Неспокойно, нервно и трудно заспиващо бебе

Angel_Dust, явно този път си прочела и другите постове 

да, след като пиша вече чета...а и чакам авторката за малко осветление по темата

 Защо да спре да мрънка това бебе, щом така получава всичко, което иска - внимание, ласки, песни.....

Аааа, ясно! Щото върнах филма малко назад и не го намерих, а на авторката поста четох още сутринта някъде. И понеже и ние два месеца бяхме за пример, реших да се изкажа все пак хихихи  

Хаххах. Майче, споко! На всички нас ни е простено, и аз така, уж чета.... ама понякога какво съм прочела.....

ох, незная и аз какво да те посъветвам, моето бебе е на 7 започва 8 месец, като беше по малка само ядеше и спеше, никакви проблеми нямах с нея, и тя понеже е лятно бебе по цял ден спеше навън под сянката, сега от 3-4 месеца неиска да спи вкъщи, слагам я на обяд спи по 30-40мин. само се буди и пищи, ако е на вън спи по 2ч. ако легна да спя с нея тогава спи повече, но и много трудно заспива вечер, олеее понякога по половин един час немога да я преспа, ако пък заспи то след около 30-40мин, писва и пак я приспивам и после пак се събужда и пак се приспиваме , и така до около 23ч. и после се пробудва към 2ч и започва пак на около 2часа да се събужда, окротявам я с малко кърма и така, но понякога ме изнервя това, заспиване уйастно много, незная от какво е така неспокойна, зъбчета още не са ни излезнали, те ни мъчат от 4-ия месец и още нямаме, коликите и ите спряха към 5месец, нещо се е стреснала ли че е толкова неспокойна незная и из незная какво да я правя и докога ще продължи така???????????

Не се е стреснала, това е съвсем нормално поведение на бебе.
Докога ще продължи - Господ знае.
Гушкаш, кърмиш и стискаш зъби. Ще го израстне, но може и след 2 години да е. 

слънчице2011,  според мен ти си имаш едно напълно нормално бебе, то все пак е бебе, нормално е да мрънка, да иска да си до него постоянно и т. нат., пък и щом не е плакал от два месеца...
Моят син до към 5-6 месец беше сигурно най-спокойното бебе на света - спеше по цяла нощ до 9 сутринта без да се събужда, заспиваше си сам в леглото, оставях го в кошарката и можеше да си играе сам часове наред, много рядко плачеше. От около два месеца, обаче, ми спира тока  - рядко заспива сам, в повечето случаи се гушкаме, събужда се нощем и докато не го вземем при нас в леглото не заспива, вече не иска да си играе сам, трябва все да съм с него и така. Но все пак за мен това е нормално  и сега трябва да сме постоянно до децата си и да откликваме на желанията им, все пак те няма да са вечно бебета . Това с лечебния плач е пълна глупост. Наскоро една позната с бебе на 1 месец упорито се оплакваше и разказваше как бебето и се глезело и искало постоянно да суче. Е как може бебе на 1 месец да се глези  , и тази жена е образован човек, учителка е.
Гушкай си бебето според мен и това е, ще го израстете този период.

mikser4, защо не оставиш бебето да заспи по-късно, когато му се иска? Аз примерно не приспивам моя бебок докато сам не покаже признаци на умора (иначе ме очаква подобно на твоето тегло). Обикновено е свеж като краставичка до 23-24 часа, но и аз съм нощна птица и трудно заспивам по-рано. После като заспи, обикновено след 24, аз докато се оправя става 1 и той към 6-7 се буди да яде. Ако обаче го приспя по-рано (преди заспиваше към 7-9) определено ми е по-зле. До 2 часа се е наспал и после почва през 2 часа да мрънка.  Добре че сега започна да заспива по-късно, макар че понякога вече се уморявам да се занимавам с него до 24 часа, но пак е по-добре отколкото да се събуди в 2 и от там нататък никакъв сън.

Чак сега се включвам, защото вчера не си бяхме в къщи.
Явно не съм обяснила добре какво ме притеснява, а и линковете към статиите не са активни и стана една мазаница. Ще се опитам да уточня.
 Първо - въпросните статии са от сайта на babysling и се казват: Как да откликваме на бебешкия плач? и Как да помогнем на бебето да заспи? Ако имате възможност да ги прочетете преди да ми дадете отговор ще е чудесно. (Ако пуснете заглавията в гугъл веднага излизат)
 Второ - никога досега не съм оставяла бебчо да плаче. Винаги съм до него и го успокоявам, гушкам, играем,целувам, спим заедно, нося го в слинг, пея му и всичко друго, което може да го накара да се почувства по-добре. Отдала съм се изцяло на него и всичко останала е на заден план.
Проблема е в това, че е доста неспокоен, изнервен и заспива трудно въпреки огромното ми желание и опитите ми да направя всичко за да е спокоен.
 Във въпросните статии прочетох, че бебето чрез плач изразява емоциите и чувствата си натрупани през деня. "Като опознава света, всяко бебе ежедневно трупа множество различни впечатления, които натрупвайки се водят до превъзбуда и нужда от разтоварване. Ако бебето не освобождава съзнанието си редовно от всичките натрупани  положителни и отрицателни емоции, постепенно нивото на стрес в организма му ще се повишава и то ще започне да изглежда все по-нервно и неспокойно...... " И след като ги прочетох се замислих, че аз не му давам да си изрази емоциите, т.е. да го оставя да поплаче (като се размрънка веднага се заемам да го разсейвам) "Ако не позволяваме на бебето да плаче за разтоварване, а му предлагаме вместо това да суче или отвлечем вниманието му с играчка, ще го лишим от възможността да излее натрупаните емоции и да се успокои. Спомнете си поговорката „поплачи си да ти олекне”." НО в статиите се казва, че не трябва да се оставя да плаче само, а трябва да е гушнато, също и че преди да го оставиш да плаче трябва да си сигурен, че не е гладно, не му се спи, не е болно или нещо друго което да го притеснява "Ако бебето е наскоро нахранено и преобуто, физически се чувства комфортно и все още плаче, тогава просто го вземете нежно в ръце и ще разберете дали има нужда да си поплаче – ако продължава да плаче тогава то най-вероятно има нужда да се разтовари от натрупани емоции."
Текста в кавички е от въпросните статии. Според мен те са много интересни и трябва да се прочетат.

Мен по-скоро ме интересува дали някой е прилагал този метод? Какво мислите за "лечебния плач" или „плач за разтоварване”?
Ако имате спокойно бебе, то плаче ли понякога (за да си изрази емоциите)?
А ако имате неспокойно дете, гушкате ли го докато плаче и оставяте ли го да плаче във вас или веднага се заемате да го успокоявате чрез люшкате, пеене, друсане и т.н.?

Надявам се сега да стане по-ясно, но ако имате въпроси ще отговоря.
Благодаря на всички за отговорите.

Не съм сигурна, че това е общовалидно за всички бебета, но поне моята дъщеря никога не е спирала да плаче, ако не се е наревала. Така че тя си е поплаквака, за да й олекне.

Ако ревеше от глад и й давах да яде, спираше, разбира се. Но ако просто имаше нужда да разтовари напрежението, нищо не можеше да я спре. Плачеше си, докато й мине.

По същия начин беше и когато е ядосана (като стана на година и половина-две), ако изпднеше в истерия нито гушкане, нито говорене помагаха. Оставях я да се успокои сама и тогава тя сама идваше при мен.