Как играете семейните игри?

  • 4 459
  • 27
# 15
Дъщеря ми (6г.) много се сърдеше преди, напоследък е станала дори толерантна към мен и ми пуска преднина, ако види, че губя  Mr. Green На "Guess who" играехме  редовно, сега на Бесеница, понякога се правя на луда и не познавам... Защото при няколко поредни загуби се сърди и то доста  Crossing Arms
Баткото никога не се сърдеше при загуба, сега като играе със сестра си (рядко), по-скоро й пуска аванта  Mr. Green
Виж целия пост
# 16
Играем на едни зайци, баланс, врана, пазаруване, калинки.. все игри подходящи за възрастта му.. играем честно. Ако не може да го понесе спираме. Понякога ме бие, понякога, аз го бия. Малко си е до късмет. Помагам му с насоки ако допуска грешки в местенето или не предвижда ходове. Не мисля, че има друг начин да се научи да мисли върху играта.
Между другото "Не се сърди човече" е адски дразнеща игра... хич не мисля да я въвеждам по моя воля
Виж целия пост
# 17
За честната игра съм, сиреч без да се "даваме" умишлено. Говоря за деца по- големи от 3 годинки, които нямат нужда от помощ да си преброят ходовете и да си преместят човечето. Все ми е едно кой какво е писал по въпроса, аз не обичам децата да свикват с излишни аванси. Извън къщи няма кой да им ги дава, а и като гледам те и не страдат от това.
С баща ми, когато бях още І-ІІ клас, се млатехме на табла, шах и карти на общо основание, а играех и с трима възрастни често Реми и Белот, по- късно и Бридж. Табла- от І клас с всякакви хора. Кой ще иска да играе с мен, ако се лигавя и рева за загуби?
У нас хитрее малкият, на 5 г. е, но е по- дявол от останалите трима вкъщи. То и аз послъгвам, но по- умеренко. /Поне тъй си мисля.../ Иначе дребосът е ужасен- никога не признава, че лъже, все било случайно, даже спори, че аз не съм видяла /понеже само аз го хващам, другите мъже у нас са блейки/.
Моите деца не се цупят, като загубят. Малкото иска пак, докато спечели, малко комарджийско ми е това поведение на мен...Ще го видим. Когато децата играят едно с друго не се дават така, нищо , че имат 6 години разлика. Големият признава, че дребосът е по- късметлия. Аз знам, че и послъгва тоя, малкият, но големият е разсеян и вероятно не вижда, той не е и такава натура- да се впряга в такива игри.
Виж целия пост
# 18
Когато беше мъничка дъщеря ми й пусках гювеч, за да се радва и да заобича победата, но ... с каката от 4 годишна, когато се роди малчо, вече  играем равностойно, малчо пък нямаше време да бъде бебе - като иска да е голям - да играе и да печели и да губи! И да знае, че играта и за да я играеш, а не за да я спечелиш!
Виж целия пост
# 19
Играем честно. Той трябва да се научи и да губи все пак.
Виж целия пост
# 20
Щерката и мъжо са големи късметлии. Ако играем на Не се сърди човече, разбирайте че ми го повтарят почти постоянно, защото все ме бият Close Grinning Малкия не изпитва интерес към това. И на Монополи разцъкваме тримата, там обаче пощада няма-бия я малката както намеря за добре Twisted Evil
Понякога играем Скрабъл, там също я размазвам, защото все пак имам по-богат речник и по-бързо зацепвам за някои думи...ма после трябва да обяснявам, защото се почва спор "Тази дума не съществува, никога не съм я чувала" и естествено, обяснението "това, че не си я чувала, не значи, че не съществува....означава еди кво си", не винаги работи, защото се дразни, че използвам такива думи ooooh!
Виж целия пост
# 21
Играем на карти, табла, Монопол, Скрабъл, Не се сърди човече, дама. От време на време "пускам аванта", за да вървят игрите.
Виж целия пост
# 22
Играем карти Черен Петър и една игра с пантофката на Пепеляшка, подобна на "Не се сърди човече", също така редим Мемори карти и Домино.
Аз играя честно, а дъщеря ми и татко й послъгват, като последния твърди, че й пуска аванта в името на семейния мир.  Laughing Тя тепърва се учи да играе колективни игри и понася тежко загубите, засега.  Simple Smile С повечко практика ще свикне да губи.
Виж целия пост
# 23
малкия - като види че губи и решава, че "тази игра не се брои"  Laughing
обичал бил да се състезава, ама със слабички и ми казва - мамо, искам да направиш състезание по бягане, ама без бързи деца.  Laughing да можел да победи завалията...

друг път се сърди, че не съм се била забавила в надпреварата по сутрешно обличане.  Laughing

Не му се давам.. никой у дома не му се дава, но пък и той започна да си побеждава - рядко, ама сладко.  Laughing

Виж целия пост
# 24
При нас е ужас, на 12 е, но се сърди като 4 годишна ако с баща и вземем, че победим. Последно си купихме Европолия и още при четенето на правилата започнаха сръдните ooooh!
Виж целия пост
# 25
Честно играем, чудо голямо ако някой загуби - има реванш.
Играем на "Не се сърди човече", "Домино", "Микадо", малко "Шах" и на "Черен Петър".
В началото се е опитвал да прескочи по едно квадратче, незнам дали го правеше нарочно или без да иска. Сега знае, че ако шмекерува няма да играем.
Виж целия пост
# 26
Играем на Не се сърди човече, дама, Черен Петър. Но все още много се сърди. Загуби ли, понякога играта направо свършва... ooooh! Аз не пускам аванта, баща му като верен приятел - по-често.
Виж целия пост
# 27
Дъщеря ми е на 9. Играе се според правилата. Не се давам за нищо на света. Семейни игри играем от няколко години от самото начало съм и показала, че не винаги в игрите се знае кой е победителят. от  малки трябва да се учат, че се губи. И моето дете се сърдеше много... не съм  се връзвала на тези сцени. Сега също се сърди, но до драми не се стига.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия