Новата година на вратата чука, а НОЕМВРИйското детенце сладко гука!

Е, ако е само за хапване, не виждам какъв е проблема.
На Теодор вече му стана навик да се буди за хапване между 2.00 и 4.00 и после до 6.30-7.00 си гукаме и се хилим. После той пак суче и заспива, но пък батко му се събужда и познайте по колко часа на денонощие спи майка им 

Ех, тези истории за двете чертички наистина навяват много хубави спомени. При нас нещата учудващо се случиха много бързо - от баницата с късмети за новата година ми се бяха паднали някакви неща като пътуване, кола и аз бях мнго разочарована, защото си бях наумила че през 2011 трябва да ми се случи някаква голяма промяна. И така в един януарски ден просто се събудих и казах на милото - искаш ли да си направим бебе, а той Да и започнахме. След като не стана първият месец аз страшно се разстроих, но си казах не бива да губим надежда, няма да си обсебвам мислите само с това и продължихме. В края на февруари мъжът ми замина за Германия за една седмица и аз си викам - хайде и този месец замина. Само че още преди да се върне на мен вече ми закъсняваше, но аз си викам - а нормално е. Прибра се той и вече 10 дни ми закъснява, ама аз спокойна - ходя да си тичам - мисля си ако е станало трябва да почувствам нещо. 15 дни станаха и започна едно зацапване и аз се стреснах, купих тайно теста и го изчаках вечерта да излезе с приятели, буквално го изгоних, защото нямах търпение. И какво да видя две много ясни чертички, започна големият рев в банята и си мисля сега как да му кажа: звъннах му по телефона и го питам седнал ли си, а той да в автобуса съм седя - ами ще си имаме бебче и тишина, след което се започна радостта - ами нали това искахме защо плачеш ме пита той, а аз ами не знам просто ми се плаче... Е, наложи ми се в началото на бременността един месец да полежа, но пък после се наслаждавах на една лека бременност и раждане и сега щастието ни е неописуемо с това малко съкровище.

Нашият батко като беше бебе от края на втория месец до края на петия месец, т.е. 3 месеца спеше по цяла нощ - от 21,00 до 6,00 и после както изведнъж беше спрял да се буди така изведнъж почна отново по един път да ми се буди на нощ и така може би до двете годинки.
Сега Филип незная по колко се буди нощно време, защото е по цяла нощ на гърдите ми.

А има ли мами, за които бременността беше изненада и непланувана?

Колко хубаво ми стана, докато четях спомените ви за онези вълшебни моменти на бебеправене и последствие очакване на двете чертички Страхотно се радвам за тези от вас, при които бебоците са се получили от раз. Напълно разбирам и останалите, при които доста по-късно от очакванията са се появили ...
Ето накратко и моят разказ: Аз веднъж в живота си съм си купувала тест за бременност и то през 2008 г. - същият този тест ползвах в края на март 2010 г. и той даде положителен резултат

С моя мъж сме от 6 години заедно, като сме женени от септември 2010 г. Още преди да се оженим започнахме с опитите за бебе, но не се получаваше. Гинеколог ми каза, че имам поликистозни яйчници и овулацията при мен е събитие с неясен характер По негово предписание първо чистих гъбички, после започнах да пия противозачатъчни (представете си какво е в момент, когато искаш бебе), за да се предизвикало овулация, отслабнах с 16 кг, почнах да следя базална температура и разни други - така в продължение на 8 месеца. След като спрях противозачатъчните, трябваше едва ли не от раз да забременя, но не - цял месец имах жесток кръвоизлив и реших, че спирам с тези опити и най-вече да ходя по доктори. През декември 2008 си купих тест за бременност, защото цикълът ми закъсняваше, но така и не го ползвах тъй като след като си го купих вечерта ми дойде Цялата 2009 г. не сме се пазили и всеки месец се надявах да се случи щастието, ама не и не. В началото на 2010 решихме, че и двамата ще си направим пълни изследвания в клиника по стерилитет, но моята кръстница ми каза: "Преди тестовете защо не вземета да се ожените? Така и така искате бебе, ама пред Бог не сте го заявили?" Нейният коментар само ускори сватбата ни ... Е, бебко е направен на 25 февруари 2011 г. През март тъкмо бях тръгнала на народни танци и ни предстоеше изява на 3 април - с моите две  любими хора, ноооооо нещо започнах много бързо да се уморявам, да не ми стига въздух и в един момент се усетих, че доста ми закъснява цикълът - на 29 март си направих теста, купен преди време, а на 30 видях точицата, която последствие прерастна в тупкащо сърчице Докторът ми забрани да тропкам хора и за пръв път в живота си не съжалих за това

06 Февруари / Именници: Доротея, Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светлозар, Светослав, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина, Фотьо...
Честит имен ден на всички празнуващи
почерпете се за мое здраве

Като заговорихте за новогодишни късметчета се сетих, че на моя милчо едно от късметчета на НГ му беше нещо от сорта - да се стяга, че семейството ще се увеличава с нов член или нещо подобно. А на мен пък тогава на 3 късметчета ми се паднаха пътувания в чужбина, амааа и така и не пътувах...а иначе мислехме след сватбата (която трябваше да е миналата година, но отложихме първо за тази година, а след това за другата) да попътуваме и да отидем в Чехия, че аз учих славянска филология с чешки в уни-то, амаа и екскурзията се отложи...не съжалявам никак обаче....тъкмо след време ще отидем с бебка 
Сега се сетих и за един разговор с милото, в който той едва ли не се жалваше как майка му като била на 21, а баща му на 24 и са имали него, пък той на 25 почти, а си няма нищо...Е, сега вече си има и е много щастлив и доволен, че е млад тати на 26
Аа...и друго се сетих като заговорихте за числа - на 21 си направих първия тест, на 23- втория...осем месеца по-късно - на 21 ми започнаха контракциите, на 23 родих...не зная дали има връзка, ама ....
Те така....много съм сещаща се днес 
PucyHka, честит имен ден и тук! Честит имен ден и на всички именици!   

Здравейте ноемврийчета. Аз съм декемврийска мама, но разбрах, че има повечко мамчета от Сливен, та за това реших да се запиша в темата ви. 

PucyHka, честит имен ден!   



Моята беше и планувана, и не съвсем   
По план сега трябваше да съм бременна и да раждам лятото.
И съм почти 100% сигурна, че ако човечето се беше появило по план, нямаше да се казва Теодор 
Но и от настоящата ситуация не се оплаквам, просто човека си е със собствено мнение още от зачеването   

Та имахме си ние/по-точно аз  / план в края на годината да работим за бебче. На 20.01.2011 сънувах, че раждам на 20.02. и в съня си се молех да не раждам точно на този ден, да изчака бебо още няколко дни.
Сутринта казах на мъжа ми какво съм сънувала, а той само ми се изсмя и каза нещо от сорта: Е, дори и да искаш, няма как да родиш след 1 месец. Темата беше приключена.
На 23.02.2011 ми беше последния цикъл. Вече писах, че на 1.04. си направих теста, резултата вече го познавате 




Просълзи ме, да знаеш 
Ние с мъжа ми сключихме граждански брак в края на 2006г., но доста набързо, без церемонии, без роднини, просто тогава не ни беше до това, по-важното беше да уредим оставането на мъжа ми в България. Бяхме решили, че есента ще се венчаем и тогава ще поканим роднини да отбележим събитието.
И така лятото работихме в Обзор и цяло лято само въздишахме по бебенца. Към края на сезона решихме, че вече може да не се пазим. Трябваше да ми дойде в началото на септември и си спомням как се молех този месец цикъла да ме пропусне. Направих си и тест в деня на очаквания цикъл – отрицателен Много се отчаях, защото моя мъж ми говори, че иска бебе още от първата ни среща/през 2005/ и аз си мислех, че сега щом сме решили, трябва веднага да стане. 
Мъжа ми тогава ми каза: Спокойно, де, още не сме семейство пред Бог, ще видиш, че след венчавката ще стане!
Още от Обзор дадох инструкции на майка ми да отиде до църквата и да избере ден и час някъде в началото на октомври, че бяхме обещали да работим до края на септември. Прибрахме се в Шумен на 1.10.2007 и на 6.10.2007 вече бяхме венчани  Михаил е заченат в средата на октомври 
Ох, извинявам се, знам че темата не е за батковците на ноемврийчетата, но така се разчувствах 
Теди е виновна   

fio, виновна съм, признавам Радвам се, че съм извикала толкова скъп и за теб спомен! 

Честит празник днес на всички празнуващи!

Искра, специално за теб:

Има, има:)))
С баткото преживяхме едно доста стресиращо да го кажем, раждане и казваха, че си е чудо, че и двамата сме живи... По тая причина за второ почти и дума не е ставало.
Като дете винаги си мислех че ще имам и аз две деца, понеже си имам сестричка и знам колко е хубаво  След като баткото направи 3-4 години на профилактичен преглед съвсем информационно попитах може ли да мислим за второ - отговора в докторски стил беше естествено доста рязък - "Нали имаш едно, на него се радвай, по-добре 1 дете, отколкото 2 деца без майка" та така ми се попариха тотално всички желания за второ.
Иии... да си дойдем на думата преди около година ( май и аз имах някакъв късмет за бебе, ама нещо го подминах с лека ръка) някъде март месец ни се зареди доста притеснен, влизахме с Влади в Пирогов за 1-2 дни и разни подобни емоции, та беше доста напрегнато, та дори не ни и беше останало много време и желание да сме заедно, за целия месец май сме били само веднъж и то сме се пазели... така от въртележката към края на месеца почва да ми се струва че нещо ми липсва, но още не съм сигурна какво... като погледнах календара, ми то ми закъснява със седмица (аз съм имала леки признаци, бях си усетила пулса учестен и обонянието се беше поизострило, но така изобщо и не бях си и помисляла че това може да е причината), притесних се доста сероизно, взех си тест и на следващата сутрин ли беше, още вечерта ли, губи ми се нещо- само знам, че беше 25 март - Богоявление,  - резултата ви е ясен. Аз се разтреперах и показвам теста на мъжа ми и той се притесни също. Буквално с трепереш глас каза - не искам да изживявам отново тоя кошмар... все пак решихме, че ще помислим и ще обсъдим въпроса с лекари. На следващия ден излизах и му викам - ще си взема фолиева да пия, за всеки случай, а той - "значи ти вече си решила", е не, все още не бях решила. Следващите около 3 месеца ходихме при няколко доктора, да си кажат мнението дали да се реша да задържа бебето и какви са шансовете.. Е за всички е ясно какво беше крайното решение де и много се радвам, че въпреки лекарствата и инжекциите, се навихме на тази крачка.

А Влади си искаше бебе от поне година, понеже доста от групата му в детската имаха бебета и той все ни повтаряше, че искал да става батко, та аз толкова усърдно го убеждавах, че то това хич не е хубаво и те бебетата само реват отначало и изобщо не са интересни:))  В 3-4-ти месец вече беше започнало малко да ми личи и му казахме и на него, та той първите дни само питаше откъде знаем и дали сме сигурни, а след седмица почна дадава зор кога щяло да се роди бебето


Силно се надявам да не съм ви отегчила с дългия, накъсан и неподреден разказ 

То и при нас същата история. По план трябваше сега да бременея и да родя около пролетта или началото на лятото...ама плановете, не са това, което бяха     Обаче и не бяхме изненадани, тъй като знаехме, че има как да се е случило 

Абеее, да са ни живи и здрави дечицата, пък то другото....минала история вече....

Искре, Честит имен ден! Жива и здрава да си, и дано да те радват малко повече вкъщи и да се грижат за теб!
Честито  и на всички останали именници!
И при нас не беше планувано да е зодия скорпион, трябваше да се получи малко по-късно и да се роди долу-горе сега, за да е водолей. Ама не е искало да е тази зодия детето.
За вас не знам, но аз като чета всички разкази толкова мило ми става, че чак ми се иска отново да го изпитам. 

+1
Мама и тате ме изпратиха да уча...а тя каква стана :}}}}
С таткото се познавахме около година, официално заедно от няколко месеца... Пазахме се уж, ама то Господ си знае работата. Та на 17.02 - последен цикъл, така се случи, че таткото трябваше да попътува малко и видяхме точицата доста късно, някъде средата на април (аз не исках да ходя на лекар сама, беше ме страх от резултата...) СЛед това пред мен се изправи въпроса: Ами сега? На 20 години, студентка, с хубава специалност, амбициозни родители... Спомням си, че имаше един кошмарен период, в който майка ми беше толкова разочарована, че не ми говореше... Прекъснах... да е живо и здраво Фъстъчето, догодина ще продължа, искам го и знам, че ще се справя!
Но в момента, в който разбрах, че ми закъснява, знаех как ще постъпя. За мен абортът просто не е вариант, с такава психика съм, че нямаше да издържа. След 2 години щях да гледам 2-годишните ви дечица и да си мисля "А това можеше да е моето дете...."
И точно заради всичко това съм сигурна, че макар и с много перипетии и борби, всичко с детето ми ще бъде наред!  

Радост, аз съм водолей, хубава зодия сме  

Искре, честит имен ден и честит празник на Майя на патерица!  

Искре, честит имен ден на теб и на всички празнуващи.                    Всички историй са много мили. Докато ви ги четех и ми се прииска и на мен отнова да изживея момента, в който видях   , защото единствено по-хубаво от това е самата среща с малкото човече...

благодаря на всички за милите пожелания 

тази нощ удържах фронта благодарение на бибата чак до 6:50 ако я нямаше бибата трябваше още в 2:30 да я храня...
все още не сме минали на консултация... д-рката каза другата седмица да се обадя, че все още има грипна епидемия в Стара Загора
тук има снежна виелица... пак е някакъв ужаст...
при вас как е мамички??? притеснено ми е с тези бедствия... дано всичко да мине бързо и без повече жертви