Постпостмодерен поглед върху приказките

 

Оная тема поставя основите на пепемейството. 

Вие ще ме извините за поредния руски, но няма как,
не мога да се сдържа (за пореден път), да не споде-
ля нещичко по една друга, несъмнено свързана, те-
ма ... А тя е - щастието. И не само нашето, но и на
всичката жива твар около нас. Накратко, по запит-
ване за "щастлива кокошка" излиза следната прит-
ча (спокойно, не мисля, че ще има нужда от прена-
писване в ППМ-стайл)  


Мисля си, че притчата е един благодатен жанр, на който не обръщаме достатъчно
внимание. И басните, разбира се. Ще гледам да наваксам.

Господи, колко е трудно! 

Уф, Сарказъм, съжалявам.

Веднъж един крадец се промъкнал в чужд кокошарник и откраднал една кокошка. Когато той се измъквал, обърнал една лампа, и кокошарникът се запалил. Кокошката гледала назад и, виждайки огъня на пожара, разбрала: той е спасил живота ѝ.
Когато крадецът я хранил  със зърно и хляб, кокошката разбрала: той се грижи за нея.
Когато крадецът обикалял от град на град, криейки я в пазвата си, кокошката разбрала: той я обича.
Когато кокошката видяла, че крадецът замахва с нож, тя разбрала: той иска да се самоубие. Тя скочила върху ножа и закрила крадеца с тялото си. И умряла щастлива.

За толкова време - такъв превод.
А, кажете сега, не е ли кокошка?

 
Добри са, добриииии ...

Няма какво да поправяме.

Сетих се, сигурно, защото се вълнувам напоследък, за бездомните кучета, отглеждани от кучелюби. Обаче на улицата. Те са благодарни.

Лепота! (казал Иван Василиевич) 


И аз се вълнувам силно от тая тема.  Кучелюби, та дрънкат.

Предпочитам напоследък в такива теми да не участвам.
Ни за кучета, като по-висши същества, че ми се сгръчва
цялата представа за хуманизъм "уж", ни за други подоб-
ности. На техен фон ППМ-ействането е слаба ракия ...

И то не каква да е, а щастлива кокошка.

Вижте какво гласи статуса на Любен Дилов-син във Фейсбук от днес:


Luben Dilov-junior
преди 11 часа
За нуждите на политическата коректност се въвеждат някои промени в приказките. Главите на триглавата ламя вече са, както следва: една черна, една бяла и една с червило и обичка. Снежанка живее не при джуджета, а при седем вертикално предизвикани граждани. Същото название важи и за Малчеко-Палечко. Къщичката на баба Яга може да има крака само от свободни и щастливи кокошки, а на котарака се забранява да се навличат чизми и каквито и да е дрехи, които ще му причинят дискомфорт. Крали Марко освобождава от трудовата борса три редици социално слаби, а дядовата ръкавичка , или се заменя с маршрутка, или участниците трябва да носят етикети, че са „подово отглеждани”. Хензел и Гретел са обявени официално за грешка на семейното планиране, а майката на Пепеляшка – за приемно семейство.


Начинаещ сте в ППМ-ействането, господин Дилов-син, начинаееееещ... Най-добре почетете още, поучете се от специалистите, пък тогава се гмуркайте в дълбоките води на ППМ 

 

Тая тема ме радва много  Като бъдеща майка в земята на необузданата политкоректност, често се замислям какво и къде ще трябва да цензурирам, режа и префасонирам. Дори и списъкът с думи, тук считани за "нецензурни" и неподходящи за изговаряне пред деца, предизвиква у мен шляпка по челото и възклицание "а стига бе!" Например, думата "гъз" ("ass") се счита за псувня и не е позволена пред деца. Айде да кажем, някое крехко двегодишно може да се стресне от такива графични термини, и да предпочете "дупе" ("butt"). Но... Когато за пръв път се запознах с племенницата на мъжа ми, тя беше на 8. Неподозираща стриктните правила, произнесох думата "ass" в идиоматичен шеговит израз. Мацката веднага ми заклати пръст, намусена, и ми напомни че пред нея не бива да говоря такива неща    Аз все си мислех че псувнята е брутализъм със сексуална тематика, и наистина съм съгласна че такъв клас думи не са за деца. Обаче, тук псувнята включва всичко "неудобно" и "неприлично" - сексуални думи, обикновени физиологични процеси, възклицания на религиозна тематика, и т.н. Дори "по дяволите" не мога да кажа. Айде разбирам че има думи и поведения "за пред наши хора" и такива "за в обществото", и според мен е нормално вкъщи да си говорим за гъз и пръдня и по дяволите, но навън сред хора да не говорим такива неприличности. Обаче тук разделението не е вкъщи-навън, а изцяло тия думи не са за пред деца. Което аз не мога да го преглътна. "Гъз" ми е една от любимите думи още от дете  Пък и децата обичат майтапи засягащи (несексуални) физиологични процеси, техните звуци и миризми. Унизително е голяма жена на 8, 10 или 12 да се ограничава до бебешкия език на "дупе" и "ако" в свободната среда на собствения си дом. Обществените норми не мога да променя, но с мъжа ми постигнахме консенсус. На английски ще съм прилична и сдържана, обаче на български, имам пълната свобода да си гъз-кам на воля! Муахахахаха!   

тъй, тъй Дидка,  обичат децата таквиз работи, ама....
това дето го пиша може би е за темата за муните, но ще го лепна тук, че е по-престижно 

 с моя змей всяка вечер си разказваме приказки преди сън. арсеналът ми от приказки е богат (три са го слушали и се е обогатявал много години ) но приказките трябва да са различни всяка вечер и така стигаме до жабешката серия:  "жабата и налбантина", "жаба и вол"...

при първия ми опит да "убия" жабата от надуване дъхът на зверчето спря и аз се разсъних от раз. веднага коригирах версията и жабата вместо да се пукне от надуване - взе че мощно трътна и си върна предишния размер.
краят му хареса, а и той е любител на всички земноводни, та повтаряхме приказката няколко пъти, докато ...
от детската градинка ми направиха забеежка, едновременно за променения край на приказката и за тръткането, на което моят хубавец се смеел и го повтарял пред децата 

та това с политкоректността и нецензурните и разрешените думички го има и тук 

Точно същото си помислих още на първото изречение. Той отива там, отдето ние се връщаме вече, ехей! 

Дидитка, ударила си кьоравото направо.  Егати ужаса, осемгодишно да те цензурира. То освен изначалната тъпота, това ми се струва направо нездравословно - с такава крехка психика като нищо един ден ще получи нервен срив девойката ако чуе дума като л**но, например. Чувствам се тъпо от звездичките, ама май форумът ги изисква.

Ама това е детска градина, а аз говоря за 8-годишна девойка, която е достатъчно голяма да знае какво се говори вкъщи и какво в училище. Всъщност доста по-рано от 8-годишни го знаят това. Така че, за най-малките издайници дето не могат да пазят тайната за тръткащата жаба, как да е, ама това е до време...