Новата година на вратата чука, а НОЕМВРИйското детенце сладко гука!

fio  и тук с малко закъснение! Желая ти много здраве, късмет, много щастливи мигове и много да те слушат 3 -мата мъже!
Зачетох се в разказите ви за  , и ми стана едно носталгично, та реших и аз да разкажа. Бяхме женени от 6 месеца и милото още ме уговаряше за бебе - и аз исках разбира се, но все неможех да се наканя. И така на 13.02 бяхме ходили на ски, той тогава падна и си направи травмата на коляното, но вечерта като се прибрахме сме направили и бебка. Някак от една страна имах усещането, че съм бременна, понеже ми прилошаваше и ми се гадеше, но от друго постоянно ме присвиваше сякаш ще ми дойде. На 12.03 не се сдържах и си направих тест сутринта - резултата беше  . Милото беше излязъл за работа, ноне сдържах и му се обадих - беше безкрайно щастлив - аз бях и много щастлива, но и доста притиснена - поревах си. След няколко дни пак направихме тест двамата. На 17.03 отидохме на лекар и там видях нашата запетайка - виждаше се едно тупкащо сърчице. Сякаш беше вчера. А приятели около нас като разбраха, че съм бременна оттогава са заработили за бебета - явно са се престрашили 

И ние направихме малката Рая, когато мъжа ми беше контузен, с тази разлика, че той беше със счупен крак ... та така явно травмите помагат 

Сега ако някой мъж се контузи, жена му ще обува железните гащи

Страхотна тема сте отворили,много са интересни всички разкази.Най-хубавоно е това,че са били планирани бебоците ви и чакани с нетърпение.

При нас се случи така:Не сме женени с милото,двойка сме си от 6год и живеем заедно пак от толкова.Той беше отварял тема за бебче няколко пъти през изминалите години,но аз все казвах,че има време и че още не съм готова,а и тогава бях на 20г (сега съм на 23).
В един момент обаче баби,дядовци,родители започнаха да ни подпитват няма ли да правим сватба,бебе...И аз започнах да се замислям колко ще е хубаво наистина,но не го споделих с милото.Тъй като му бях казала категорично,че все още не искам.
На 05.02 ми беше последния цикъл,след него не бяхме правили секс-дори и на 14-ти февруари (така се стекоха обстоятелствата) И на 19.02 се случи случката-наистина беше незабравимо  Това беше първия път в който не сме се пазили,но определено не беше с цел да правим бебе.

Март след 10дена закъснение реших да си направя тест-сама.Изчаках търпеливо да минат минутите и погледнах,като бях сигурна че няма да има нищо,но какво да видя  много се притесних и уплаших,но и същевременно се зарадвах.Скрих теста в апарата за кръвно.Когато си дойде милото го накарах да ми го измери понеже винаги съм с ниско.Тогава беше 140/100  и когато той посегна да го прибира,притеснен защо съм вдигнала такова кръвно и  видя теста.Много се зарадва,то не бяха прегръдки,целувки,скачане,викане от радост....

Изскарах най-прекрастната бременност,леко раждане и сега се радваме на един невероятно хубав и кротък юнак,който в момента ми спинка блаженно в скута.Наистина няма по-голямо щастие от това!!!

Много ми е мило като ви чета и си спомням и аз как се притеснявах в началото. С приятелят ми сме заедно от почти 8 год., като от самото начало той иска дете. Аз от ученичка ходя по гинеколози и какво ли не лекувах-запушени тръби, кисти, бактерии и т.н. Доктора ми казваше, че аз съм неговото предизвикателство, защото преминахме през какво ли не. Когато най-накрая всичко беше наред мен ме хвана страха да поема такава голяма отговорност и изобщо не се чувствах готова да стана майка. Доста време милото ми мислеше че правим опити, а аз избягвах всякакви близости около моментите на овулацията. И така до началото на март месец, когато просто реших че няма какво повече да чакам, достатъчно силно и двамата искахме това детенце (само дето винаги сме били сигурни че ще е момиче, дори си имаше име   ). Бях сигурна, че съм забременяла от първия опит и когато на 21.03 ми закъсня, нямах никакво търпение и още в обедната почивка тичах до аптеката да си купя тест и да го направя. Двете чертички се появиха веднага, а аз само се разтреперих и се разплаках, съжалявах само че съм изчаквала и не съм изпитала по-рано това щастие. Най-странното беше, че когато му казах вечерта той не се изненада, а каза че преди няколко вечери е сънувал че съм бременна и е бил сигурен че този път се е получило. Гинеколога също беше много щастлив, че "се е справил с предизвикателството". Изкарах трудна бременност, последните 5 месеца нонстоп лежах, 4 пъти влизах за задържане, но всеки един момент и всяка трудност си заслужаваха това малко съкровище!

Честит рожден ден Фио (на малка патерица)! Да сте живи и здрави цялото семейство!

Нашето второ момче се появи така: Още преди Коледа заговорихме за второ бебче. Започнах да пия фолиева киселина, но си се пазехме. Чак след месец и половина стартирахме. Щеше ни се по-дълго да продължи бебеправенето, за да не мислим за предпазни мерки известно време, обаче в средата на март разбрахме, че чакаме попълнение в семейството. Следваще много трудна бременност, два пъти лежане в болници, треперене и тревоги от всякакъв вид.  Сега обаче гушкаме резултата.

Не знам защо,но винаги съм си мислела,че жената е инициаторът за бебе и се чувствах гузна,тъй като при нас не стана така,но сега като ви чета се успокоих,че не съм единствената.Та да разкажа и аз историята ни.Лятото на 2010г заминах да работя в Англия и честно казано изобщо не вярвах,че връзката ни ще издържи,а моето момче докато ме нямало кроял планове.Върнах се тъй като бях студентка последна година.Седмица след като се прибрах се роди племеницата ми,а милото влезе в болница.По това време аз живеех във Варна,а милото в Пловдив и се виждахме веднъж в месеца.Веднага след като излезе от болницата отидохме да видим племеницата ми и щом я видя ме прегърна и каза "Искам бебе".Помислих,че не говори сериозно и не обърнах внимание,но от тогава(месец Октомври) започна доста често да повдига въпроса,а аз все се отклонявах темата.От новогодишната баница ми се падна бебе и вече бях сигурна,че ще се сбъдне:) През Януари решихме,че пролетта ще направим годеж,а лятото сватба.Аз си заминах за Варна и се прибрах в началото на Февруари.Все повече  ми се искаше да имаме дете,а и той не спираше да ме навива.На 10.02 ми беше овулацията и решихме да пробваме.Аз бях сигурна,че няма да стане,тъй като доки ми каза,че много трудно ще забременея,понеже съм с обърната матка,но милото беше толкова убеден,че ще стане,че плануваше какво ще купим,как ще го гледаме...На 11.02 си заминах отново.На 24ти трябваше да ми дойде,но не ми дойде.Като се прибирах от лекции си взех тест,на 25 сутринта го направих-и като видях резултата се разплаках.Обадих му се веднага,а той каза-"Аз знам!"Имах много лека бременност и много тежко раждане,а сега-прекрасна малка Ева 

ЗДРАВЕЙТЕ,МОМИЧЕТА! иЗВИЯНвам се за малките и големи бУКВИ,нО аЛБерто разсипа сок нА ЛАПТОП-А И СЕГА МОГА ДА ПИША САМО ПО ТОЗИ Начин, ПРАВИ СИ КАКВОТО ИСКА...
дНес се хванАХ И ЧИСТИХ ОСНовнО И ДА ВИ КАЖА, СЕ ПОИЗМОРИХ.
мНого хубАВИ ИСТОРИИ, МНого ме развълнУВАХТЕ.
И АЗ СЪМ ОТ ТЕЗИ, ЧИИТО ИНициато за бЕбЕ, Е МЪЖЪТ ИМ. ЗА АЛБерто аз го нАВИХ...ТОЙ ЗАПОЧНа още нОЕМВРИ И АЗ СЕ СЪГЛАСИХ ДЕКЕМВРИ ДА нЕ СЕ ПАЗИМ, Но нЕ СТАНа. ЯнУАРИ ПОЧИНа дядо ми, ходихме си до БЪЛГАРИЯ ЗА ПОГРЕБенИЕТО И ВЪБще нЕМИ Беше до това. последнАТА МИ МЕНструация бЕШЕ На 05.02.2011 и с мъка нА СЪРЦЕТОСИ КАЗАХ, ЧЕ Няма какво да чакам, че ако нЕ Бях чакала, абЯХ ИМАЛА ПО-РАНо още еднО БебЧЕ, МОЯ ДЯДО ЩЕШЕ ДА Е ВИДЯЛИ Него и че живота е за това да се радваме нАБлизките си и да ги обИЧАМЕ. На 8-ми март бЯХ На инТЕРВЮ ЗА РАбОТА И МИ СЕ ГАДЕШЕ,ЗАКЪСНяваше ми, нО АЗ ВСЕ СИ МИСЛЕХ, ЧЕ Е ОТ ПРИТЕСНенИЕ И Някакви такива. ТочнО ТОГАВА И МЪЖА МИ СИ Намери рабОТА. ЗАЩОТО И ДВАМАТА Бяхме останАЛИ Без. и нА 11.03 Направих теста ( за нАС ЧИСЛИТО 11 Е МНого важнО , ВСИЧКИ ХУБави нЕЩА СА Ни се случили На 11-то число ). Аз приех нОВИНата с мнОГО СМЕСЕНи чуства, тъй като полоЖЕНието нИ ХИЧ Не бЕШЕ РОЗОВО, ПЪК И АЗ МНого страдах, а и още страдам за дядо ми.
ЗАПОЧНах да ви чета веднАГА, А СЕ ПРЕСТРАШИХ ДА ПИША, СИГУРНо към 4-5 месец.

Здравейте, момичета. Поздрави от студен Сливен. Чета ви!! 

При мен бебеправенето се оказа много по-лесно от първия път, когато се оказах със запушени тръби, а мъжът ми с лениви сперматозоиди. Но след успешни процедури всичко завърши ОК. Сега също аз бях инициаторката за бебе. Мъжът ми се притесняваше, че  ще ни е трудно с две деца, но аз винаги съм си мечтала децата ми да са повече от дено, е повече от две няма да бъдат.  Единствено това ме спираше че баткото беше на 2 г и не се бях оттърсила още от първата бременност и гледането на дете, но в същото време не исках да отлагам, защото вече годинките ми натежават и предпочитах да родя в 2011 за да казвам че съм родила на 39, а не в следващата година когато ще навърша 40. Последно ми дойде на 02.02 и на 14.02. с първия опит всичко стана от раз. На 03.03 си направих тест със стар тест за бременност, останал ми от предишната бременност и с изтекъл срок на годност, който се оказа отрицателен, но като че ли бях сигурна, че в мен вече има нещо. Изчаках 2 дни и си купих Шуерчек и на 05.03 видях двете чертички. Уплашено ми беше, притеснено също – трудно ни беше, вече щеше да става още по трудно, защото децата си ги гледаме сами – но вече сме много щастливи, че си имаме и още едно съкровище. Неописуемо е. И аз като многото мами тук с първо детенце се чудех дали ще обичам второто, но се уверих, че само напразно съм се притеснявала.

И аз да се включа към разказите за  . При нас аз бях инициатора за бебче - покрай мен всичките ми приятелки имаха малки ангели и аз супер много им се радвах ( както казваше мъжа ми - където има бебе там търсете Елица ) И така аз все го уговарях , все му казвах ,че вече е време да си направим малък ангел - представяхме си как ще изглежда и какво ще вземе от мен и от татко му.Но той все казваше ,че има време ,че като е готов ще разбера и т.н. На нова година 2010/2011 след голям купон си легнахме сутринта и той просто реши ,че ще правим опити.Така и започна всичко - януари месец ми дойде и той едва ли не се разочарова ,че не е станало, февруари също ми дойде и той с умиление ме попита "защо не става ?".Да ама не трябваше следващия месец да ми дойде точно на 03.03.2011 - цикълът ми е много редовен и е като часовник.На тази дата почина дядо преди 2 години и бяхме отишли в Пловдив за помена от годишнината.След като не ми дойде на 03.03.2011 бях сигурна ,че съм бременна -изкарахме си много добре тези 4 дена в Пловдив и се прибрахме в Бургас на 06.03.2011.Купих си аз 2 теста , но изчаквах момента да ги направя.На 07.03.2011 си направих теста с идеята на 08.03.2011 да му подаря изненадата , но и това не стана.След като той се прибра на 07.03.2011 от работа сякаш знаеше и веднага ме попита - какво стана с теста.А аз не мога да лъжа и му го показах.Тогава и двамата супер много се зарадвахме - прегръдки , целувки ...  Сега супер много се радваме на малкия сладък мъж

И на мен от новогодишната баница ми се падна бебе и бяхме решили от новага година да започнем с опитите, започнахме през февруари и в края на февруари трябваше да ми дойде, направих си теста след един празник и се оказа, че съм бременна. Мъжът ми ми изненада с думите "Изобщо не съм изненадан. Знаех си, че ще стане от първия път както беше и с Тошко"

Сега гушкаме нашите Катерина и Тошко и сме безкрайно благодарни и щастливи.

Здравейте и от мен!Ето и моя разказ за бебка.Ние отдавна искахме второ дете,но все не ставаше,даже имах извънматочна преди 3 години.И оттогава нищо,почти се бяхме отказали,но февруари бях болнични и си бях вкъщи,та тогава е станала бебка.На мен също трябваше да ми дойде на 3 март,бяхме в Враца,но не дойде.Казвам на моя мъж,че ми закъснява и май съмм бременна ама той вече отчаян вика ами надали.Прибрахме се и веднага до аптеката за тест,направих го и видяхме Много се зарадвахме каката и тя,че отдавна искаше сестричка.И ето след 10 години в един месец с каката се появи нашата Марти.

Юхуууу, да кажа, че съм тук и чета историйте ви с голям интерес

снощи преди да заспя четох разказите ви от телефона... всички ме просълзиха... сега ще разкажа и моя...
с мъжа ми се познаваме от септ. 2010... на 26,12,2010 се сгодихме и заживяхме заедно от 8.01.2011г.... той беше на Банско края на януари началото на февр.... поледния ми цикъл бе на 24-25.01/по закона на Мърфи не помня точно датата... помня че овулацията ми беше около 4-5-6-7 февр.... на 4.02 бяхме заедно за първи път след цикъла ми в Асеновград/у техните/ и за първи път не се пазехме, решихме да пробваме, но аз бях скептично настроена, защото преди време имах запушени тръби, кисти и бактерии... от около 11клас се боря с разни неща, но пък доки беше казала, че съм отличничка вече ... на сутринта заминахме на хижа в околността Хайдушки поляни и там не се пазаехме... даже на 12.02 бяхме на рд на едно момиче и там вдигах мъжа си на конче... към 17.02 ми хрумна да си направя тест, но резултата беше отрицателен... на 22-23 февр. трябваше да ми дойде, но изчаках до 24.02... вечерта се прибрах с тест в ръка и го направих... но не исках да го вида и казвам на мъжу да го погледне... той отлепя очи за сек. от фермата си и гледайки пак монитора ми казва да хвърля теста в печката с дърва...  аз разочарована питам дали е отрицателен... а той хладнокръвно ми казва, че като не му вярвам да го хвърля... но понеже съм Тома неврни и поглеждам и виждам   и почвам да подскачам от радост и да плача, а моя си седи кат темерут на компа... много ме хвана яд, че чак му се скарах, че не ме гушна... началоо на март отидох на лекар и ми потвърдиха

а сега да си кажа проблема - Майчка от 3 вечери се събужда в 4-4:30 да хапва... ууффф какво му стана на това дете, хубаво се беше научила да спи от 23:00 до към 7 и нещо... още не сме ходили на консултация и ортопед, че имаше грипна... дано тази седмица се вредим при лекарката... и друго стана - понякога не иска да сучи, а реве като гладна... давам й чай от копър и пие, а не иска да засучи/ това стана 2-3 пъти за 2-3 дни... пак ми нарани зърната от дърпане... да не би да е във фаза...

хубава и спокойна седмица