Готина сингъл 30+ търси.......

  То е от ясно по-ясно.
Емоциите никога не се повтарят. Нито когато имаш второ дете от същия мъж, нито когато имаш следващо от следващ мъж.
Нищо в този живот не се повтаря едно към едно.
Нито можеш втори път да бъдеш на 20, нито на 30, нито да се влюбиш като за първи път. Така сме устроени, преживяният опит не може да бъде изтрит.
Да го кажем така - следващия път може да бъде и по-хубав, но никога същия като предишния.
Освен това, важните решения в живота, като това да създадеш семейство, деца, не се повтарят н на брой пъти. След като имаш едно дете примерно, вече знаеш какво е чувството да бъдеш майка. Не е задължително да имаш още 5 деца, че да го усетиш по-добре  Затова и повечето разведени жени с деца обикновено не искат деца от следващия мъж, искат просто партньор. Заради което и доста родители са против такива връзки.
Има и другия случай, естествено, свят шарен. Примери всякакви. Аз познавам жена, която има дете от ранен брак, 6 клас е, и живее при бабата на майката. А майката, щастливо омъжена за по-млад от нея мъж, има второ дете на 2. За нея нещата изглежда да са ок. А аз, с празната ми глава, в такъв случай не бих заспала от угризения, че съм изоставила едното си дете, и си играя на щастливо семейство, докато то е при баба си, на 300 м от мен. Може и аз да не съм права.. всъщност, най-добре би могло да каже детето, което е отглеждано от баба си. Знам ли.. Представям си го как един ден пише тук, и се зарича да не оставя своето дете и ден при баби  или пък последва примера на майка си. Един Бог знае.
Мисълта ми е, идеалният случай за мен е този, който вече описах, първи брак, общо дете, общи планове. Останалите варианти също са варианти, но компромисни, поне за мен.

Е, идеален - ако бракът върви. Хората не се развеждат, защото имат щастливи бракове - нали се сещаш.

Има доста хора, за които вторият брак е истинското нещо, а първият е бил просто грешка и необмислено решение. Аз съм дете от такъв брак например. Баща ми се ожени пак - и са вече 35 години заедно с жена си, имат две деца. За него това е жената на живота му.

Не е задължително първата любов да е най-голямата и най-важната в живота ни въобще. Нито пък е задължително да обичаш първото си дете повече - щото с другите вече знаеш какво е да си майка.  

И не на последно място - много жени споделят, че са били по-спокойни с по-късните деца - защото вече не се притесняваш за глупости, знаеш кое е проблем и кое не и можеш да се насладиш по-уверено на майчинството.

Мдаа, общо взето за едно и също говорим, само някои малки недоразумения има, щот не сме лице в лице 
Например:

Въпросът тук беше за мъж на 32, свободен, и жена с дете. За това говорех, и то от гледната точка на родителите  му.

Никое от тези неща не ги мисля и аз. Говоря примерно за ГОЛЯМАТА любов, която не е задължително да е първата. И в повечето случаи не е. Нито че първото дете се обича повече. Говоря за чувствата на самата майка, когато за първи път става майка. А не доколко обича децата си, спрямо реда на появяването им.


Не съм казвала, че е добре да станеш майка рано. Майчинството трябва да бъде осъзнато, желано и т.н Иначе последствията са много неприятни, за всички засегнати 

или го разделя. а това, че някой има вече дете съвсем не значи, че е изживял пълноценно тези моменти. даже е вероятно ако не е , да поиска второ дете с надеждата, че ще ги изживее следващият път. с подходящият човек.

Като майка на двама сина,съвсем откровено си признавам, че няма да съм очарована ,ако се "съберат" с жена с дете/деца.Особено ако въпросната е родила млада-млада....
Е,няма да правя пъклени планове да ги разделям,или нещо подобно, но хич не съм сигурна дали мога да приема за внуче едно чуждо дете..... 
И преди да скочите,опитайте се да разберете:За майката всяко дете,независимо от бащата ,си е нейна плът и кръв.Докато за мъжа не е така.Жената и 5 деца да роди, те са си нейни.
А мъжът ,взел жена с деца,може и да няма собствени,които да наследят неговите гени и род.
Съжалявам,ама си е така.
И колкото и широкоскроени да сме,майките на момчета вероятно ще ме разберат.

Добре, че свекърва ми е на светлинни години пред теб в мисленето си, макар че е с 20 години по-възрастна.
Да ми е жива и здрава 

Нарцис, каква е връзката на разказаната от теб история и поставената тема?

Бърди,аз се надявам и ти,ако имаш син,да си толкова широкоскроена като свекърва ти,ако той ти доведе снаха с деца от друг мъж,не от сина ти!   
И никога няма свои.....   

Като започнете с тези деца, ужасавам се, просто.
А техните родители не са ли хора? Нямат ли право на щастие и собствен живот?
Ами ако дъщеря ми предпочете мъж с деца и с неуспешен първи брак, но който я носи на ръце, пред такъв с девствено минало, но който я прави нещастна, няма да имам никакви скрупули по въпроса.
Центърът на вниманието ми ще бъде моето дете и неговото щастие, без значение как и кой ще му го осигури.
И щях да мисля по същия начин, ако имах син.

Добре, де, защо мнението на някой си мунчо има такова значение?
Имам много приятелки, които са на 30+ и са сингъл. Между тях има две категории - едните, които си живеят живота, работят, пътуват, ходят на концерти и театри и са супер забавна компания. Нищо им няма, разбира се. Нямали са късмет с предишни връзки или още не им е дошло времето.

Другите (Слава Богу, по-малобройни) са си поставили за цел да си намерят мъж, и то веднага, заливат Фейсбук с безумни статуси, в които открито се предлагат и на първа среща с мъж приготвят сватбени покани. Обсебващи, досадни и плашещи. Но това си е до тип човек, не от възрастта - те си бяха такива и на 22. Просто времето подчертава тези им качества.

В историята, която разказах става дума за сама жена /с дете/, която е над 30 и която все още търси ... - точно по темата.
В случая тя е намерила за сега, но са се появили някои усложнения.
И последва кратка дискусия.
А с какво тази моя история те подразни и ти се видя не на място!?!
Прочетох предишния пост, в който Dreaminq попита, как се гледа на необвързани жени над 30, имах пример и реших да взема отношение.
Та какъв е проблема?

Не за първи път твърдя, че мъжките майки са Различни, като възпитание на деца, като обгрижване, като Много неща.Днес това е поредното ми доказателство.

Кво пък толкова различно видя? 

Айде да не навлизам в подробности-излишно е и не е по темата.

Бягам от връзките като дявол от тамян...връзка - ужас, звучи ми като затвор.
Имам един приятел, който вечно търси голямата любов, с едни критерии до космоса. Беше си втълпил , че това съм аз   след разговор му пожелах да намери своята звезда, а той пожела на мен никога да не я намеря  
с една дума има хора за връзки и хора за невръзки.

Да бе,то затова е пълно с мъже които не поглеждат собственото си дете.Няколко примера имам и за това как са  зарязали собствените си децата,но пък на драго сърце са приели и се грижат за чужди.
Майка на момче съм и категорично заставам зад това: