Готина сингъл 30+ търси.......

Или за деца или защото се страхуват един ден да останат сами / когато остареят/ или просто да се слеят с другите или съвсем човешко е да се изпитва желание към друг / разбира се само в хубавите моменти/. Това, обаче е мое мнение.
По - разпространено е схващането, че "живота е за двама".
Може би, зависи от хората.

Аз не съм съгласна,че по-лесно се живее сам.
И не съм съгласна,поради простата причина,че темпераментът ми е такъв,че винаги предпочитам да съм сред хора,вкъщи не обичам да стоя сама и изобщо не мога да оценя плюсовете на това да си сам.
Но това в никакъв случай не означава,че на всяка цена ще бъда с някого, само за да не съм сама.
Мисля,че някои хора не правят разлика.
Никой не казва,че след като някоя жена е сингъл - това означава,че много и харесва или пък,че и тя като всички останали не се стреми към семейство,деца и т.н. Естествено има и такива,които не изпитват подобна нужда .
Но не е основателно да предпочетеш да си кюташ при някой /въпреки,че не си щастлив/ вместо да останеш сам за известно време - в това няма нищо лошо,страшно или странно.

И не е задължително хората,които не изпитват самота докато са сами - да им има нещо

Е много сериозни станахте тук!
Малко смях ....., но по темата!   


Султанът ходил по чужбина. Връща се, извиква везира и ще му реже главата. Ядосан бил, защото в чужбина мъжете чукат все професорки, лекарки, доцентки, а той само някакви тъпи ханъми. Треперейки, везирът го помолил да му даде три дни като му обещал да оправи работата.
След три дни везирът щастлив съобщава на султана:
- Ваше величество, в харема имате вече 28 професорки, 14 лекарки и 10 доцентки. Коя да Ви доведа?
- Абе, я доведи тая с най-хубавият задник.

Понякога обстоятелствата са такива. какво да се прави - живот и съдба. 
не обобщавам нищо.

Нормално е човек да си търси "половинката".  Иначе просто не е завършен и цял.  

Класика е да се смята, че в наше време човек се жени по любов. Или поне сме убедени, че така трябва да е в идеалния вариант. Това, разбира се, също не дава пълна гаранция за успешен брак, защото дългото и щастливо съжителство между двама е твърде сложно, а често хората бъркат с любов елементарното чувствено привличане, временното увлечение, навика.

Факт е обаче, че да се стигне до Менделсоновия марш много по-често влияят други, различни мотиви, което още в зародиш прави бракът обречен. Мнозина гледат на него като решение на досегашните си проблеми, без да си дават сметка за клопките, които крие този подход – създаването на нови, с още по-труден изход ситуации.

Женитбата като спасение от родителите
Много популярен подход при ранните бракове. Младият човек искат да избягат от собственото си семейство, скачайки в новото. Причините може да са напълно основателни – деспотични, силно контролиращи родители или алкохолици, та дори домашно и сексуално насилие. Бракът е лесната жадувана промяна, но рядко тя се оказва успешна. Този, който я е избрал, се хвърля на врата на първия, появил се в ролята на спасителя на бял кон. Крехката възраст го кара по-скоро да замени родителската опека с тази на съпруга или неговото семейство.

Спасение от безпаричието
Класическият брак по сметка. Това е женитбата, която с един замах те вади от бедността и измамно ти решава всичките проблеми. Всъщност, колко ще е голяма изгодата, зависи от амбициите и височината на личната летва. За едни този брак обещава някаква материална сигурност, за други гарантира златна клетка. Първоначално акцентът е върху златността й, но с течение на времето става все по-ясно, че клетката си е клетка независимо от материала, от които е изработена.

Спасение от самотата
Да, да си сам е тъжно, то е едно празно и безсмислено съществувание и е много, много... самотно. Допълнителен проблем са масово изпоженените приятели и фактът, че оставаш без собствена среда.
Истината е обаче, че докато не се научиш първо да бъдеш сам със себе си и това да ти харесва, няма как друг човек да ти реши проблема. Нужно е да започнеш да се вглеждаш във вътрешното си Аз и да осмисляш онова, което ти се случва, да намериш начин да живееш интересно и пълноценно, без това да зависи от друг. Защото дори и да се ожениш или омъжиш единствено, за да не си сам, пак ще останеш духовно такъв. Несамотата не е физическото присъствие на някой друг в стаята, не е да имаш, с кой да ходиш на дискотеки и по магазините, а е човек, с който да можеш истински да споделяш и преживяваш. Казано накратко – ако не си с точния човек, а с който и да е, единствено, за да не си сам, това те връща в изходна позиция.

От нямане какво да правя, от скука
Това е интересен мотив за встъпване в брак, но само на пръв поглед. Много хора, като завършат училище или университет, престават да имат цел. Получава се усещането, че нищо не се случва в живота им. Създаването на семейство се намира за естественото продължение на житейската им история. В този случай първият що-годе подходящ кандидат наоколо върши работа.

Защото така правят всички
Това патриархално мислене също е много популярно по нашите ширини – рано или късно човек задължително трябва да се задоми. Особено популярно е в малките населени места. Ако не се е оженил, започва негласно да витае въпросът: „На тая или тоя пък какво му има?”. Някак си трудно се възприема, че човек просто може да харесва безбрачният си живот – сам , с временни партньори или просто, докато и когато срещне „своя човек“.

Защото ми е дошло времето
Твърде опасна причина, на която стават жертви много свестни хора. Често това са хора, които дълго време са имали други приоритети – образование, кариера, свои интереси и хобита, пътувания. Така неусетно и за самите себе си са стигнали възраст, която в масовото съзнание е приета като пределна – или се жени сега, или работата става опасна, изпускаш влака. Въпреки добрият живот, който имат, започва нежният или по-настойчив натиск от семейство, колеги и всякакви познати. Започват опити за запознавания и сватосвания дори, намеквания и многозначителни шеги. При жените се злоупотребява с тезата за биологичния часовник и задължителното раждане на деца. Оттук нататък е само една крачката до сключване на необмислен брак с неподходящ човек.

В истинския живот рецепти няма, всичко е много индивидуално и конкретно. Понякога е възможно да се питаш – защо постъпих по този начин преди години. Първо сам се чудиш на себе си, а после започваш да изравяш комплекса от дреболии, които са повлияли на това, тъй важно и лично решение. Колкото и банално да звучи, когато срещнеш човека за теб, не само ще го познаеш, но и ще бъдеш сигурен, че това е той. Не е изключено да се случи в ранна младост, но тогава това би било по-скоро въпрос на щастлива случайност. Много по-вероятно е да стане, когато като изградена личност срещнеш също такава цялостна личност като теб. Зрялост, завършен характер, осмисленост и дълбочина не са празни думи, а са спойките на трайното и дълбоко чувство, което е най-естествено да прерасне в създаването на семейство.

Според мен сам и самотен далеч не се препокриват.
Сам да вземаш решение и с друг, когато сте на различно мнение - също.
Трудно се "справям" с друг човек или може би, той трудно с мен.
Като съвсем естествена част от населението, част от сингълите са и такива хора. Не, че при другите ги няма, но по- трудно го осъзнават и мислят, че могат да го променят. Разбира се промяната трябва да дойде в партньора.
Хората от 20-30 са по - лесно податливи на промени / част от тях/ има и такива които са си такъв характер, но оформянето и пасването на характери след определена възраст е по - трудно. Там вече трябва да търсиш изграден индивид който си пасва с теб.

Ако болднатото беше вярно,всички сингъли щяха да са сами по квартири ,а не да се тъпчат с родителите си в апартамента.Като сингъла 35+ от съседната тема.   
Защото да си сам,за мен  означава:да живееш сам,да си плащаш наема /ипотеката,всички режийни по жилището и начина ти на живот....И в този ред на мисли е нормално да търсиш половинка,с която да споделяш трудности, и лесности.
Когато обаче живееш при мама  и тате на принципа "Тате носи,мама меси!" не си сам.И дефакто си все още детето у дома,макар и на 30-35+.А това е всичко друго ,но не и живот сам.Пък такъв "самостоятелен" живот някои си живеят цял живот ,че дори и жена и деца...     

Краси, имах предвид без партньор, а не при мама и тати.

Ами то е същото.Когато живееш с мама и тати,не си сам,т.е. не живееш сам.
Или тези,които живеят при родители,не се съобразяват с тях,правят каквото си искат и както си искат,а мама и тати са заврени в мазето,чакайки да ги повикат да слугуват?
Ако си добре възпитан,дали живееш с някого или с родителите ,винаги се съобразяваш.
Та не виждам кое му е толкоз по-лесното....
И ако беше така,защо сингълите не си стоят сингъли ,ами са Търсещи?   

Това, че животът в България те принуждава да живееш с родители, не означава, че всички сингъли умират от кеф да живеят при мама и тати.
Колко 30 годишни могат да си позволят самостоятелен апартамент, плащане на наем, разноски и прочие?
Не всички са шефове, мениджъри или с достатъчно добри заплати, има и продавачки, обслужващ персонал и обикновени работници. Или те може би не спадат към категорията "готини" по принцип, независимо дали са на 25 или 35, сингъл или не.
Успехът за всеки е различен, това, че при нас е задължително тъждествен на собствен бизнес и Мерцедес (примерно), не означава, че всички други не са успели.
Една жена има много причини да е сингъл. А най-глупавото нещо е да си с някого, само защото "така е редно" или да не те помислят за задръстен или изпаднал.
Лесно се живее сам, защото мислиш само за себе си. Егоизмът си е заложен в човешката природа. А ако наистина някой е готин и си заслужава, в момента, в който ще поиска да не е вече сингъл, със сигурност ще се намери някой, който да заживее с него, с най-голямо удоволствие.

http://life.dir.bg/news.php?id=10227971&nt=5

Изключително по-лесно е да живееш сам. Аз имах такъв период преди една година за около 2 месеца - ами беше ми супер. Да, липсваше ми приятелят ми, но си бях сама господар за всичко и изобщо беше доста по-лесно.
С родители хич не си сам.

Значи все пак сингълките са годни са съжителстване 
Как го завъртяхте,та се стигна до родителите - не ми стана ясно.

Е как го завъртя, та стигна до този извод?  Този извод го търсиш под дърво и камък, ха дано го намериш, ама надали! 

Краси замеси родителите .