АВГУСТовското човече пюренце май ще хапва вече!

Не спомням някой да е казвал, че ще "чака безучастно" каквото и да е. 

Ама не даде баклава на детето онзи ден, нали?! Изяде си я    Аз въобще реших да не коментирам повече, чакам си и т'ва е...

Тези зъби ще ни уморят.
Нощно време сме като часовник,на всеки кръгъл час се будим. .Долните два са се показали,а горните четири са се надули в предстартова позиция.Явно ще се озъбим качествено

Момичета ще ви изоставя за известно време и няма да мога да се включвам от мен и  .

Въобще не подценявам ролята на родителя, разбира се, че първите 7 години са най-важни, но разтежа на детето можем да го разглеждаме от 2 аспекта - физически и психологически. Според мен ролята на родителя е по-важна (поне първоначално) в психологическия аспект. Като поотрасне трябва да го насърчаваме да спортува ,разбира се, но отначалото във физическия аспект - природата ще си свърши работата Когато детето е готово то ще седи, ще яде, ще се изправи, ще ходи, ще почне да се катери по катерушки, да тича. Всяко нещо с времето си. Всяка "помощ" някое от тези неща да се случи, преди костите и мозъка (заедно) на детето да са узрели за това е насилие над детския организъм В това число проходилки, колани за прохождане и дори воденето за ръце според мен. Когато узрее - няма да можеш да го спреш.

 Нашата роля е психологическа - да го обичаме, да разговаряме, да играем с него, защото то има нужда от нас. Но то трябва още от сега да e самостоятелно. Най-добре се учи по метода проба-грешка (разбира се под нашия контрол). Когато всичко става естествено, децата нямат проблеми във физическото развитие. Големият ми син, в момента, в който започна да се набира на пръчките на леглото го пуснах на земята. Самичък се научи да седи, самичък започна да се изправя. Когато излизахме навън го вадех от количката и го слагах до някоя пейка Той я обикаляше неуморно. Другите майки бяха много учудени, че се сеща да се изкачи на тротоара зад пейката, а не се спъва в него. Когато се почувства готов (на 1 г) се пусна и започна да ходи сам. Не след дълго тичаше. После започна да се катери по катерушки. Сам. Не съм била до него да го държа да не падне. Той отначало беше слабичък и не стигаше високо, падна няколко пъти, но понеже знаеше, че няма кой да го хване и се научи да се държи здраво. Тичаше на воля, почти не падаше, но и да е паднал - става, идва, гушкаме се, цункаме раните и продължава. Никога не съм крещяла след него: "Не тичай, не се катери, не прави това или онова".
Според мен с тоя начин на възпитание възпитаваме и себе си за момента, когато няма да можем да сме неотлъчно до тях. А този момент ще дойде. И не си мисли, че като си казваш: "Има време, като порасне ще го оставя да е самостоятелен", тоя момент наистина ще дойде. Той никога няма да е достатъчно пораснал за теб. Винаги ще са си нашите бебета, но трябва да им гласуваме доверие. Трябва да възпитаваме уверени в себе си индивиди. И това започва от бебета

Радос, много ми харесва как мислиш и как ни даваш жив пример за голямото си дете което се учи само на несгодите в живота. На мен ми е първо но съм съгласна на 100% на принципа опит грешка. В крайна сметка знам и за себе си че докато не сбъркам сама колкото и да ми обяснява някой не се научавам. Мисля че децата са пластелин в ръцете ни и съм сигурна че не искам като стане на 15 все още да му е трудно да се отдели от полата на мама. Не че не го обичам, напротив, искам да му давам и повече от колкото трябва но не е това начина. А за прохождането, знам че като малка съм си олющила 10 пъти носа но си е заслужавало и мама не ме е водила на каишка. С брат ми по улицата и да си трошиме главите както се казва. Разбира се че някой ни е хвърлял по едно око но сме пораснали много естествено. А и както казват бабите юнак без рана не може 

Е, то никой не е казал, ама като се чете между редовете .
Радос       
Страхотен пост!

радос, 

TEDDY_BEAR, явно така се получава...

Анито, обещавам да си поправя грешката.

Страхотен пост, Радос!!!  Такива са и моите виждания за сега, времето ще покаже...

запис

Видях си решението на НОИ- на 15 август ми свършва майчинството. Имам от миналата година 20 дни и от тази толкова отпуск. Направо отсега се втрисам при идеята да се върна на работа, а малкия - на ясла. Просто - абсурд ми се вижда, а за прием септември 2012 трябва да се подават документите февруари - след има няма месец... Бабите са ни работещи, ако мога едната ще и предложа да ми вземе майчинството, но на жената и остава малко до пенсия и се притесняваме с тази пенсионна реформа ако я махне после работодателя как ще се пенсионира горката... Отсега мисля някакви гимнастики, но до година и половина (ама минимум) хич не искам да го давам на ясла. Не че не ми се стои вкъщи 3 години, но паричките няма да са ни излишни, пък и с моята професия много трудно ще наваксам отсъствието. да не говорим, че най-вероятно ще трябва да си търся нова работа, че на старата възприеха забременяването ми като предателство

Не сме спрели да качваме по кило на месец и вече сме 8 кила и нещо, отмъкнаха ни се ръцете. Миналата седмица му дадох варена тиква от моята чиния, че точеше лиги хапна си я с кеф и така почнахме захранването. давам му варена тиква, картоф, морков размесени с кърма между 2 кърмения. много му харесва. сега ще му дам да пробва круша и ябълка и така. Лази по 1-2 педи като гъсеничка - няма такава гледка и се ядосва, че не може да се придвижва в пространството сам.

Вашите педита казват ли нещо за консултация с уролог или хирург - за момченцата питам, че моментът със забелването ми е малко още съмнителен. Чувам от родители толкова противоречиви коментари, че направо...

И как се взима урина на бебе, да му се не види? Разбрах, че това ни чака следващия месец...

Ох, много стана от мен. поздрави момичета 

 knitter, наистина има много противоречиви мнения, затова трябва сама да решиш как ще постъпиш. Аз и с двамата реших да действам, за да не стига до уролог или хирург, донякъде се бях справила сама, другото го довърши педито. Имаше един-два дни малко мрънкане, но правех компреси с риванол няколко пъти на ден и сега всичко е на шест. Така че, прецени си ти как ще действаш 
Урина на момчетата се взима по лесно, има едни колекторчета, продават се по аптеките, лепиш и чакаш да се напълни 

А за момиченцата , идеи ?

Можете просто да изпишкате бебето след сън над обикновен контейнер за урина.

Има колектори и за момиченца. Питай в аптеката. Само, че е хубаво като го сложиш и да я държиш само по него, без памперс, защото се размества. Аз на Ани така съм взимала урина.

  Ок, ще питам