Готина сингъл 30+ търси.......
- Публикувана: 23 дек. 2011, 22:19 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2012, 08:20 ч.
# 1 170
5 ян. 2012, 21:07 ч.
Коя точно половинка бе скъпи?М?
Какви са тези граници?Някои намират половинката си и на 50, след Н на брой неуспехи и 5 дрца.Що говорите наизуст само ей така, от свойта си камбанария.
Да, нищо и няма на сингълката на 20, на 30 и на 40 + аз па да ви кажа, щото свестните сингъли на пръсти се броят-сиреч-качествените половинки, дето толкова трябва да ги намери някоя готина сингълка.Щото ако ще е Просто половинка, коя да е, само за да е-резултатите са плачевни, както знаем...
Познавам почти всякакви типове сингъли, както и с половинки-сред всички има падове и подеми, независимо от статуса.Всички сме на периоди.
Виж целия пост
Какви са тези граници?Някои намират половинката си и на 50, след Н на брой неуспехи и 5 дрца.Що говорите наизуст само ей така, от свойта си камбанария.
Да, нищо и няма на сингълката на 20, на 30 и на 40 + аз па да ви кажа, щото свестните сингъли на пръсти се броят-сиреч-качествените половинки, дето толкова трябва да ги намери някоя готина сингълка.Щото ако ще е Просто половинка, коя да е, само за да е-резултатите са плачевни, както знаем...
Познавам почти всякакви типове сингъли, както и с половинки-сред всички има падове и подеми, независимо от статуса.Всички сме на периоди.
# 1 171
5 ян. 2012, 21:22 ч.
A защо четете темите на тези дето реват???Според мен те поне са искренни....за разлика от тези дето всичко им е 10x
O ne ще падна
нали от къде на къде ще има такива дето всичко да им е наред лъжат най-вероятно гаДини ниедни
Нали , а после се цупи 
Виж целия пост
A защо четете темите на тези дето реват???Според мен те поне са искренни....за разлика от тези дето всичко им е 10x
O ne ще падна
нали от къде на къде ще има такива дето всичко да им е наред лъжат най-вероятно гаДини ниедни тя сама излага живота си на показ и интернет пространството.
Пускайки теми, очаква да чуе мнения ( но не всички мнения, а само тези, които и харесват)
Пускайки теми, очаква да чуе мнения ( но не всички мнения, а само тези, които и харесват)
Нали , а после се цупи
# 1 172
5 ян. 2012, 21:39 ч.
A защо четете темите на тези дето реват???Според мен те поне са искренни....за разлика от тези дето всичко им е 10x
O ne ще падна нали от къде на къде ще има такива дето всичко да им е наред лъжат най-вероятно гаДини ниедни
Принципно ако на някой всичко му е наред значи са му много ниски летвите, но предполагам брилянтина имаше предвид съвсем друго, което е дискутирано многократно тук- при положение, че се се чувстваш в хармония и си щастлив с нещо, за чий ти е да се разписваш за норматив във всяка тема, биейки тъпана с Одата на радостта;-)
Надявам се няма да продължите с грозното ровене и вадене на стари публикации и снимки
Виж целия пост
A защо четете темите на тези дето реват???Според мен те поне са искренни....за разлика от тези дето всичко им е 10x
нали от къде на къде ще има такива дето всичко да им е наред лъжат най-вероятно гаДини ниедни Надявам се няма да продължите с грозното ровене и вадене на стари публикации и снимки
# 1 173
5 ян. 2012, 21:47 ч.
Е, и аз това не го признавам. Имам предвид - наистина да живееш сама. Да се издържаш сама, да си търсиш жилище, сама да решаваш всичко в живота си.
Иначе - аз съм заминала в друг град от 14-годишна, после студентка и т.н. Но като наех сама първата си квартира без съквартиранти със собствените си пари, се почувствах човек.
И още изпитвам носталгия по самостоятелния живот понякога. Просто на теб явно не ти се е случвало точно същото.
Ох, споменавала съм го сигурно сто пъти тук, не ми се обяснява пак! Накратко, работех още преди да стана студентка, при това на 3 смени, непрекъснат произвоствен цикъл. След като дойдох в София, на втората година започнах да работя, та до момента, в който се родиха децата, дори след като се родиха, защото не ни стигаха парита за памперсите и адаптираното мляко. Тук винаги съм работила в частни фирми, какво ли не, направо ме хващат лудите на моменти като си спомня колко наивна съм била в началото, а работодателите колко неориентирани. Бях в ролята на емигранта, който е готов да работи на доста по-ниска заплата от местното население. Нашите ми помагаха колкото можеха, но за мен беше по-важно да съм самостоятелна, да се докажа прд себе си, че мога да се справя в чужд град, сред чужди хора и започвайки от нулата. Тогава само гърците и арабите си позволяваха да наемат самостоятелни жилища, та доста дълго съм живяла с хаяи или съквартиранти. От тогавашния ми опит и гледна точка, сега студентите направо в лукс си живеят, пък дори да са най-смотаните.
Не търся одобрение или признание, просто пояснявам, че още малко и на въжето ще ме окачите с вашите фантазии!
Виж целия пост
Да, от 18-19-годишна съм излязла от дома на родителите си и живея в София, докато започнахме официално заедно да живеем с мъжа ми, бях на 23. Точно студентските години, началото на демокрацията, купонната система, опашките за кисело мляко, за бога братя не купувайте, танковете да дойдат, после правителството на СДС-то, когато паритезапочнаха да стават с много нули, първата вълна фалити на банките, .
Е, и аз това не го признавам. Имам предвид - наистина да живееш сама. Да се издържаш сама, да си търсиш жилище, сама да решаваш всичко в живота си.
Иначе - аз съм заминала в друг град от 14-годишна, после студентка и т.н. Но като наех сама първата си квартира без съквартиранти със собствените си пари, се почувствах човек.
И още изпитвам носталгия по самостоятелния живот понякога. Просто на теб явно не ти се е случвало точно същото.
Ох, споменавала съм го сигурно сто пъти тук, не ми се обяснява пак! Накратко, работех още преди да стана студентка, при това на 3 смени, непрекъснат произвоствен цикъл. След като дойдох в София, на втората година започнах да работя, та до момента, в който се родиха децата, дори след като се родиха, защото не ни стигаха парита за памперсите и адаптираното мляко. Тук винаги съм работила в частни фирми, какво ли не, направо ме хващат лудите на моменти като си спомня колко наивна съм била в началото, а работодателите колко неориентирани. Бях в ролята на емигранта, който е готов да работи на доста по-ниска заплата от местното население. Нашите ми помагаха колкото можеха, но за мен беше по-важно да съм самостоятелна, да се докажа прд себе си, че мога да се справя в чужд град, сред чужди хора и започвайки от нулата. Тогава само гърците и арабите си позволяваха да наемат самостоятелни жилища, та доста дълго съм живяла с хаяи или съквартиранти. От тогавашния ми опит и гледна точка, сега студентите направо в лукс си живеят, пък дори да са най-смотаните.
Не търся одобрение или признание, просто пояснявам, че още малко и на въжето ще ме окачите с вашите фантазии!
# 1 174
5 ян. 2012, 21:54 ч.
Мда, спомням си ти тея години, въпреки че аз съм по-малка. Която е оцеляла тогава, сама тук, от провинцията, мога само да я поздравя 
Виж целия пост
# 1 175
5 ян. 2012, 22:08 ч.
Плюс това, кадърните и умни момичета от провинцията се оправят и то в някакви супер гладни години, а сума ти момченца родени тук още не могат да се осмелят да литнат от на майка си полата, въпреки че сега не е толкова зле положението. Жалка работа 
Виж целия пост
# 1 177
5 ян. 2012, 22:13 ч.
A защо четете темите на тези дето реват???Според мен те поне са искренни....за разлика от тези дето всичко им е 10x
O ne ще падна нали от къде на къде ще има такива дето всичко да им е наред лъжат най-вероятно гаДини ниедни
Принципно ако на някой всичко му е наред значи са му много ниски летвите, но предполагам брилянтина имаше предвид съвсем друго, което е дискутирано многократно тук- при положение, че се се чувстваш в хармония и си щастлив с нещо, за чий ти е да се разписваш за норматив във всяка тема, биейки тъпана с Одата на радостта;-)
A какво лошо има 
е те това е народопсихология
хубавото да скрием само га ни е гадно да надуваме гайдата 
Лично аз се кефя на тези които им е гот и се чустват добре ако че се фукат и това дразни понякога По са ми анти мрънкачите в интерес на истината
По-добре да се пъчим с нещо хубаво а не с кофти неща или това че не ни върви
Виж целия пост
A защо четете темите на тези дето реват???Според мен те поне са искренни....за разлика от тези дето всичко им е 10x
нали от къде на къде ще има такива дето всичко да им е наред лъжат най-вероятно гаДини ниедни е те това е народопсихология
хубавото да скрием само га ни е гадно да надуваме гайдата Лично аз се кефя на тези които им е гот и се чустват добре ако че се фукат
и това дразни понякога По са ми анти мрънкачите в интерес на истината По-добре да се пъчим с нещо хубаво а не с кофти неща или това че не ни върви
# 1 178
5 ян. 2012, 22:15 ч.
Е, аз бих го нарекла по друг начин, но всеки има право на възприятия.
Виж целия пост
A какво лошо има
е те това е народопсихология хубавото да скрием само га ни е гадно да надуваме гайдата
е те това е народопсихология
хубавото да скрием само га ни е гадно да надуваме гайдата
# 1 179
5 ян. 2012, 22:18 ч.
аз и против мрънлите нямам нищо против, докато не започнат да ме убеждават, че щом аз не се оплаквам, значи прикривам нещо или се преструвам на щастлива
Виж целия пост
# 1 180
5 ян. 2012, 22:20 ч.
О, толкова е рядко и тук и в ежедневието, някой да се похвали с нещо, че направо истински се кефя, когато някой го направи. Знам, че много хора не обичат да споделят хубавите неща и от суеверие - да не би някой да им завиди или да ги урочаса 
Глупости, пак народопсихология на мачкан и поробен народ
Виж целия пост
Глупости, пак народопсихология на мачкан и поробен народ
# 1 181
5 ян. 2012, 22:34 ч.
...аз па на опЪки мисля
споделяйки хубавото го умножаваш /затвърждаваш и обратното колкото по мрънкотиш/оплакваш толкова по затъваш и се депресираш 
Ок ,като ти се е случило нещо лошо няма как да го скриеш и да се правиш че не е така но нужно ли е да се задълбава , преболедуваш го и продължаваш
В някои държави (Германия) като чакат бебе слагат по вратите щъркели
показват радостта си ..... тук като някой ни "напусне" лепим некролози, черни панделки по портите .... показваме мъката си ...
п.п.темата на къде замина хахахахах
Виж целия пост
О, толкова е рядко и тук и в ежедневието, някой да се похвали с нещо, че направо истински се кефя, когато някой го направи. Знам, че много хора не обичат да споделят хубавите неща и от суеверие - да не би някой да им завиди или да ги урочаса Глупости, пак народопсихология на мачкан и поробен народ
Глупости, пак народопсихология на мачкан и поробен народ ...аз па на опЪки мисля
споделяйки хубавото го умножаваш /затвърждаваш и обратното колкото по мрънкотиш/оплакваш толкова по затъваш и се депресираш Ок ,като ти се е случило нещо лошо няма как да го скриеш и да се правиш че не е така но нужно ли е да се задълбава , преболедуваш го и продължаваш
В някои държави (Германия) като чакат бебе слагат по вратите щъркели
показват радостта си ..... тук като някой ни "напусне" лепим некролози, черни панделки по портите .... показваме мъката си ...п.п.темата на къде замина хахахахах
# 1 182
5 ян. 2012, 22:56 ч.
Е, в едно и също време сме живели, Andariel, ясни са ми тези неща. Аз също съм работила като студентка, но невинаги съм можела да се издържам сама с тази работа.
Разликата е, че ти си се омъжила на 23, а аз на 30. Това прави седем години, в които начинът ни на живот се е различавал значително. Аз съм оценила какво е да решаваш всичко сам в ежедневието си и да не зависиш от никого, ти си оценила нещо друго.
И докато аз все пак съм опознала радостите и неволите на семейния живот, ти вероятно няма да изживееш моя еквивалент на 25+ сингъл.
С това не искам да омаловажавам, разбира се, твоя опит и твоя начин на живот.
Просто идеята, че хората намират радост, смисъл и свобода в самостоятелния живот не е преструвка, защото "гроздето е кисело" - каквито намеци имаше тук. Но по някаква причина това е трудно да се обясни на рано задомилите се.
Виж целия пост
Не търся одобрение или признание, просто пояснявам, че още малко и на въжето ще ме окачите с вашите фантазии!
Е, в едно и също време сме живели, Andariel, ясни са ми тези неща. Аз също съм работила като студентка, но невинаги съм можела да се издържам сама с тази работа.
Разликата е, че ти си се омъжила на 23, а аз на 30. Това прави седем години, в които начинът ни на живот се е различавал значително. Аз съм оценила какво е да решаваш всичко сам в ежедневието си и да не зависиш от никого, ти си оценила нещо друго.
И докато аз все пак съм опознала радостите и неволите на семейния живот, ти вероятно няма да изживееш моя еквивалент на 25+ сингъл.
С това не искам да омаловажавам, разбира се, твоя опит и твоя начин на живот.
Просто идеята, че хората намират радост, смисъл и свобода в самостоятелния живот не е преструвка, защото "гроздето е кисело" - каквито намеци имаше тук. Но по някаква причина това е трудно да се обясни на рано задомилите се.
# 1 183
5 ян. 2012, 23:14 ч.
Аз не съм и имала нужда от това, макар на 25 още децата да не се бяха родили и си живеехме доста свободно, децата промениха живота ни из основи. Ако съм имала потребност да съм сингъл, щяла съм да си седя сингъл, а не да се женя. Влюбила съм се, той също се е влюбив в мен, през някакво време сме се опознавали, и сме решили да се оженим, за да остареем заедно. Не разбирам, защо трябва непременно да съм пропуснала някакви благинки на сингълството? Да спя с повече мъже? И да бях го направила, да не би да имаше вероятост да попадна на някой с два пениса, че да е такова чудо невиждано? Да отида по повече кръчми? Кръчми като кръчми, там ходят всякакви, дори и женени. Да живея сама в някоя гарсониера? Като си оставя леглото неоправено да си го намеря пак неоправено? или да готвя само за себе си? Щях да съм по-щастлива така? За мен щастието е любим човек. Какви щяха да са тези неща, заради които би си заслужавало да съм сама? Не се заяждам, наистина се чудя.
Виж целия пост
Не се заяждам, наистина се чудя. 
Препоръчани теми