В какви отношения сте с родителите си, братята си, сестрите си, братовчеди, лели, чичовци...? Събирате ли се заедно на празници, говорите ли си по телефона, комуникирате ли с тях във ФБ, скайп?
Виж целия пост
Близки ли сте с роднините си?
- Публикувана: 4 ян. 2012, 13:48 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2012, 15:53 ч.
# 1
4 ян. 2012, 14:10 ч.
Да, винаги, когато имам възможност.
И, да специално за това си взех пакет тел услуги, който покрива страните, които ме интересуват.
върл противник съм на ФБ.
Виж целия пост
В какви отношения сте с родителите си, братята си, сестрите си, братовчеди, лели, чичовци...? Събирате ли се заедно на празници, говорите ли си по телефона, комуникирате ли с тях във ФБ, скайп?
Да, винаги, когато имам възможност.
И, да специално за това си взех пакет тел услуги, който покрива страните, които ме интересуват.
върл противник съм на ФБ.
# 2
4 ян. 2012, 14:30 ч.
Не общувам единствено с чичо си, жена му и децата им освен ако не е належащо .Не са моят тип хора ,не ги харесвам особено, намирам ги за някак лицемерни , има нещо позьорско в тях.Освен това братовчедка ми е толкова нахална, груба и безцеремонна, че едва ли ако я познавахте и вие бихте искали да общувате с нея.С всички други често се виждаме и чуваме.
Виж целия пост
# 3
4 ян. 2012, 14:45 ч.
Нямам братя, сестри, лели, чичовци и близки братовчеди.
Поддържаме естествени, нормални отношения с родителите си и със семейството на вуйчото на мъжа ми.
Виж целия пост
Поддържаме естествени, нормални отношения с родителите си и със семейството на вуйчото на мъжа ми.
# 5
4 ян. 2012, 14:49 ч.
Хммм, с повечето роднини сме в нормални взаимоотношения. Виждаме се рядко с по-далечните и ни е приятно да общуваме.
С леля ми и дядо ми не сме се чували от смъртта на баба ми (миналият 24.12). Направиха страхотен панаир след погребението, а с такива хора човек не си заслужава да си трови нервите.
Виж целия пост
С леля ми и дядо ми не сме се чували от смъртта на баба ми (миналият 24.12). Направиха страхотен панаир след погребението, а с такива хора човек не си заслужава да си трови нервите.
# 7
4 ян. 2012, 15:03 ч.
С най-близките роднини - много. Родителите ми, сестра ми, свекърите. Отделно имам една братовчедка, с която поддържам връзка, децата ни също се "имат" 
И една леля, с която се чуваме. С останалите - не чак толкова, да не кажа хич. Като цяло не сме от типа "голямо щастливо семейство"
Виж целия пост
И една леля, с която се чуваме. С останалите - не чак толкова, да не кажа хич. Като цяло не сме от типа "голямо щастливо семейство" 
# 8
4 ян. 2012, 15:20 ч.
Общувам с удоволствие с майка ми, сестра ми и леля ми. Понякога посещавам родителите на баща ми, и то защото, след смъртта на баща ми, ако не сме аз , сестра ми и майка ми, няма кой да ги погледне. Другият им син не се интересува от тях. Синовете му също са забравили, че имат баба и дядо, след като родителите им се разведоха.
Към родителите на майка ми не чувствам никаква привързаност и ги посещавам веднъж годишно проформа. С братовчедите ми и от двете страни се срещаме само случайно, отношенията ни са здравей- здрасти.
С една дума, близка съм само с роднините си от най- тесен кръг, без обаче да съм допускала конфликти с останалите. Но аз и бедруго не съм от най- любвеобвилните хора, така че това положение напълно ме устройва.
Виж целия пост
Към родителите на майка ми не чувствам никаква привързаност и ги посещавам веднъж годишно проформа. С братовчедите ми и от двете страни се срещаме само случайно, отношенията ни са здравей- здрасти.
С една дума, близка съм само с роднините си от най- тесен кръг, без обаче да съм допускала конфликти с останалите. Но аз и бедруго не съм от най- любвеобвилните хора, така че това положение напълно ме устройва.
# 9
4 ян. 2012, 15:28 ч.
Не.
Нямат време за мен, нито се сещат за мен. Моите родители са обсебени от това вечно да помагат на почти 36 годишният ми брат.
Когато се обадят по телефона /ако въобще го сторят веднъж на 6 месеца/, винаги питат на колко години са децата ми и в кой клас са. Не знаят дори точния ни адрес на жилището, а ориентировъчно къде се намира.
Любимите ми баба и дядо отдавна ги няма. И ми липсват неимоверно много. Любимите ми вуйчовци също.
С братовчедите ми се чуваме по телефона сравнително често. Лятото особено се виждаме по един-два пъти.
С това се изчерпват роднините ми, моите.
На мъжа ми роднините не са ми никакви и са ми крайно безразлични.
Но и те него не го търсят нито по празници, нито по какъвто и да е повод.
Виж целия пост
В какви отношения сте с родителите си, братята си, сестрите си, братовчеди, лели, чичовци...? Събирате ли се заедно на празници, говорите ли си по телефона, комуникирате ли с тях във ФБ, скайп?
Нямат време за мен, нито се сещат за мен. Моите родители са обсебени от това вечно да помагат на почти 36 годишният ми брат.
Когато се обадят по телефона /ако въобще го сторят веднъж на 6 месеца/, винаги питат на колко години са децата ми и в кой клас са. Не знаят дори точния ни адрес на жилището, а ориентировъчно къде се намира.
Любимите ми баба и дядо отдавна ги няма. И ми липсват неимоверно много. Любимите ми вуйчовци също.
С братовчедите ми се чуваме по телефона сравнително често. Лятото особено се виждаме по един-два пъти.
С това се изчерпват роднините ми, моите.
На мъжа ми роднините не са ми никакви и са ми крайно безразлични.
Но и те него не го търсят нито по празници, нито по какъвто и да е повод.
# 10
4 ян. 2012, 15:38 ч.
Разбира се.. ако не видя мъниците на сестра ми поне веднъж седмично.. сигурно ще ми е кофти.
Виж целия пост
# 11
4 ян. 2012, 15:39 ч.
Първо да започна с това, че се радвам от сърце на всички, които са близки с роднините си.
Аз съм близка единствено с майка си. Всъщност тя е и единствената ми близка роднина изобщо.
Нямам родни братя и сестри, тя също. Наричам две нейни първи братовчедки лели, но до там. Същото е и с един т. нар. вуйчо. Какво промени нещата, не зная, но когато бях дете, нямаше уикенд без у дома да има гости- наши роднини или ние да бъдем поканени някъде. Сега се виждаме само на сватби и погребения.
Винаги съм харесвала големите, щастливи семейства тип "италиански". Уж около съпруга ми има доста роднини, и то съвсем близки, а контактите са сведени до телефонни разговори с първа братовчедка.
Най-болно ми е, когато чета за братя/сестри в лоши отношения. Ясно е, че за да се стигне до там, е имало предистория. Просто не мога да приема, че след години децата ми няма даже да знаят телефонните си номера.
Виж целия пост
Аз съм близка единствено с майка си. Всъщност тя е и единствената ми близка роднина изобщо.
Нямам родни братя и сестри, тя също. Наричам две нейни първи братовчедки лели, но до там. Същото е и с един т. нар. вуйчо. Какво промени нещата, не зная, но когато бях дете, нямаше уикенд без у дома да има гости- наши роднини или ние да бъдем поканени някъде. Сега се виждаме само на сватби и погребения. Винаги съм харесвала големите, щастливи семейства тип "италиански". Уж около съпруга ми има доста роднини, и то съвсем близки, а контактите са сведени до телефонни разговори с първа братовчедка.
Най-болно ми е, когато чета за братя/сестри в лоши отношения. Ясно е, че за да се стигне до там, е имало предистория. Просто не мога да приема, че след години децата ми няма даже да знаят телефонните си номера.
# 12
4 ян. 2012, 16:03 ч.
С родителите ми - да, но напоследък се отдалечихме доста като светоусещане, а и съм им сърдита за някои техни постъпки, та това пречи на гладката комуникация.
С останалите е проформа. Имам един близък, които ми помага, но и там не сме си достатъчно близки, просто всеки си гледа живота.
Виж целия пост
С останалите е проформа. Имам един близък, които ми помага, но и там не сме си достатъчно близки, просто всеки си гледа живота.
# 14
4 ян. 2012, 16:13 ч.
Да, с всички - и с моите, и с роднините на съпруга ми. Общо - са доста хора. С братовчедите ми си "забиваме" срещи при баба на село почти всяка седмица, защото живеем "твърде далеч" на една улица. Просто те са млади и необвързани и животът ги върти на бързи обороти и само когато отиват да видят баба се виждаме. Виж, с родителите им - чичо и стринка се виждаме много по-често, дори НГ караха с нас, защото те бяха сами. По същия начин и се виждаме по-често със сестрите на съпруга ми при свекърва ми, отколкото поотделно. С всички се разбираме чудесно. Само с вуйчо ми и вуйна ми и с брата на съпруга ми се виждаме веднъж годишно, просто защото са далеч и срещите са по-сложни, но затова пък има телефони и скайп /когато се засечем в него/. Знаем какво се случва с тях и те с нас и си помагаме.
Виж целия пост
Препоръчани теми