имате ли съмнения?

Публикувана: 1 ян. 2006, 10:48 ч.

Последно мнение: 18 ян. 2006, 09:43 ч.

2 080

# 15 7 ян. 2006, 10:38 ч.

замисляла съм се...като се върна назад и виждам, че докторът при когото ходех още от самото начало е сдавал багажа, че през цялото време е имало малки, но показателни неща, които да ми подскажат, че не е баш "върхът на сладоледа"...да, ама тогава бях в такава еуфория, бременността ми вървеше прекрасно и безпроблемно и изобщо нито съм ги забелязвала тия неща, нито съм се замисляла...никога не съм се обвинявала...и докторът не съм обвинявала...когато Ния се роди преждевременно, с всичките последствия от това, си казах, че щом така е станало, значи така е трябвало да стане. щом не съм променила нещата, значи тогава не съм можела. има неща, които трябва да направиш и уроци, които трябва да научиш...мисля, че се справихме добре.
срещай се с хора...излизай с бебето...аз Ния я мъкна навсякъде с мен, защото и ние сме сами и няма на кого да я оставя...разнообразието разсейва...а като дойде слънчицето, пак ще ти се върне доброто настроение Heart Eyes

Виж целия пост

tanq_ludoto

# 16 15 ян. 2006, 21:31 ч.

Безмислено е да се самообвинявяаме или да съжаляваме, въпросът е да помогнеме на нашите малки слънчица.Лесно е да съжаляваме за грешките в миналото трудно е какво ще направиме за по-доброто им бъдеще.За да не съжаляваме пак след време,че не сме направили всичко по силите си.

Виж целия пост

Кремена Орешарска

# 17 17 ян. 2006, 13:20 ч.

Anaise, голяма грешка е да се обвиняваме за каквото и да било...ако ни е писано, ще се случи и повече от изрядни да сме...Аз например за баткото си правих всичките възможни изследвания на света, пазех се, абе...кво ли не съм правила с две думи...и храната се съобразявах каква да е и алкохол не съм поемала...и пак ми се случи...а с бебока...какво да ти кажа...ако споделя, че единственото изследване което си направих по време на бремеността беше точно преди секциото...ако можеше да мина и без него...ама си е операция, няма как...та за това ти казвам, няма място за притеснение. Пести си нервите и горе главата! На това дете му трябваш здрава и силна!

Виж целия пост

Maia Stoitseva

# 18 17 ян. 2006, 19:47 ч.

Тези дни любимото нещо дето си повтарям са думите на една жена- та да не кажа баба - доживяла 122 години. Питали я каква според нея е тайната на дълголетието. Тя се засмяла и казала, че е пуши по две цигари на ден и пие всяка вечер по чаша вино. Разбира се това била шега. После сериозно заявила на журналиста: "Младежо, за нещо, което не мога да променя или да допринеса нещо - просто не се ядосвам и спирам да мисля за него." Ох - така и завиждам на тая женица........ Честно - не ми е до дългия живот, но ако можем да не си ги слагаме на ума тези работи - наистина щеше да е по-лесно.

Виж целия пост

catnadeen

Редовен потребител

# 19 18 ян. 2006, 09:43 ч.

аз отказвам да се обвинявам - за разлика от близките ми - че този доктор съм избрала, че не съм направила секцио...

аз вярвам - човек не може да избяга от отговорностите си и от съдбата си - ако се опита поради страх, безхарактелност или още други причини - ще плаща още по-мисока цена, а ако той откаже - ще плащат децата му

Виж целия пост

Препоръчани теми

Права на децата ни с ТЕЛК - 4

53 869
852

Интеграция на деца с увреждания

Трудно проговаряне - тема 27

1 718
22

Деца с увреждания и хронични заболявания

Епилепсия - ТЕМА 27

43 265
513

Деца с увреждания и хронични заболявания