До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

Вероятно има общо възрастта със степента, в която се променя живота ти с детето. Аз родих на 29. Но си зависи и от родителя.
Моят живот се промени, разбира се, но не толкова много като ежедневие. Съжалявам малко за киното и театъра, които са труднопостижими, плуването и кънките са по-трудни за организация. По вечерни заведения отдавна не ми се излиза и не съм и излизала, а за кафета и пицарии, ходим и с него, когато искаме.  Е, значително сме намалили този тип излизане, но както казвам - изобщо не ми и липсва. Ежедневието ми не е кой знае колко по-различно от преди, начинът на мислене обаче е - за всяка малка дреболия, първо мисля къде и как ще организирам неговото гледане - може ли с мен да бъде, при татко му да остане, при баба му ли трябва до го водя. Също така всяко забавление, което е свързано с нощно будуване, изначално го отхвърлям като знам, че просто няма как и кога да си отспя след него.
Надявам се, че като порасне малко - и спортните, и културните забавления ще станат по-лесно достъпни.

Големият ми син ходи с нас на театър от 6-годишен, но това, откъдето и да си го погледнем, са 6 години без театър - това за Краси и Азаф, които си водят децата на кино и театър с тях - водим и ние, ама с бебе и малко дете няма такъв филм На концерт даже още не смея да го заведа, че подозирам, че ще му е скучно, планирали сме нещо другия месец, ама да видим.
За пътуванията и проверката за големи градове и лекари наоколо - никакъв бъг не е, напълно нормално си е за мен, почти винаги като затръгваме нанякъде, ровя из нета за координати на педиатри в съответните градове. Да чукам на дърво, не се е налагало, ама аз си го правя.

Общо взето, виждам, че не се е променил живота на тези, които обичат седенки на летни заведения на открито и събирания с приятели на гости Много е хубаво това, разбира се - но просто не става за обобщение, че детето не променя живота, защото не всички се забавляват така

Чека, за Ник Кейв идвам и аз, децата да се оправят кой както може 

Откъде започнахте, къде стигнахте:) Темата стана много интересна - на мен ми е любопитно как се променя животът след появата на дечица.

Истината е-кой както си го направи.Аз на театър и преди това не съм ходила, за да ми залипсва.Не е като да не съм ходила Никога, ходила съм достатъчно, за да си изградя собствено мнение и да спре да ме интересува и да ми носи удоволствие бг артистичността.
Бърди, съвсем си е истина, да, макар и не общовалидна.Затова и никой не е писал-на всички живота не се променя.Тези, на които живота не се е променил , са писали изрично-моят живот.Не коментират твоя или на съседката.За един истина, за друг-не, това никой не го оспорва-затова е кой както си го направи.Аз лично, отговорих на чуденката-ама как не ви се е променил живота-еми ей така-не съм правила към този момент нищо различно, което да не мога и с деца, за теб седянка, за мен-друго е било усещането.Точно в момент на появата на първото ми дете нямаше и концерти, които да ме подразнят, че не мога да ги посетя.Непосещението ми на един определен концерт бе свързан с нямането на пари/за което е и темата/ а не заради деца/.Аз пък никога не проверявам за налични педиатри, когато тръгна на някъде, както правиш ти-за първи път  от теб чувам, че може да има И такова действие при планиране -хората са различни, както е ясно, за мен това пък е излишна параноя и нагласа-сакън, детето ми ще се разболее като тръгнем.
ПП. На концерти с деца се ходи, на последната Металика имаше доста и си беше съвсем добре.
Сега ме върнахте назад във времето, защото не съм се много замисляла-ами, голямата ми беше съвсем малка, ей така решавахме от днес за вчера едва ли не-и сме тръгвали, даже с една приятелка, натоварим децата и хващаме магистралата-ама къде  ще осъмнем-не се знае.Мъжете ни ни издирваха след това по трасето , хахаха и се присъединяваха, та не е да е било само седянка или гости.Разликата бе, че бях свободна откъм ангажимента-ходене на работа и разполагах с цялото време на света.Симфониите са ми се вгадили, години наред съм била и задкулисно познавам зала България, достатъчно записи съм избутала по късна доба, джаз не харесвам, за да ми липсва.Та-всеки с живота си, разбира се, че ще се лиши от нещо Временно.Всеки минава през различни етапи по различно време, аз съм концертирала 8 години, следващите 8 години съм отдала на "разгулен" живот, минала съм, взела съм си нужното за времето , и когато се е появило детет ми съм имала късмет да не съм зависима от кино и концерт, от гости или партита очевидно.

Работа- 14-часовите смени, даването с удоволствие на съботно-неделни дежурства и такива по празниците, пътуванията се замениха от желание за нормирано работно време в диапазона понеделник-петък;
Пътувания тип "джапанките в сака и билет за влака отпаднаха";
Излизания- планирани според часа за кърмене, според часа на заспиване, според часа за хранене...Не съм типа родител с бебето навсякъде. Обичам, когато седна някъде да се съсредоточа върху хората, с които съм излязла, а не да бавя детето и да бъркам каши по ресторанти. Ако ще водя децата си с мен, то не виждам с какво се разнообразявам освен със смяна на обстановката;
Културен живот- винаги е имало кой да гледа децата за да отидем на театър или кино. Тук не виждам промяна;

Някой писа за спонтанността. Ето това е, което липсва от цялостната картина. При нас.

Аз нагодих себе си към децата, други чета, са нагодили децата към себе си.

И аз това казвам де

а някой твърди ли някъде, че важи за всички всичко?Че съм го пропуснала тоз момент....

А  някои са с късмета да са нагодени по подразбиране и да нямат нужда от нагаждания. И не се вторачват и не анализират  кой кого-майката или детето.

Готино звучи.
И да, няма общовалидни правила.
Зависи човек какво разбира под удоволствия, а аз от години нямам разбирането за "забавление" на 15-годишните (още много преди да се появят децата).
За мен забавление е следното: кино, театър, оперета, концерт (на подходящите водим децата, за неподходящите по наша преценка викаме почасова бавачка); плуване, кънки на лед, езда; посещения на пещери, манастири и тракийски гробници; пътувания (нощувките винаги съм предпочитала да са при максимално добри условия (на палатка ходим, но с максимум една нощувка); пикници, плаж; събирания с приятели "на вила" (пак с удобства, защото в противен случай аз не бих отишла); тихи и уютни заведения, където може човек да си чуе приказката (не задимени кръчми); спа-процедури и фитнес. Ей такива неща, като не ми се струва някое от тях да не е подходящо за деца. А и зависи от децата - нашите са тихички и кротки, а и са 2 на една възраст, което автоматично им осигурява постоянна компания, без да се налага някой да ги забавлява.
За по-бурните забавления - и преди децата, и с тях - винаги сме си имали известно лично пространство, т.е. излизанията самостоятелно с приятели "по женски" и "по мъжки". И т.н.
Промяна има, разбира се. Но тя е по отношение на по-голямата загриженост и отговорност, както и съобразяването с физическите възможности на децата. А и не сме нон-стоп с децата - веднъж на 2-3 месеца си правим разширен уикенд в чужбина.
На почивка децата не ни пречат, защото винаги има детски кът с аниматори, където ходим (пътуваме с приятели също с деца на същата възраст и децата се забавляват, докато ние дори не ги усещаме). И децата от 2-3-годишни спят в отделна стая, свързана с обща врата с нашата, но отделна. Пък и досега не съм забелязала децата да страдат от факта, че са с нас в нашите забавления - дори напротив. И да не забравя - от 2-годишна възраст се хранят, преобличат, приспиват, къпят и т.н. сами и се справят, защото децата обичат да им се гласува доверие под известен контрол. Никога не съм тичала след тях с лъжицата и не съм изпадала в ужас, ако се изцапат или си легнат с 1/2 ч. по-късно.

Четейки този пост,си давам сметка,че има огрооомна разлика дали си с три деца през две години, или с две деца през 7-8 години.Защото едно е да отидеш някъде с едно сравнително кротко дете, на 5-6  ,и с три наведнъж под тази възраст.

Това пък никога не ми е минавало през главата.Да,носим домашната аптечка,ама сме я носили с нас и преди децата....Но аз съм непоправим оптимист,мисленето ми винаги,или почти винаги е било какво хубаво ни очаква,като тръгнем нанякъде ,а не дали няма всички злини да се изсипят отгоре ни.
Големият беше на 3,когато го заведохме на палатка,на море,малкият беше на 1,5 годинки.Единственото ,което искахме,е да има лекарски пункт в къмпинга.
И в интерес на истината,досега един път само се наложи да търсим мед. помощ,за....съпруга ми.     Ухапа го пчела,а той е алергичен,та сестрата в къмпинга му би инжекция .

Четейки различни постове,си давам сметка колко безсмислени тревоги съм си спестила.
Някой назад спомена думата безотговорност.....Но,след като имаш едно здраво дете,което за 1,5-2 години не е боледувало,нищо не му се е случвало,как,тръгвайки занякъде,изведнъж да почнеш да мислиш  какво най-лошо може да му се случи?!


Пп:Не е по темата,ама.....скоро писах в една друга,че напоследък ,каквото и да си помисля,то се случва.И често през годините  е било така....
Така че,предпочитам да си мисля само за хубави и приятни неща,за да ми се случват.
Неприятните мисли ги оставям на отговорните.....   

Аз бях абсолютна нощна птица и party animal както съм чувала да казват в US. Театри и опери не съм посещавала. Само нощни клубове - много  и през вечер.
На дрегият ден обаче спиш до 11 и цял ден релаксираш на дивана пред телевизора с чаша чай и филмчета. Аз затова се чудех тогава на приятелките ми с деца - как ги гледат на другият ден, кой им прави закуска на тея деца, на градина кой ги води, като тя се е прибрала в 6 от дискотека .
Но, после разбрах.

Всяка една от тези думи бих могла да ги напиша.
Но аз аптечки не нося, лекарства не давам и т.н. И за последните 8 г. всички вкъщи сме карали по веднъж грип, скарлатина и конюктивит. Толкова.

Всъщност, навремето неспането по нощите започна да ми идва вповече не заради деца, а заради това, че на следващия ден съм на работа, не съм спала до 11 никога.И преди децата. Не ми се е случвало да релаксирам след това и да пия чайчета на дивана, щото в работата нямахме диван. После чак, след години, дойдоха децата...

И аз също съм оптимист и винаги съм убедена, че най-хубавото ни предстои - ама това за мен няма абсолютно никаква връзка с подготовката ми за пътувания
Пък за болестите мога да кажа, че семейството ми е в категорията на Азаф за последните години. Но това не ме спира винаги да имам панадол и парацетамол и да ги изхвърлям като им изтече срока.

Много съжалявам, че толкова отклонихме темата обаче, ще гледам да си сдържам логореята 

аз чак педиатри не съм гледала, но винаги тръгвам с необходимите обичайни лекарства, така съм се научила от майка си и да ми е мирна главата - за температура, разстройство, стомашни болки, гърло, термометър, болкоуспокояващи и разни санитарни материали. Дълго време мъжът ми твърдеше, че помъквам цяла торба с лекарства, но като му се случи на него да е сам с тях на чуждо място и посреднощ да бере ядове с разни екстри като повръщане и подрискване, вече гък не казва. От маллка съм научена да боравя с лекарства, винаги като тръгнех на лагер, имах най-необходимите неща, така правя и с децата, защото, за съжаление, се е оказвало, че на зелено никой и една лепенка не носи (макар да е задължително, доколкото зная да има аптечка при някой от възрастните). Може на някои тук да им се стори пресилено, но като знам колко завеяни са болшинството от хората, хич не искам да разчитам на тях.