Готина сингъл 30+ търси.......

Всички разбраха на вас, достолепните дами, какво ви е навреме.
Ама защо и на другите трябва да им е навреме?
Биологичният часовник на всеки работи различно, половинката си дори не е задължително и цял живот да я срещнеш.
Ама защо, аджеба, трябва да обяснявате, че на 30 годишните сингълки нещо не им е наред?
Как вие сте били семейни диви и щастливи, пък сингълките не било възможно.

И? Трябва да се чувствам виновна, че семейството ми не се е разпаднало, че родителите ми не са се делили цял живот? Аз съм искала да си намеря моето място под слънцето, не майка ми ми е прала гащите в София, нито баща ми е търсил работа. Хващах си вестника и поред на обявите! Тогава още го имаше Куриер5 за наемите, а за работа бяха в 24 часа. И неотлъчно с картата на София в чантата.

Кое му е ранното на брака на 23 години? Млади, здрави, образовани хора, пълнолетни, можещи да работят и да раждат деца. Нашите майкки да не би да не са се справили като са се женили обичайно дори на по-ранна възраст?
И това за абсолютната свобода е мит. Няма такава свобода, защото щем-нещем си взааимодействаме с някакви хора наоколо. 

Andariel, мисля, че досадихме на всички. Ок, всичко при теб е на 6, нищо не си изпуснала, перфектно се е получило така.

Просто за други хора друго е перфектно - и то може да се случи на 30 или 40, или на 50. Какво толкова чудно има?

Аз съм предубедена към ранните бракове - но щом казваш, че в твоя случай всичко е чудесно, ти вярвам.

Толкова ли е трудно и ти да повярваш, че някой може да бъде сам и щастлив на 30+?

Andariel, не можеш да го разбереш. Не става въпрос за повече мъже и повече секс, макар че това е един от приятните бонуси!

Защо някои стават счетоводители, а други поети или артисти? За какво им е на хората да се правят на шутове всяка вечер в театъра като може да си вземат добра заплатка и да си бутат счетоводството? И вечер като се върнат от работа да си нарежат салатката и да си пийнат ракийката? Какъв отговор имаш ти за себе си на този въпрос?

Нещо подобно е и със сингълството - изконна вътрешна потребност да се себеизразиш, да се докажеш, да опиташ от сладостите и горчилките на този живот.

Аз като чета как си решила емоционално на 23 години да се обвържеш ме задушава и ме хваща клаустрофобията. Но за теб това е най-доброто, което си можела да имаш и да направиш. За мен обаче светът изглежда по-голям и не съм могла на тези години да се лиша от мечти и перспективи. На 23 аз чувствах, че трябва да пътувам, да общувам със всякакви хора, да уча, да експериментирам и т.н.

Тесните рамки, в които се поставят някои хора не им позволяват не само да изразят себе си, но и да надникнат отвъд пирона.

.

Дам,излагала съм някакви моменти / трудни / от живота си във форума. Мдам.
И не се срамувам от тях. Ползвам форума най-често когато нещо ме мъчи и искам да споделя с хора,които не са пристрастни.
Това,че някои от вас си крият кирливите ризи и съумяват да не споделят лошите моменти тук - не означава,че при тях ги няма.
Пини,изчетох ти всичките мнения с голямо търпение.И да ,не ми харесват - не,защото не са като моето,а защото нямаш толерантност и търпимост към хората мислещи по друг начин-различен от твоя - а това от своя страна идва да каже,че ти си тази,която иска да чете само това,което и харесва.
И не,Дес,не се цупя , за какво да се цупя ? Покажи ми , моля за кое и къде по-точно се цупя ?
Това,че съм имала връзки,тъжни и тежки моменти,падения и висоти - за мен е + . Най-ценното е,че имам опит. Защото за да минеш през една,две,три сериозни връзки, да съжителстваш с един,двама,трима мъже, да се напасваш с характери и да минаваш всички трудности - си е опит. Кой каквото иска да ми говори.

Малка част от хубавите си неща  в живота съм споделяла тук.
Споделям предимно когато нещо ме мъчи или просто искам да си сверя часовника.
Така,че мнението ви / нека то си остане такова,защото ми е все тая / но съжалявам мили, не е миродавно.


И ако утре някоя от вас дето много се праска с щастлив брак се раздели какво става с нея и нейното мислене / ако то е такова / ??? Направо не ми се мисли. Сигурно прави нова регистрация в бгмама и всичко започва от начало

    Защо бракът да пречи на тези неща?
   
    А по темата- нищо им няма, всеки сам решава как да живее и от какво има нужда, всичко е индивидуално. 
   

Разбирам те  всеки е минал през това  няколко връзки , раздели .... Е' добре почти всеки 

Разликата е в това че аз не съм споделяла примерно тук такива неща  загатвала , намеквала да ......




Различни сме няма лошо

Само да вметна, че ранен брак е доста под 23 години. Идеята, че на тези години се изживяват днешните младежи/ей доживях да го напиша / като незряли и неготови милите е масова причина да живеят при мама и тати , защото не са готови не само за брак, а за самотоятелен начин на живото дори. Не си готов обаче днес се чете, като така ми е по удобно.
А на 50г. не го давай за пример, че става смешно, нови разбирания нови мирогледи -да, но на 50 няма как да преоткриваме света, малко късничко идва някак.
На 30+ може да си щастлив да, брака не е критерий за щастие, това е индивидуално решение  и не е се влияе от годините.

81-ва страница  изясни ли се вече кой е по-по-най? 

ти пък кво питаш, тук никога е нищо не е ясно.

Май не е още. Така че и днес трябва да има орба за надмощие. 

Сингълки срещу омъжени - рунд ....... 

Абе просто някои хора остаряват по- рано. Айде не остаряват, узряват. Не винаги календарната възраст отговаря на емоционалната. Мен също ме побиват тръпки че някой се оженил на 20г - аз на 20 се чуствах абсолютно дете и волна като птица. Роботех, изкарвах си пари но не исках да се съобразявам с никой, да си спя до късно, а за деца - ужас, никога

И моят първи брак беше като на Андариел, изобщо, животът ми до развода беше като това, което тя описва, само че детето беше едно. И аз така разсъждавах - какво толкова изпускам, абе, изобщо всичко, което тя пише, щях да го напиша и аз.
После се разведох, минах си през личния персонален ад и после дойде лятната ваканция, в която детето отиде в провинцията при баба си.
Леле майко!!
Какво съм пропуснала ли? Какво НЕ съм пропуснала? Не съм се впуснала в безброй авантюри, само да кажа Спретнах си в началото на лятото един момък, с който се виждахме само като ни се правеше секс, без излизания по заведения, срещи, ала-бала - у нас, у тях, секс, преспиване, кафе и чао. През останалото време ходех на работа и извън нея правех какво ли не - това да ми се обади приятелка в четвъртък да си стягам багажа и в петък след работа да тръгнем по Подбалканския път за уикенда, пък когато където замръкнем; това след работа да се забия в някоя книжарница и като изляза да не знам колко часа е; това да не държа нищо в хладилника освен бутилка вино и сирене; това в събота да се събудя, да си направя кафе и да се върна в леглото с книжка, а следобяд да се преместя на дивана с филчмче, пък вечерта да дойдат приятелки на пица и бира на земята в хола; това горепосочения момък да ми звънне, че е на морето и ако искам да ида при него за уикенда и аз да си вдигна партакешите за два дни секс на морето - абе до утре мога да изброявам.
Сингъл в студентските ни кризисни години, на 20, неуко и неориентирано и сингъл в сегашно време, с прилична работа, с цялото осъзнаване на това каква жена си на 30 и какво и колко заслужаваш и непримиряването с по-малко, са толкова различни неща, че роман мога да напиша.
Същото впрочем е и с работенето на 20, в кризата, в първите си работни години, и работенето сега - толкова нямат нищо общо, че не знам просто с какво да ги сравня - ден и нощ.
Андариел, много си ми симпатична, знаеш, не го казвам за пръв път - но наистина съдиш единствено и само по собствения си опит, който съм имала и аз и много, много добре разбирам и знам какъв е. Не знам защо интелигентна жена като теб не може да приеме, че има и друго освен бялото.

Иначе на мен сингълството не ми е особено по душа, признавам си го без бой. Поживяла съм си на 20, поживях си и на 30 - и тук наистина, ама много хубаво си поживях - обаче винаги съм знаела, че аз съм създадена да живея в двойка, в семейство, винаги съм искала повече деца, харесвало ми е да съм обвързана и да бутам каручката с някой друг. Но не мога да се обърна назад и да кажа, че като сингъл на 30+ не ми е било добре, напротив, много добре си ми беше Ако не бях срещнала точно моя мъж, никога не бих се примирила в полуфабрикат, само и само да не съм сингъл. На 30 си знаеш идеално цената.