематика, но така и нищо не сте направили, за да промените себе си или живота си. Готови сте да отстоявате гледната си точка със седмици като браните своето виждане за процеса, който на практика не сте преживяли, но пък много сте чели и размишлявали. Лесно се съгласявате за пореден експеримент по вътрешна трансформация и още по-лесно го захвърляте с оправданието – това не е моят път.
Виж целия пост
# 214 27 дек. 2011, 12:11 ч.
Само да уточня, че моят син не е насилван да прави нищо против волята си. Включително за ядене и всякакви такива. Което изобщо не е добре, но съм на принципа, че всичко ще си дойде по местата един ден.

Говорех за възпитание НЕ детето да замяза на нас и да следва нашите житейски принципи, а от него да се изисква да спазва определени правила, които са общовалидни и нарушаването им застрашава самото детете и околните.
Да не пали, да не удря, да не се мята пред движещи се коли, да не обижда хората, да не накърнява достойнството на другите, както и своето и т.п. А не да си подрежда стаята педантично, да си изяжда супата от грах, която ненавижда или да свири на цигулка, когато иска да рита в парка. Grinning
Детето има свободна воля за много неща, но има и много правила, които трябва да се научи да спазва. То може горещо и от сърце да желае да полети като Батман от петия етаж, но аз тази вяра, че може да хвърчи, няма как да я подхранвам. Помня колко пъти бях обяснявала с любов, че на улицата не се изскача изневиделица, че трябва да се държи за ръката ми, че колите са опасни - много, много , много пъти. И един ден той просто се метна пред една кола. За миг умрях. Хвърлих се към него. Бях ужасно шокирана. Развиках се. Пляснах го по дупето. И го наказах. Минаха години след тази случка, която не се повтори. Повече разговори не съм водила. Стана му ясно Mr. Green

Виж целия пост
# 215 27 дек. 2011, 12:15 ч.
Дай граховата супичка насам - аз я обожавам. Затуй така добре се допълваме двете с тебе - няма да се изтребих за храната  Laughing



Мдааааааааааааам обядно време настанало...

Някой знае ли защо няма Дриймленд??
Виж целия пост
# 216 27 дек. 2011, 12:33 ч.
Изобщо не яде супи това диване. Всички ме критикуват, но аз да се боря с него не ща. Опитвала съм, почва да се дави, да получава позиви за повръщане, голяма мъка. Никакви манджи не яде, не само супи Laughing
Но и аз съм била такава. А сега всичко си ям.
И той ще почне. Вкусовете се променят.
Упрекват ме, че не съм била твърда с него. И може би са прави. Но вече е късно. Mr. Green
Виж целия пост
# 217 27 дек. 2011, 12:38 ч.
Абе твърда!! Особено пък за храненето  Laughing. Аз бях толкова страшно злояда. От приетеснение, ама никой не го разбираше това! Пък сега я как си ям  Crazy Я, остави момчето да си яде, каквото иска, ако все пак изяжда нещо смислено от време на време. Той не е на 2 все пак. Нищо фатално няма да му се случи от една манджа неизядена. Те си супер човек и съм уверена, че и като майка си прекрасна!!
Виж целия пост
# 218 27 дек. 2011, 12:43 ч.
Клонка, отношението към храната е част от възпитанието според мен, дадох този пример, като тай-лесен...Но с всичко останало е така- е, изключвам огнестрелните оръжия и минаването на червено- това е част от оставането жив Laughing.
Колкото за супите- дещеря ми не яде почти нищо готвено, но пък яде почти всичко на салата, включително сурово цвекло с ряпа и моркови Laughing- въпрос на СВОБОДЕН избор, който съм оставила.
Виж целия пост
# 219 27 дек. 2011, 12:48 ч.
Цитат на: Енита в вт, 27 дек 2011, 12:43
Клонка, отношението към храната е част от възпитанието според мен, дадох този пример, като тай-лесен...Но с всичко останало е така- е, изключвам огнестрелните оръжия и минаването на червено- това е част от оставането жив Laughing.
Колкото за супите- дещеря ми не яде почти нищо готвено, но пък яде почти всичко на салата, включително сурово цвекло с ряпа и моркови Laughing- въпрос на СВОБОДЕН избор, който съм оставила.


Отношението към храната е част от характера на човека и личен избор. Иначе как в едно и също семейство си има и вегетарианци и хора, които не могат да седнат на масата без месо?
Виж целия пост
# 220 27 дек. 2011, 15:30 ч.
Относно възпитанието подкрепям мнението на КЛОНКА.Мисля,че изказвания от рода ако имам дете ще правя това и това, на практика се променят.Хипотетично нещата са едни,но в действителност други.За всяко дете е нужен индивидуален подход,но като цяло има правила,които трябва да се научи да спазва.По-добре е да ги научи от родителите си отколкото от улицата,училище и т. н.,когато няма да има смекчаване на ситуацията,няма да има кои да утешава и да бърше сополи.Племенникът ми се отглежда по този начин-любов,гушкане,омаловажаване на лошите постъпки,които с времето стават все по-драстични,и такава лига е станал,знае,че мама е зад него и нищо няма да каже каквото и да стори,защото много го обича. Аз имам 2 деца и предпочитам от време на време да повиша тон,да накажа,но да са наясно с правилата,с които трябва да се съобразяват.Е,първо съм пробвала с обяснения кротко и мирно,но това не винаги върши работа.И не става дума за какво ще яде или облече,все пак не живеем в джунгла! Това не ме прави по-малко обичаща децата си.А и по цял ден работя с деца,видяла съм много начини на възпитание и криворазбрана родителска любов.
Друг е въпроса за доверието,за което казва Рози и рози, както и за свободния избор.А и зависи на каква възраст е детето и колко адекватен може да е този избор-едно двегодишно дете избира да рисува по стената вместо на листа,дали да го оставим само да избира,а ние да си го обичаме гледайки го отстрани.Или да умуваме какво иска да ни се каже с това негово поведение.Или ще кажете-то изразява протест срещу нас?
Виж целия пост
# 221 27 дек. 2011, 15:37 ч.
Аз пък научих моето дете да си изразява желанията, т.е. съзнателно го превърнах в егоист. Научих го да е самостоятелно. Сега ми тежи понякога...Избягвам да го уча на онова, от което аз цял живот се отучвам.
И първо си обичам детето, после предупреждавам и наказвам.
Виж целия пост
# 222 27 дек. 2011, 15:42 ч.
  Да правиш избор е трудно и отговорно. Днес децатани  в голяма степен са натоварени с тази свобода. Колкото повече се разширяват границите,толкова отговорността е по голяма. За дете и за родител. Всеки родител съзнателно или несъзнателно определя граници, в зависимост от товара,който може да поеме.
Виж целия пост
# 223 27 дек. 2011, 16:29 ч.
Цитат на: лора др в вт, 27 дек 2011, 15:30
...........А и зависи на каква възраст е детето и колко адекватен може да е този избор-едно двегодишно дете избира да рисува по стената вместо на листа,дали да го оставим само да избира,а ние да си го обичаме гледайки го отстрани.Или да умуваме какво иска да ни се каже с това негово поведение.Или ще кажете-то изразява протест срещу нас?

 Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed ...амииии от двегодишно това вкъщи си има собствена стена в хола, която е зачислена, за да се рисува на нея. Стъпва на уредбата и вилнее с моливите, пастелите и флумастерите. И се вижда как е пораствало на височина  Laughing. Казано е, че тази стена за това служи и толкоз. Защото на лист е малко, тясно, ограничаващо и като цяло скучно. И защото това дете също живее в тази къща, което му дава право да е свободно в нея за някакви си лични неща - както има лична стая, така и в общите стаи има лични части, например въпросната стена в хола. Ама това си е въпрос на личен избор наистина. И защото родителите му смятат, че така е правилно. Весело е, когато тате, баба и братовчедката се включат в рисуването.

Всички тук сме съгласни, че свободата на децата не се  състои в самоубийствени експерименти с хвърляне под коли, но всеки от нас има различна дефиниция за равнопоставеност между децата и родителите в съвместния живот.

Прегръдки на всички ви! Аз позачезвам за следващите дни и ви пожелавам прекрасно посрещане на новата година и да се сбъднат всичките ви мечти!
Виж целия пост
# 224 27 дек. 2011, 16:32 ч.
Цитат на: даниела_ в вт, 27 дек 2011, 15:37
Аз пък научих моето дете да си изразява желанията, т.е. съзнателно го превърнах в егоист. Научих го да е самостоятелно. Сега ми тежи понякога...Избягвам да го уча на онова, от което аз цял живот се отучвам.
И първо си обичам детето, после предупреждавам и наказвам.

О, Даниела, ти имаш дете!
Сега вече изобщо не ти схващам депресиите и страданията по оня господин. Честно. Mr. Green
Колебания, яд, огорчение - ок, ма загуба на смисъла, липса на щастие, безкрайно ровене в раните на душата??? Кога ти остава време да се радваш на това дете и да го обичаш?
Хубаво си го научила да си изразява желанията, макар всяко дете откровено да се справя с тази задача, не съм забелязала някое да се смущава да си каже какво иска, но като ти живее в аурата на обреченост и усещане за всемирна загуба, как ли се чувства? Grinning

Моят син също зографисваше стените. Безцелно и без никаква художествена стойност бяха стенописите. Осъзнаваше, че не трябва и го изчакахме да стане по-голям и да му мине меракът. После боядисахме и сега няма никакво влечение по тази дейност. Всичко с времето си.

Рози, весело изкарване и бъди щастлива!!!
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

Благодарим Ви!

Начало