До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

Ако задимените кръчми и дискотеките са начин на живот, тогава, да, определено ще усетят промяна.
Ние ги избягваме, без значение дали детето е с нас. Не са ни приятни, въпреки че аз съм пушач.


На 23 се омъжих, на 26 (без 1 месец) родих.
Всяка седмица си имаме ден за приятелите, но и те като нас предпочитат домашни събирания.
Детето ми си лягаше като малко в 24-1 ч., и ставаше по обяд, така че това не ни е пречило да каним гости или да ходим. Сега, дори когато не е с нас, пак предпочитаме съботния ден за тези цели, през работно време не, защото не сме адекватни на следващия ден за работа.
На почивки наемаме прилични самостоятелни апартаменти, в които условията са човешки и за деца.

Ох аз си мислих, че какви ли не философски прозрения и концептуални мозъчни промени ви е причинило майчинството, а то управление на времето

На 23.От 17-18 годишна ходя по дискотеки,на купони с приятели....Честно казано,още след първата година,т.е., след гимназията,нещо взе да ми писва "богатият социален тийн -живот".   
И като студенти се събирахме,и по дискотеки и клубове ходехме,не пропускахме студентски празник ,РД,имен ден .....мога да кажа ,че добре съм си поживяла.Когато се запознах със съпруга си ,бях си дала почивка от веселби за около 2 месеца.Съквартирантката ми едва ме нави да ходим на Гергьовден ,на състудент.И там се срещнахме....и досега се майтапим,че заради моя мързел замалко да се разминем в живота....   
Той живееше на квартира с негови състуденти,всичките с гаджета.И някак неусетно започнахме да се събираме и да излизаме по двойки.
Като се оженихме,продължихме по същия начин.Повечето също се изпожениха,кой по-рано,кой  по-късно....после съвсем естествено включихме и децата....

Шанталче,децата ни не са водени нощем в задимени кръчми.
Ако излизаме с тях вечер ,то обикновено е лятото,на открито,в някое тихо и спокойно заведение.
Зимата по-често се събирахме по домове...някак по-приятно и уютно ни беше....ние в една стая ,на раздумка ,хапка,пийка,тиха музика,децата -в друга ....
Когато сме ходили по нощни заведения,естествено ,е било без децата.Намирали сме начин и време.Но понеже подобни кръчми и преди брака не са ни били приоритет,то след брака не сме усетили някаква осезаема липса.

Ами аз например с бебета и малки деца нито ходя с мъжа си на кино, нито на театър, нито на симфонични, джазови и подобни концерти. Нито го чакам да ме вземе от офиса след работа и да се разходим из града до здрач.
Сори, ама който твърди, че ежедневието му не се е променило от децата, явно е живял много скучно преди това
Заведения и тям подобни никога не са ме влечали, събирането с компании по домовете също не ми е кой знае какво забавление. На истински хубавите забавления е трудно да заведеш бебе или малко дете - поне докъм 5-6-тата им година. Сега ходим на театър ако на някоя баба й домъчнее за внуците и дойде да ги види с преспиване Направо никаква промяна, шЪ знаете

Ами ето, зависи от начина на живот, никога не съм обичала подобни места, на които се събират много хора. И преди да имам дете, пак съм ги изключвала от програмата си умишлено.

Обичаме малките събирания с приятели, без външни хора.

Скучно - да, може би това е най-точната дума за това, което ни е приятно

На нас ни се промени много ежедневието като сее родиха децата, и то не само защото си ги гледаме сами. И двамата вече не бяхме студенти, а работехме от доста време, бяхме си семейство, та не е някакъв кой знае колко луд живот да изпускаме, ама си бяхме свободни да се занимаваме само със себе си и един с друг. Не сме водили бебета и малки деца по кръчми и чести гостувания, защото не искахме да имм разваляме спокойствието, че и нашето спокойствие също. На децата мястото им е не  е по кафенетата и кръчмите, пък който както иска. Но не е излизането това, което ни промени, а мисленето - първата ми мисъл е за децата, те заемат почти цялото ни свободно време, винаги има някой да се нуждае от внимание.

Детето променя и още как    
Но аз мисля, че бях подготвена за тази промяна. Просто си казах - мечка страх, мен (нас) не страх и скочих в дълбоките води   Ние бяхме големи купонджии, без да сме спали по заведенията и да не сме се прибирали с дни, както някои тук казват. Ако мога да систематизирам промените:
1. Почти не спим. Няма сън за нас с мъжа ми, а особено за мен. Ако спя 5-6-7 часа съм щастлива, а ако мъжа ми е спал 7 часа съм му забранила да ми се оплаква. Преди спяхме през почивните дни по 12 часа. Сега бебока се буди в 7. Вярно е, че заспива в 8, но аз съм опитвала да заспя в 9 - е не става, колкото и да съм изморена. Тук родителите, които не са имали проблеми с колики, зъби и нощно будуване едва ли ще ми влязат в положението  Имам слаби надежди, че ще има подобрение като спра да кърмя.
2. Излизаме много по-рядко и то защото имаме баба и дядо подръка, но не ми е удобно често да ги викам, а и имам угризения.
3. Когато излизаме - излизаме почти винаги по отделно. А преди бяхме навсякъде заедно, включително и на т.нар. ми моминско парти, приятелките ми много се шегуват с това  
4. Когато излизаме заедно не прекаляваме с алкохола - аз по разбираеми причини, а той - защото ни чака инспекция, нищо, че сме дърти дъртаци  
5. Когато пътуваме се съобразяваме часово с доброто настроение на бебето.
6. Сексът е съобразен с бебето, разбира се   И е доста по-тих  
7. Липсва спонтанност в нещата, които ни се случват, но не е кой знае каква болка за умиране.
Май не се сещам друго.
Но е факт, че - все пак спим, все пак излизаме, все пак правим секс, все пак пътуваме, а дори и на море ходихме с тримесечно бебенце. А наградата - не мога да я опиша... Струва си, определено.

Но - за мен е изключително тесногръдо, остаряло, грозно, селско и т.н. - да кажеш, че жена, която няма дете на определена възраст е нереализирана или каквото там. Никой не знае какво ще му поднесе животът, а и как ще се развие мирогледа му. Плюйте, все пак деца имате, нали  

За финансите - на този етап не усещаме кой знае каква промяна, т.е. детето не представлява големи разходи към момента, а и много подаръци от близки и приятели има, но ми е ясно, че особено в училищна възраст гълта много, много средства.

Ами ,Бърди,различните хора имат различни предпочитания към
На концерт на живо съм била един-единствен път и никога,при никакви обстоятелства (освен под дулото на пистолет      ) не бих повторила.
И в интерес на истината повече ходехме на кино,театри и най-често в Музикалния театър в Сф,когато сина беше малък.Естествено ,без него.
МАй съм писала в друга тема...когато големия беше на 7 години, не ни пуснаха на "Секс,наркотици и рокендрол"-театралната постановка.Не била за деца.....Е,така и не я гледах....оживях и без нея.    
Сега няма сила,която да ме завлече на кино.Като си представя адската какафония в салона,хрупането,мрънкането,смеха....направо ми се отщява .Чакам да си дръпна филма от Нет-а и си го гледам в къщи.
Аз имам и още едно предимство.Децата ми са със 7 години разлика.Когато малкия стана на около 3,спокойно ги оставяхме с баткото-на 10 ,за час-два сами.

Ох, някои концерти на живо....  Само Ник Кейв да реши да прави концерт пак тук - намирам начин да отида при всякакви обстоятелства, стига децата ми да не са тежко болни - пази Боже!

Яко обаче темата отклонихме . Не знам авторката дали ще е доволна

Тя темата е за парите, но така и така в друга посока тръгна, и ми стана интересно, защо все около дискотеки и нощни заведения се върти това дали се е промени или не живота ни?  Или пък социалния живот, който съм водила да го дефинирам като тийн?

Ето Бърди го е описала идеално, това се отнася и до мен:

Ами признавам си, трудно свикнах с промяната в живота си - от доста наситен социален и егоистичен живот преминах към една година дундуркане на ревящо почти нон стоп бебе, с никаква, ама никаква помощ от баби (защото и за помощ от баби и за колики заговорихме). Майка ми милата е идвала понякога за няколко дни, но то си е инцидентно това.
 "Бъгнах" се здравата, може да ми се смеят някои от Вас, но например аз като тръгнем да пътуваме нанякъде с детето и смятам кой е най-близкия голям град, защото не дай си Боже  се случи нещо или се разболее да има читава болница. Или зимата бих се позамислила да идем на хижа високо в планината с нея   Смешно не смешно, преди да родя и на мен много неща ми бяха смешни и нелепи, но докато не станеш майка нито книги, приятелки, племенници и пощипване на бузки на сладки дечица могат да те подготвят за това.
На всеки различно му понася майчинството, но нормално е  - обстоятелставата са различни, ние сме различни, приоритетите са ни различни

Същата работа съм . Щом и във форум се регистрирах , а преди животът ми беше само в реала, както се казва. Никакви форуми, соц.мрежи или други не съм си помисляла. Купони, приятели, партита - само на живо. Компютър казах на мъжът ми да ми донесе като родих.

Родих на 26 г.
Но никога не съм възприемала за забавление ходенето по задимени кръчми.
И не, не съм живяла скучно. Точно обратното. Просто харесвам по-изтънчени удоволствия, а не долнопробни такива.
И на кино ходим, и на театър, и на симфонични концерти - децата невероятно се забавляват от това. Така ги възпитаваме.

И аз на 28 и 1/2 год. родих ,но кръчми,задимени капанчета и излизания до сред нощите никога не са ни били приоритет.
Разлика има и то кардинално голяма след раждането на детето,и който и каквото да казва друго,не ми се вярва

Възпитаваме, възпитаваме, ама на 3г Юлиан просто не е в състояние да стои 2 часа някъде мирен. Кукления театър му идва много. Иван-Асен стои и му е интересно, бебето го държа и спи, но Юлиан е живо шило.
Това театър, кино, концерт - 2 пъти годишно с дълга предварителна подготовка.
Почивките да не ги споменавам. Каквото ще да ми говорите - като съм с деца липсва всякаква спонтанност. Преди се будим в събота, закусваме и внезапно ни хрумва и тръгваме на някъде, може да се приберем чак в неделя през ноща. Сега  - ама къде ще спим, там топло ли е, я да взема духалката, дрехи, колички - ад. Почвам да мисля - има ли там цивилизация, лекар наблизо.
И в някои от любимите ми заведения просто не са подходящи за деца. Да, на пицария и ресторант е добре, но как виждате деца в някой клуб или пиано бар?
Ски!!! едвам се уреждам да карам, по веднъж на зима, а карах всеки уикенд.
Ето, сега мъжът ми е с приятели, аз гледам децата вкъщи, аз ще излизам в събота. Ако бяхме без деца - щяхме да сме заедно.