Детето ми упорито отказва да спи и заспива в креватчето си

ние засега нямаме проблем със спането - малката от както стана на 7-8 месеца си е в нейната стая, в дървена кошара, като в началото се приспивахме по 1 час с държане на ръката ми, а напоследък взе да ми заспива в ръцете, докато си пие млякото. аз си я слагам в кошарата и си излизам. цялата първа година се будеше по 2 пъти нощем и се разплакваше и аз отивах при нея да ми държи ръката. с течение на времето обаче, тя почна да се разсънва като отида при нея, чак да се заиграва, особено на второто будене, когато вече се е понаспала повече и откарвахме поне по час  та постепенно спрях да ходя, тя помрънка малко и си заспива, а вече спря и да се буди.
на обед, в делничните дни като си е с гледачката, жената я оставя в кошарата и си излиза и нашта си заспива, обаче уикендите аз като пробвам тоя вариант, няма начин, направо се скъсва от рев  бавачката ми е много свястна и има опит с децата и ми каза, че било нормално, на майките си по се поглезвали и повече имат нужда от тях. и друго забелязах, ако си заспи в кошарата следобед, по-малко спи и по-леко, събужда се, а като я сложа на нашата спалня, така здраво откъртва, че няма събуждане! и това само за следобедния сън, само през уикенда, като си е с мен!!! а кажете ми, каква е тая работа 

Ние сме за метода на най-малкото съпротивление, стига това да не пречи сериозно на съвместния живот. Не понасям ревове, тръшканици, истерии - първо е вредно за самото дете, второ съсипва и мен психически. Още си спим заедно и никой не може да ме убеди кое за мен е най-правилното. И не се и опитва де .
Като му дойде времето - всеки по креватЯ си, но без насилие и не на всяка цена .

Всеки си има мнение, за мен беше неприятно детето да спи при мен, то спеше- аз не, в момента всички сме спокойни. Съжалявам, че въобще се подлъгах да го уча да спи при при нас и да кърмя по цяла нощ и после на столчето. По-хубаво да поплаче, отколкото да му се изкриви гърба . Моят, между другото е болен, и опцията да го разнасям и люлея на ръце не важи.

и аз съм така - не мога да спя с малката заедно 

Сладурани . Всеки да намери неговото си най-добро .

Аз пък не мога да спя ако не им усещам топлината и знам, че са на друг креват, те са по същия начин . Будим се по сто пъти да се търсим. В момента баткото (3,5) се учи уж да спи на неговото креватче, ами и на тримата ни е трудно (таткото не е проблемен, все му е тая), малкият (1,9) търси мен и батко си, баткото търси мен и малкия... Като сме заедно всичко е наред .

И при нас е така. Аз не мога да мигна, ако малката е при мен. Не съм спокойна, все си мисля, че ще я затиснем или аз или баща и.
Всяка майка знае кое е най-доброто за детето и и за нея. Винаги съм се ръководела от собствените си чувства и се старая да уважавам тези на детето, в разумните граници разбира се.
От малка съм се опитвала да я уча  да е  самостоятелна.
Искам да дам един пример с моя приятелка. Не искам нито да коментирам, нито да съдя някого, по-горе казах вече : всека майка знае(усеща) кое е най-добро за детето и. Та случаят е:
Синът на приятелката ми е 13-14 годишен, и в момента тя ляга при него вечер да заспи, да е по-спокойно детето. Опитвам се да уважавам мнението и чувствата на хората, различни от моите. 

И аз не бих се наела да съдя, най-малкото не познавайки обстоятелствата в семейството, дори при 13-14 годишни деца, които може да имат проблеми от кой знае какво естество.

За мен лично е нормално и естествено малки деца да спят при родителите си (и като се замисли човек практиката столетия и хилядолетия е била всички да се натъркалят на рогозките в една стая, надали е било само от липса на място или да се топлят). И ми е ненормално (пак лично за мен като усещане) детето ми да вижда как аз, голямата, спя до татко му, пък него да го оставя съзнателно самичко, знаейки че се страхува. При нас естествено го има и моментът с малкото братче, предполагам, че заедно ще напуснат стаята без проблеми, когато дребният стане готов за това... Ще им дойде времето, но да се насилваме е против разбирането ми, а не си и пречим .

Естествено всеки трябва да открие неговия си начин, според собствените си възгледи, съобразен и удобен за неговото си семейство и дете .

Извинявам се, ако поста ми е бил приет  като заяждане. Не съм имала намерение да ядосвам или обиждам когото и да било. Извинявам се. Споделих моето мнение
Единственно да обясня моите подбуди. След като родих в болницата и по-късно в къщи ми бяха дадени материали за опасностите при спането с малки деца. Като се разгледа статистиката, явно се понаплаших доста.

  Не го и приемам като заяждане. Тук сме, за да споделим ние как процедираме и какви подбуди ни водят, защото децата и нуждите им са различни и няма един общовалидно правилен метод за отглеждане и възпитание - действа се според даденостите. Още повече, че едно 13-14-годишно дете няма как да се сравни с малко дете, та тук въобще не съм засегната.
Аз живея в Германия и ми беше много интересно в двата края на отделението за новородени да открия брошури, подкрепящи диаметрално противоположните възгледи за спането или неспането с детето, в едните пише "в никакъв случай", в другите пише "най-доброто" . Тук във форума също има статии с предимства и недостатъци.
В началото ме беше страх и мен, но се оказа, че всъщност съм постоянно в едно дремещо състояние и е просто невъзможно да смажа бебето. А пък то от своя страна едно, че не можеше да заспи ако не е гушнато! в мен и друго, че не допускаше да се отделя и за 5 минути от него. Включително го оставях изключително внимателно измъквайки се от леглото, уж дълбоко заспало, за да отида да си взема душ, а то се събужда на третата минута. И така всеки път, мислех, че мъжът ми го щипе, за да се събуди, не е лесно . Заставаха на вратата на банята, мъжът ми с гръб към мен, бебето с лице на рамото му, така беше спокойно само...
И след като прочетох пък какви последствия може да има детският истеричен плач, направих единствено възможното и за мен правилното - вслушвах се в бебето, така и до днес. И знам, че всяко нещо идва с времето си, без съпротива, без нерви, просто се иска търпение .
 
Има всякакви деца. Завиждала съм благородно на майки, чиито деца са кротки, спят сами и позволяват на други хора да ги вземат за малко, е моите не са от тях. Затова трябва да ги мъча ли? Ми няма да стане - имат нужда от мама, мама е затова, да откликне по възможност. Ако детето е склонно да съдейства при опитите за привикване на едно или друго, ок, ако не - няма да стане насила .
Дано стана по-ясно сега, че не съм любител на големите спорове и не държа да доказвам правоти, просто това е моето мнение .

Аз пък съм чела доста материали, че за бебетата е полезно да спят с майките, защото това намалява риска от СВДС. Бебето несъзнателно синхронизира дишането с това на майката или нещо такова беше. Освен това, шансът майката да притисне детето насън клонят към нула, освен ако майката не е мъртво пияна или надрусана.

Точно така е, Светлица .
Като кърмеща в тандем и спяща и с двамата едновременно, имам същите наблюдения са синхронизиране на дишането. Което е най-забавно, в момента, в който си поема въздух, в същата секунда, бебето също си поема , това беше с първото бебе, а с второто просто си дишаме тримата по този начин - едни едновременни дълбоки въздишки . Баща им като го забеляза много се смя.
Единствено между таткото и нас слагах в началото разделителна възглавница и го сръчквах от време на време докато свикне, но спяхме на персон и половина само - до момента, в който бебето стана на към 9 месеца и ни беше тясно, тогава таткото се премести за 2-3 месеца да спи в дневната. След като сменихме квартирата, в голямото легло, нашето е тройно, такива проблеми не е имало.

Не е съвсем така, аз никога няма да забравя, как в родилното, майката, която беше с мен в стая на третия ден заспа с бебето на ръце толкова дълбоко, че въобще не го чуваше, акушерките дойдоха, взеха го, нахраниха го, а тя въобще не се събуди - не беше нито надрусана, нито пияна, просто беше изтощена от опитите да кърми и да бъде с детето 24 часа. На всеки се е случвало да се усеща на предела - аз точно тогава си обещах, че ако съм много уморена няма да заспивам с бебето, защото не знаеш какво може да се случи

аз съм така като спя с малката, всъщност не спя, а дремя и в крайна сметка въобще не се наспивам и ставам също толкова уморена 
иначе абсолютно подкрепям да не се насилват децата, но също смятам че колкото по-рано почне изграждането на някакви навици, толкова по-лесно детето ще се приспособи към тях. в крайна сметка всеки рано или късно почва да спи самостоятелно (или ако не, то ще замени майката с някое гадже 
въпроса е да се намери баланс между родителя и детето във конкретната ситуация 

Още от новороден го слагам в креватчето и си е свикнал там.Когато имаше колики го гушках при мен,но не съм заспивала.Ставах по 3 пъти през нощта да го кърмя и ми беше ясно,че през останалото време може да заспя много дълбоко заради натрупана умора и безсъния и да го затисна без да искам.Тогава не посмях да го взимам да спинка при мен,а и не виждам защо да го правя.Повече удобство е и за двама ни да спим отделно и като се има в предвид аз колко се въртя докато спя.

Меги след като не е имало нужда да го взимаш при теб и не е свикнало детето, разбира се че е по-добре да си е в неговото легло.
Аз съм за това детето да си спи в леглото, но не на всяка цена. Моят син до годинката си спеше в леглото издържах и силни колики 4 месеца, но при една жестока криза със 8 зъба пробиващи почти един след друг и като се заредиха месеци в които и двамата ходихме като зомбита от недоспиване го взех при нас в леглото. При такова спане детето се поуспокои, аз реагирах по-бързо при всеки плач а не да ставам всеки път от леглото и т.н. И в последствие детето свикна и не пожела да го върна в неговото легло, а и не ми пречи да спи при мен даже напротив приятно ми е .