Любители на котки тема 57

  • 40 278
  • 738
# 330
Kотьо, има разлика в ситуацията. Котето с парализа е инвалид и колкото и да е трудно, може с наша помощ да живее почти пълноценно. Съвсем друга е ситуацията при рак. Като гледаш как се мъчи и знаеш, че ще става все по-зле и ще се мъчи още повече.... За негово добро е  Sad. Милият Мацо, поне този труден избор ни спести  Cry.

Невена, зависи до колко е повреден зъба. Ако не е засегнат канала, не е нужно да се прави каквото и да е. Само може да се изпили леко, ако са остри ръбовете. Ако е засегнат канала, ще трябва да се направи нещо. За съжаление ветеринарни стоматолози почти няма. Британецът Арчи от нашата тема го заведоха в Стара Загора, за да изградят зъба. Мисля, че в общия случай се оставя така. Ако се възпали, се вади, но обикновено не им става нищо с години. Лошо е ако зъбът не се опира в долния, защото постепенно започва да се смъква надолу. Мацо нямаше долен кучешки зъб и горния постепенно се смъкна, а след 3-4 години падна сам (веднъж му го отрязоха до половината, че започна да стърчи извън устата и пречеше).

ИКСИ, да гушнеш обгазителя Чернобил от мен!  hahaha Е, не съм забравила Маша и Стуен, но се посмях доста на Писанчов гръб  hahaha.
Виж целия пост
# 331
А ти знаеш ли, че е възможно съвсем несъзнателно да те лъжа?! Blush Може и на Пурина да е.  newsm78
Най-вероятно е точно пурина. Моите ядат Cat Chow на такава цена. Иначе РК наистина върви по 14-15лв.
Виж целия пост
# 332
А ти знаеш ли, че е възможно съвсем несъзнателно да те лъжа?! Blush Може и на Пурина да е.  newsm78
Най-вероятно е точно пурина. Моите ядат Cat Chow на такава цена. Иначе РК наистина върви по 14-15лв.

Е, това звучи успокояващо! Благодаря!  Hug
Виж целия пост
# 333
Не, сигурна съм, че имаше и на РК, а там по-скъпа от 11 и нещо си от насипна в чували няма. Не са много видове, ама като нямам още тренинга да помня точно котешките манджи. Просто следващия път специално ще погледна коя каква е и колко струва. Peace
Виж целия пост
# 334
Котьо Тръмп, мнението ми съвпада с това на Таня - инвалидизираните и старите животни, както и някои случаи на болни от рак, могат да живеят пълноценно при адекватни грижи, но когато т.нар. живот е само и единствено болка... Ако човек е привърженик на естественото би трябвало да остави животното в гората - природата ще се погрижи...
Съжалявам, че звуча рязко. Смятам, че всеки сам трябва да прецени докъде се простират отговорностите и задълженията му. И да прецени конкретната ситуация. Няма смисъл да се обобщава.

По въпроса за пръдльовците - два-три пъти ми се е случвало да съм жертва на котешка газова атака  Twisted Evil Съчувствам  Mr. Green
Виж целия пост
# 335
ако трябва да съм честна относно обсъжданата тематика, забелязах че когато човек е поставен в екстремна ситуация понякога мнението му се променя глобално или поне при мен се случи така. Когато котката се разболя от рак и болестта започна полека да се развива без да се спре от двете операции  с моя приятелка психолог обсъждахме въпроса за РЕШЕНИЕТО  и кога е подходящо то да бъде взето. Смятах че ще ни е трудно да определим точния момент, а от ветеринарната клоиника ни казаха че веднага ще разберем кога е настъпил момента. Не знаех какво значи това нито бях сигурна че са прави. С напредване на времето осъзнах че е много трудно да се разграничи моето чувство , усещане  за това кое е по-добре за мен от това кое е по-добре за котката. Постоянно изпадах в философски размисли дали искам да е жива заради себе си или наистина животното има още сили и ищах за живот. Теглех времето , отлагах момента като се измъчвах постоянно. Едва когато дойде Онзи Ден разбрах че от клиниката бяха прави. Момента в който трябва да се вземе решението дойде еднозначно без да ми остави никакви моменти за двоумене. Дотогава тя имаше голяма воля за живот с апетит с настроение без значение от накуцването. Предаде се само за 12 часа, от там вече се борех само аз, след 24 часа разбрах че моето его е вече по голямо от нейното желание за живот... и така ..

Пиша това само да ви кажа че вие сами ще усетите кога решението е наложително защото животното ще ви го покаже само, те са като нас, само не могат да говорят...
Виж целия пост
# 336
Не искам, никога да ми се налага да вземам такова решение за друг, нито пък да умира в ръцете ми .
При животните всичко се чете в погледа им.
Виж целия пост
# 337
Цитат
след 24 часа разбрах че моето его е вече по голямо от нейното желание за живот... и така ..
Това е  Peace

И тъй като темата така и така мина в най-тъжната възможна посока - моят Ушан си отива.  Cry За няма и месец се стопи, загуби апетит и козината му стана като на болно животно. Ще се борим, разбира се, както сме се борили през последните близо 11 години от живота му. Но той се предаде.
Неговата евентуална евтаназия обмислях преди толкова години - по молба, съвет и препоръка на всички ветеринари, с които контактувах. Всеки ден от тогава му беше подарен и го изживявахме като последен.
Обичам го!
Не както обичам дъщеря си, но не по-малко. Той е най-голямото ми детенце и ще направя всичко възможно животът му до последно да е щастлив.
Виж целия пост
# 338
... нито пък да умира в ръцете ми .
И това ми се е случвало smile3518

Снощи направих Прокси на Магелан с дивата надежда, че се преобърнат нещата. И днес ще му правя. Чудеса стават, нали?

Момичета, целунете котките си от мое име. Само майката на Огнедишащия Дракон да бъде по-внимателна Grinning

Мъни, пиленце, включвам и Ушанко в Проксито.

Боже, стой до мен!
Виж целия пост
# 339
Благодаря ви, момичета, за всичко  Hug  При него болестта се развива скорострелно. Не вижда с едното око вече. Лекарката ми каза, че дори няма смисъл да му се бие антибиотик за падналото нокътче (обясни ми, че при котките и кучетата ноктите са изключително здраво захванати и за да падне нокът при преглед, значи положението е много напреднало). Не ми даде никаква надежда. Сега на нас остава да решим кога. Мъчно ми е и за свекърва ми, нали той живее при нея, а тя точно сега се пенсионира.

Мъни, прегръщам те! Пропуснала съм историята на Ушан, но ще се върна и ще прочета. Споделям на 100% мнението ти за кастрацията!

_re_ge, сърцето ми плаче с твоето.

Котьо Тръмп  Hug

Една целувка за всички котаци и от мен!
Виж целия пост
# 340
Дайте ми снимки на Магелан и Ушан. Ще направя всичко по силите си.
Виж целия пост
# 341
Момичета прегръщам всички
съжалявам че повлякох крак в тази болна посока. Плача си с вас, по цял ден подсмърчам...

И тъй като темата така и така мина в най-тъжната възможна посока - моят Ушан си отива.  Cry За няма и месец се стопи, загуби апетит и козината му стана като на болно животно.

Мъни
Красавицата ми на два пъти преди това беше готова да се предаде - единият път юли, другия октомври. Опосталя оклюощавя, кожата й виси, козина се отделя - знам как изглежда котка с лош тугор - не искаше да се храни пък повръщане ... не мога да ви опиша. Направихме двудневни вливания в клиниката - по една седмица. От тях животното се повлия много добре полека се върна апетита общия вид настроението, но всички знаехме че временно. Обаче важното беше едно - тя беше още 6 месеца с нас и ние с нея ....боже говоря ви все едно сме в гастром - плюс минус - но пък ако знаете колко много значеха за нас тези 6 месеца ...

Мъни права си за любовта - това може да го разбере само човек отгледал домашен любимец .
Виж целия пост
# 342
Аз и за един ден света ще обърна, само този ден да е щастлив и без болка  Confused Лошото е, че Ушан е от тези котки, които изпитват чист и неподправен ужас когато ги изнасяш от дома. Стресът от водене до клиниката драстично му съкращава живота  Cry

Котьо  Heart Eyes
Ето една снимка от добрия му период, че не ми се ще да го снимам в сегашното му състояние:

Виж целия пост
# 343
Аз и за един ден света ще обърна, само ози ден да е щастлив и без болка  Confused Лошото е, че Ушан е от тези котки, които изпитват чист и неподправен ужас когато ги изнасяш от дома. Стресът от водене до клиниката драстично му съкращава живота  Cry


Мъни всички 100% домашни животи се страхуват да си покажат носа навън - само се наслаждават на свежия въздух от балкона. На моята Грейси в клиниката и бяха лепнали прякора - Хистеричката - познаваха я от 16 години, на всяка визита по какъвто и да е повод - мяукаше така все едно я колят - на новите  лекари във ВЕТ клиниката им беше трудно да свикнат че така може да се мяука от стрес. Обаче все пак ходенето за вливки много й помогна. Разбира се всичкото друго ходене до клиниката й го спестихме - научихме да правим в къщи преръзки на туморната рана и 3 месеца ги правихме всяка вечер - не ме питайте как защото аз припадам от кръв - АМИ научих се да не припадам а да съм една доста организирана медицинска сестра докато мъжът ми правеше промивките а след това аз бинтовах накръст.
Просто опитайте Мъни,  при нас помогна ...
Погали го от мен.
Виж целия пост
# 344
Котьо, това е Магелан
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия