Да ви е честит поредният пребит учител!

Аз отговарям от моята позиция, била съм много малка тогава и мога да предположа, че със сигурност е имало някаква агресия.
Но и имам съвсем ясни спомени с какво уважение се отнасяхме към учителите, и как за всяка глупост дори, привикваха родителите ни.В някои аспекти беше прекалено строго отношението.
Да удариш друго дете или учител, не беше ежедневие, нито се считаше за съвсем нормално.В момента е точно така, обаче.

Не е нужно да се люшкаме от едната, в другата крайност.Положението от доста години е извън контрол и това не е никаква новина.

Преди, имаше много удряни ученици..вярвай ми, видяла съм с очите си....Имаше и бити ученици и то жестоко според моите критерии, имаше и такива бити учители...ама по малко...е крайно време им беше...да вземат да се светнат, че и децата са хора...Не обичам учителите...може и да помагат, но и осакатяват, психически, душевно, а понякога и физически..и не всички учители са хора....

ПП Майната им на крайностите, учих в средностатистическо даскало....и моята племенница също(детето намрази даскалото заради такива скопосни учители, а тръгна с такова желание и ми се връщаше насинено не от съученици, а от даскали издърпали ушенцето и, да не говоря за други случаи в които сезирахме който трябваше)....така, че...

ПП И да поясня, детето тръгна по рано на училище и беше най кроткото същество, което е било в клас....ама нали е по малка, а по напреднала...абе, как да е, няма да разберете....

Учител съм. Все още млад.    Обичам си професията и ходя с удоволствие на работа. Не са ме били все още, предполагам защото работя в гимназия от "елитните" , където се предполага, че учениците са малко по-... (но само се предполага) и защото малко или много ме приемат горе-долу като един от тях, въпреки че вече за себе си съм си дал сметка, че не мога да мина за толкова млад, колкото и да ми се иска.    
Авторката е написала "Коментирайте". Как да коментирам - златно правило е, че учителят винаги е виновен!    Ставал съм свидетел как мама и тати вкъщи със замах раздават титли: "Мани я тая, тя е луда". После и втора стана луда, и трета и в един момент се оказва, че горкото детенце учи в психодиспансер, вместо в училище.    Всеобщо мнение, е че учителите по цял ден си клатят краката и нищо не правят, само смучат пари - това е масовото мнение на отрудените мами и татковци. Е, как да не му шибнеш един на такъв обществен "търтей". Отрочето има силно развита гражданска позиция и взима смело нещата в свои ръце. Нищо чудно да се окаже, че учителят го е предизвикал и горкичкото само се е защитавало. Какво има да се коментира - съвременният учител в България (подчертавам, в България) е един льольо, подметка, с която ученици и родители могат да си правят каквото си поискат. И те винаги са прави.    Колежките ми по английски са се превърнали в картотеки, пазят контролни и класни, защото в края на срока идва мама на генийче и заявявя категорично: "Как така моето умно дете има 3 за срока? Та той учи английски от първи клас!" Ми той може и от миналия живот да учи, ама толкова е научил. Мама сякаш е глуха и сляпа да осъзнае, че умното й дете след училище се зашива няколко часа по кафенца и сие, пък после и фейсбук има... домашната ще я препишем от зубърите утре и ето, денят е уреден, цветя и рози. Мен лично са идвали да ме питат: "Защо той нищо не знае?" Аз не цепя басма на никого и в такива случаи отговарям: "Ами защото все още е невъзможно освен да преподам материала, след училище и да го влея като с фуния, докато мистър х скъсва фейсбука".    Е, аз не съм бил ученик "едно време". Може и да е имало агресия, може да не се е давала такава гласност, да не се е знаело за такива случаи и нам си кво, но съм сигурен, че такава джунгла не е било! Такива работи... Но това няма да се върне. Кучето си лае, моите душици за сега много ме обичат, остава ми да се моля да не ме набият някога и после да не дойде и мама да ми шибне един задето съм предизвикал нейния принц (принцеса).  

Знам, в една такава тема ще има много засегнати учители, вършещи своята работа както трябва...както в темите за юристи....сега разбирам, защо винаги има недоволна страна, не е до всички, до човека е и до ситуацията....така, че правилото "Не обобщавайте", важи с пълна сила...

ПП Интересно, ако имаше пребит адвокат, какви щяха да са настроенията...

Argent, харесваш ми!
Напълно съм съгласна с поста ти.

Не съм от това поколение, но хората от това на майка ми и баща ми са били бити в училище най-редовно. Било е норма, не изключение. От "Къде ти е кърпичката", "Защо не са ти изрязани ноктите", "Закъсня с 20 сек. за утринната ведрина" до истински провинения. Разбира се, децата на партийците на някое ниво не са били бити, а зулумите им са били прикривани, включително и от учителите и родителите на жертвата, за да не попадната в нечие полезрение. Както е и днес.

В България уважението се бърка със страх твърде често. Дали сте уважавали учителите, защото са били кадърни педагози, които са ви отворили очите за науката и знанието, или защото сте знаели, че ако кажете "Гък" ще викнат мама и тате за обяснение...

Аз пък не съм.

Не знам кой в какви времена е учил, но аз си спомням как в първи клас другарката ми насини ръцете с една пръчка, защото си позволих да стана от чина по време на час, за да си взема падналата гума. Също така си спомням, че в шести или седми клас бяхме 41 /четиридесет и едно/ парчета в клас и по време на час, муха да бръмнеше и се чуваше. Днес, отивайки да взема сина си, не мога да ви опиша какво се чува по време на час от някои класни стаи.
Сигурна съм, че класовете днес са с далеч по-малко ученици.


ОК. Въпрос на гледна точка и ценностна система.

Много обичам обобщения от рода на "В България ...". Никой никога не е бъркал уважението със страха. Имаше си учители, от които се страхувахме и други, които уважавахме.
А разликата в качеството на учителите от тогава до сега е огромна и петнайсет теми няма да стигнат за да ги избистрим.

п.п. Мене в училище никой не ме е бил, не помня и съученици да са ги били. Е, тук таме някой даскал по физическо е пляскал момчетата по врата и толкова.

Въпрос на факти според мен.

ОК.

Обобщението съм сложила, защото повечето хора от по-старото поколение, които познавам, съжаляват, че днес никой няма уважение към нищо, и от контекста на това, което влагат в уважението, става ясно, че имат предвид страх. Както и от това:
Иначе моите учители бяха страхотни, била съм ученичка през 90-те, и през малко от новия век. Преподавателите от Университета обаче  ...там нещата бяха 50 на 50.

Училищата не са ли затворени заради зимната ваканция? 

Имам предвид в днешни дни.

Защо темата не е: "Поредния пребит човек", а "поредния учител"....
Че мен са ме наказвали за една бледолилава линийка на бялата блузка на бието...щото не съм била с чисто бяла блуза, гонели са ме позорно заради червените ми устни, щот били начервени с химическо червило (а те не бяха)....в двети клас съм излагла ръцете си на показ заради изрязани нокти или пуснат маникюр(не, че съм имала такъв) и са ме унижавали безпричинно, това, че аз си бях кротка с изблици на дивост и понякога се опълчвах, не означава, че нямах травми...и какво, ако някой някого ударил, това, че съм по малка, не им дава право да ме тормозят безпричинно...и тогава исках да ги ударя, и сега щях, ако се налага да се защитя, ама...съм в сфера в която няма да е удачно, да му се не види, ама щях да ги съдя до откат...