Бихте ли гледали чуждо дете?

Това не винаги е така, но не ми е ясно защо или по- точно не искам да ми се изяснява.
Има хора които първо обичат само себе си и второ никога не мислят, че ще попаднат в друга ситуация, а и да попаднат не ги засяга, доколкото засяга собственото им аз.

Разбира се че бих гледала , по здравословни причини не мога да имам 2-ро и мисля даже да си осиновя , така че да бих какъвто и да е случая -децата не са виновни за грешките на родителите си.

В качеството на каква ще държиш мъжът ти да полага грижи за детето си, та то не е твое!

Чета, чета, и нещо не разбирам. Само на мене ли ми прави впечатление, че тука говорим за изневяра (поне една явна и неоспорима, че и крита толкова години)?  Наистина ли в България изневярата се приема просто като отиване на риболов без разрешение от съпругата?

Не става въпрос за мъж, който е разведен и води детето си (съвсем естествено) във втория си брак. Не става и дума за ситуация, когато мъжът е създал детето преди да се ожени.

Коментарите, че видите ли "човекът не иска да си разваля семейството" и затова е крил, са необясними. "Човекът" е съвсем съзнателно взел решение да си развали семейството когато е нарушил брачните си обещания и когато е крил за това с години наред. Доверието в този брак е нарушено завинаги.

Мисля, че по-важният въпрос за съпругата би бил: Наистина ли искам да живея с този мъж? Наистина ли ще мога да му се доверя отново?

Други въпроси бих имала: Ами този татко досега издържал ли е някак си детето? (Би било важно, в зависимост от каква "кучка" бих искала да бъда и какво искам да правя с него след интересната новина), но пък и какъв е този татко, който досега не се е грижил за детето си, ако не се е?  Явно добър човек. Както се казва, "a keeper" какъвто и да е отговорът.

Бих искала и да знам дали детето има друго семейство и кой друг би могъл да помогне при гледането (роднини, например).

Отговорът не е толкова черен и бял. В зависимост от това дали има кой друг да се грижи за детето, бих постъпила по различни начини. Ако няма кой друг, и ако имам финансова възможност, както и ресурси като време, желание за още деца, може би дори бих осиновила детето. Не съм сигурна дали бих приела таткото, обаче и с цената на какво.

Историята е съвсем възможно да е истинска. Тъжно за детето....

Изневярата в България и извън България всеки я възприема според собствените си разбирания. До колкото знам ерата на колективните семейни "ценности" е отминала. Иначе тук говорим за приемането/отхвърлянето на детето.

Не съм много съгласна с това последното..Мисля, а и 100 пъти се писа, че въпроса не е принципен, а се до отнася до частен случай т.е. до конкретна ситуация...Не дали изобщо бихме гледали не свое дете, а такова плод на изневяра и оттам тръгват вече различните позиции...Изневярата, лъжата, прикритостта, дават този елемент и уклон на темата, която се разглежда на този частен принцип, а не изобщо...

Много добре разбрах, че въпросът е за приемане или отхвърляне на детето, но отговорът не е едностранчив или черно-бял. Прочети и следващите редове от поста ми!  Има други фактори тука, които според мене са важни също.

Явно хората имат и различни разбирания за брак. Аз, между другото, никъде не съм писала, че бракът е серия от забрани и разрешения. Коментарът ми за "разрешение" за риболов беше доста саркастичен, но явно не е разбран и е взет буквално. Между другото, в интимна връзка, и особено в брак, има някои неща, които не е нужно да са "забранени" с надпис на стената, за да се подразбират.

И защо мислите, че жената, ако отказва да приеме мъж, който изневерява и лъже с години наред, се "прецаква"??  

 Или се "прецаква", ако не приеме, че мъжът, на когото се е доверила с тялото и сърцето си, не разбира, че в брака има граници, които по-добре да не се прекрачват и се примирява с всичко   Ако се примири с многогодишни лъжи и изневяра (ако приемем, че е една), с какво още е допустимо да се примири?   Не мисля, че бракът е постоянно пресмятане на кой ще се "прецака" и затова не разбирам. Ако не вярваме в семейни ценности, защо изобщо създаваме семейства?  Може би ще е по-добре да живеем в комуни?  Неразбирането е от двете страни, ако съдя по коментара на Чек Плийз.

Аз пък празни обещания не мога да давам.
Не знам утре какво може да ми щукне и дали няма да реша аз да изневеря.
Не мога да знам дали после ще се разкайвам за това или не.
Затова написах и за мъжа - зависи дали е единичен случай (какви са причините за това), зависи и дали си хойка по начало.
Ако си хойка по начало - вината си е на съпругата, че не се е усетила по-рано и въобще е сключила брак с този мъж.
Ако е единичен случай - само те двамата могат да си изяснят причините...

Един доста важен въпрос се пропуска тука и това се опитах да кажа отначало: А този "татко" досега не се е ли грижел за детето?  Не е ли ходил да го вижда? Да играе с него?  На тържества в детската градина? Не е ли припознал детето официално?  

Ако не, какъв татко е изобщо?  Не заслужава уважението на детето си и съпругата си затова, че 6 години е пренебрегнал собственото си дете?

Ако се е грижил за него, така както бащите трябва, значи 6 години е лъжел жена си, когато е отивал да прекара време с второто си семейство, а за семейни финанси да не говорим, ако някой мисли, че са незначителни.

И в двата случая, не мога да уважавам мъж, който се държи така (или жена). Ще бъде лъжец, който не може да поеме отговорност за действията си.

Би било друго, ако когато се роди детето, сподели откровено с жена си, и изяви желание да се грижи за детето открито, без да крие детето като някакъв срамен детайл от живота си. При всички случаи историята е грозна.

Между другото, една от най-добрите ми приятелки е семееен адвокат, и съм чула какво ли не от нея. Тя е споменавала, че ако жена "избере" да остане в подобна ситуация, всъщност няма избор, най-често финансов.
 

Pixie, според описаното от авторката  аз разбирам, че бащата е припознал детето при раждането.
А след това не става ясно дали го е посещавал и давал пари за отглеждането.

Пише "припознал го е и дотам"

Интересно, това "дотам" как може да се знае.
То не се е знаело, че има дете и го е припознал, но и дотам.

С оглед на какво тази информация е важна? Да се разбере дали кръшкачът не е издържал детето си, т.е. дваж по-черен е, защото е бил безотговорен, или обратното - да се разбере дали не е харчил семейните финанси за да издържа детето си?

 Според мен единственият изход от тази ситуация е развод , при който мъжът напуска семейното жилище и отива да си гледа детето.

Да не е луд.