Цитат на: izmu4ena
...Безразличието..,това чувство направо ни убива..Много лесно можеш да посъветваш друг,но да помогнеш на себе си - много трудно.Винаги в живота си съм гледала другите да са добре и сгреших много,така възпитавах и децата си -да не бъдат безразлични към другите,винаги да са готови да помогнат,да не са вулгарни и т. н..,всъщност всички ценности ,които може да има у един ЧОВЕК да ги имат .Да живеят достойно и да бъдат преди всичко добри хора.Обаче сега осъзнавам ,че това възпитание не е от най-добрите,защото в нашето общество оцеляват егоистите,хората без морал ,кучките...Няма да се извинявам за езика,защото и аз съм решила да се променям,малко по малко ще го направя..,надявам се....Да ще искаме да си плати за това ,което ни причинява,защото това заслужава,а пък и той се надява ОТНОВО да бъдем смирени и да го оставим на спокойствие,но точно това ме провокира в момента да не бъде така ,защото това е слабото му място.Наистина не зная как ,но искам да извикам в него изобщо някакви чувства,дори и това да е страдание-може би така ще осъзнае какво ни е причинил..
Няма как да научиш децата да уважават и да бъдат добри към хората, ако първо към себе си не са се научили да бъдат такива.
Безразличието идва от прекаленото внимание от ваша страна, я и вие му отговорете с същото безразличие, да видиш дали няма да се засегне.
Упсех!
Ще се справите! ПС. Май темата трябва да е как да се справим с безразличието на някой, който не ни е безразличен, за да го накараме да си плати, че не ни е безразличен.
