До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

Точно. Местата, на които обичаме да ходим (още от преди детето), са идеални за деца, режимът ни на живот също, затова не се чувствам ограничена и лишена от нещо, по-скоро то ни допълни удоволствието от всичко, което правим.

Такава комбинация още не съм срещала и аз.
Ако е богата и умна,не е красива.
Ако е богата и красива ,не е умна.
Ако е умна,може да е красива ,може и да не е ,но не е вманиачена на тема пари....
Да не продължавам с комбинациите за брак,че става мазало...   
Та,те такова жувотно ,нема!     

Това е така. Без да има на кой да оставите детето и кой да ви помага, на 1000 процента ще ви се промени живота. Няма как да не стане.
Имам една позната, тая за която преди споменах за котката - че до 38 имаше котка, а после на 40 роди дете. Като я видях скоро, не можах да я позная, ако не ми се беше обадила, щях да се размина с нея като с непознат. Колкото беше свежа и годините не и личаха (ама наистина), сега се е състарила за отрицателно време - приличаше точно на лелка - лице повехнало, слаба, изпита, уморена, косата ужасна, с едни никакви дрехи...наистина ми отне десетина секунди да се взирам като ме спря докато зацепя коя е.
Та тя...направо съжалява че го е направила това. Знаех си, каза, че не е за мен тая работа, ама пусто ме човъркаше отвътре, инстинкт ли е, биология ли е...що ми трябваше.Но факт е че си съсипахме отношенията с мъжът ми, никъде не може да мръднем, караме се постоянно, не съм спала от половин година. и т.н., дълго е да разказвам. Но така е защото нейната майка е на 76 години, живее далече в провинцията, а на мъжът и родителите са починали защото той е дори по-голям от нея - с доколкото си спомням 7-8 години, разведен с голямо дете от първи брак. . Доста време живееха заедно и си бяха купонджии и бохеми, вечно ухилени под ръка, по заведения, такъв стереотип на живот имаха.

Зависи. При нас промяната в живота беше само първите 6-7 месеца. После животът си продължи постарому, като 98% от гледането на нашите деца си е наше задължение. Просто станахме по-комбинативни  .
Достатъчно сме независими един от друг, че да можем да идем да се забавляваме с приятели без другия, когато става дума за място, което не е подходящо за деца или за изкарване на цялата нощ извън дома. Но и не сме от феновете на дискотеките. Пътувахме с повече багаж само първата 1 г. Сега пътуваме с минимум. Пътуваме много често - почти всеки уикенд + по-дълги ваканции и имаме тренинг какво точно ще ни е необходимо и какво не. Ако нещо се наложи спешно - купуваме на място.
Честно казано, не разбирам хората с мислене, че децата те връзват у дома и не бива да ходиш никъде с тях. Напротив - децата обичат да пътуват, забавляват се, а и при пътуване винаги са по-кротки.  А и в заведение се държат прилично, ако не им се случва да ги заведат на заведение веднъж на 2-3 г. (ние сме минимум веднъж в седмицата на вечеря навън и не сме имали проблеми с децата). 
Обожаваме с децата да пътуваме с дни - палим колата, избираме посока из страната с повече забележителности и тръгваме без крайна точка - спим в града, в който ни настигне нощта и продължаваме.
За самостоятелните и по-екзотични  пътувания е по-трудно, но тогава се "пречупваме" да помолим някой да ги погледа, но предпочитаме да сме с тях. Пък и приятелите ни са с деца на същата възраст.
Въпросът е само човек да може финансово да си позволи условия, които са подходящи за деца. Ако има и детски кът с аниматори, става перфектно.
Имам близко семейство с 3 деца и с четвърто напът, които нямат баби на разположение, а не са се спряли да пътуват, както правеха и преди децата. Забавляват се, живеят много екстремно, планинари са и са оборудвани с детски самари към раниците си и т.н.
Никой не може да ме убеди, че децата са някаква пречка - единствено предполагам пречат на хора, които са свикнали да не носят отговорност за никого и да забравят да се прибират с дни или да серазбират като забавление напиването до безпаметност в малките часове в някоя кръчма.


Хммм, от личен опит твърдя, че котка се гледа по-трудно от дете. Децата стават големи и могат да се обслужват сами, а котката остава бебе винаги. Не може сама да си почисти тоалетната, нито да си сипе сама храна, а и не навсякъде можеш да я заведеш (най-голям проблем ми е ходенето на почивка - остава сама, но всеки ден някой трябва да я нагледа, нахрани, почисти, че и на ръце иска постоянно). Пък и драскането на стените при котките може да продължи цял живот, а при децата е максимум до 5-6-годишна възраст, примерно.

Моето дете пък не обича да спи на чужди места. Винаги когато отидем на хотел е драма, не иска да спи чуждо място. Нося всичко познато и любимо от нас - като почнете от мартачето та и нощната й лампа. Добре че имаме голяма кола - за три дена тръгваме, а носиме матраци

Някой ме питаше за промяната на приоритетите при раждането на дете. Отговорите се появиха сами- едни писаха за дискотеки, други за спокоен живот, трети за пътувания, четвърти обърнаха внимание на външния вид, аз ще засегна работата, шести сигурно ще пише за приятелите си и отношенията им след появата на детето...

Ами при мен специално, две години , след като родих първото си дете-животът ми продължи същия, като преди него, даже попътувахме повече и си позволихме почивка вповече, защото единствената разлика първата година бе, че просто не ходех на работа.Нито колики, нито съм разнасяла бебета, и да, тръгвах с  дамската си чанта и едно шише в нея за разкош.Детето ми спеше където свари, ядеше спейки и гък не казваше и на маса на кръчма като сме били.Не, че сме ходили като отвързани, но-нищо различно от преди това.Стегнацията додйе с появата на второто и то години след това и то не заради будуване, а заради съвсем други неща.При мен, с порастването на децата, дойдоха ангажиментите, поради естеството на времената, в които живеем.например, ако аз навремето в 1 клас ходех сама на училище, то днес, втори клас дъщеря ми, не може, че и декларация подписвам за това.Ако нас навремето в час по физическо ни водеха на плуване например, то днес тази чест се пада на мен, като родител и придружител.та в техните занимания, защото все още не могат сами да се придвижват ми отива ресурса като време.Но и това е временно.

По темата-докъдето ни стигнат парите-до там.Имало е поводи да се скараме, имало е и изнервени ситуации.Нищо непреодолимо, смятам...

Шанталче, относно твоята приятелка-едно е да будуваш на 20, друго е на 40, разбира се, че се отразява.Аз сега едва на НГ издържам до 12,а на 20 не го усещах кога идва времето за наздравица.Това е до възраст, всичко с времето си.И по дискотеки ходех и след това-на работа направо.Сега гледам да прилегна , но не заради децата-те заспиват често след мен, аз не им светя, сами си лягат.ЕГН.

Азаф е съвсем права по отношение на едно-финансите.Стига да позволяват от хотел за двама, да се намема апартамент с две спални, с аниматор, на места, където има условия за забавление И на дете-пробем няма, за децата/нашите специално/ също е приятно, обичат и са свикнали да са с нас, рядко избива някой каприз до степен на непоносимост, но, както казах-еднолратно е, временно, не перманентно.

За мен определено се промениха приоритетите. Ние също влачим децата си навсякъде, но има някаква разлика все пак. Преди години просто опаковах багаж в чанта и тръгвах, сега избираме хотела внимателно, планираме дори часа на тръгване така, че бебето да е максимално спокойно, избираме различни места, дори в известна степен прекроихме приятелския си кръг. Вече имам различни критерии за идеалната работа, идеалната почивка, идеалната неделя и т.н. Но, за протокола, нямаме баби подръка, на които да мятаме децата когато ни се прииска разнообразие.

А по темата - за пари не сме се карали, но определено се чувствам подтисната когато се налагат финансови рестрикции.

Странно ми е как така на някой не му се е променил живота преди и след детето?
Не става въпрос само за ресторанти, дискотеки и пътувания все пак. При нас се промени доста, лично мен ме промени драстично - явно на всеки по различен начин му влияе майчинството.

Но мисля, че никога не може да е както преди - най-вече в мисленето. Една майка  винаги, винаги мисли за първо за детето си, детето съществува  в мислите паралелно с всичко - работа, хобита, срещи с приятелки...и прочие.
Това не е като да имаш котка, куче, папагал или тарантула.
Една жена и на 38, ако няма дете, може да е безгрижна (повтарям безгрижна , не иде реч за успяла, щастлива и т.н).

Самсара, мисленето и приоритети Принципно се менят във времето със или без деца.Човек се развива в някаква посока все пак.Или деградира пък.Но-промени винаги има.Всичко тече, всичко с епроменя.Просто така е тръгнал разговора-какво е променило появата на дете.Аз казах за мен-нищо, поне първите две години-не разбрах, че дете имам.После, ччисто финансово сме започнали да усещаме и да се променяме-разбира се, като начало гълта средтсва това, да си родител.Защото за Пари е темата.А това, че една майка мисли за детето си е логично, но това не ми е променило приоритета, аз никога не съм била краен егоист, мислещ само за себе си и преди това, та-неосъзнато или вродено-при мен кардинална промяна в тази посока не е имало.Но това не е променило ежедневието ми по никаквъ начин-че съм мислела за детето си-ми то, в този момент, образно казано ми е био занимавката, съсредоточена съм била в бебето, радвала съм му се.Но не ми се е отразило кардинално на приятелства, режим, хранене, сън, работа, излизания.

Да, и ние сме точно така. Предполагам на 20г. не му мислиш много много. Както една позната каза - ние пием в кръчмата , децата спят под масите, на пушек, музика, няма проблем

Ами ние спряхме първия път цигарите преди да забременея  и то не с цел съобразяване, защото ще забременявам.А хотел си избирахме с условия , които ни прилягат-да има хубава баня, удобно легло и пр-по същия начин.Не ми е било все едно къде ще легна, когато  бях на 20. Истината е, че това се е случвало рядко така или иначе-не е било приоритет преди децата, за да отпадне след тяхната поява:DТа просто, на 20 му мислех по същия начин, както и на 30 с деца после.За други неща-да, децата са заспивали на музика.Е, не на цигарен дим, защото сме били на място, където не се пуши или навън/заспивали са доста пъти навън/.Аз самата съм така гледано дете-имам чудесни спомени от бар Шишарката на Витоша, където нашите ходеха през седмица и да-спяхме по столовете, на музика/първия ми танц с татко помнш, под едно въртящо се кълбо, да съм била на 4? /, също и редовно у нас имаше гости или ние бяхме на гости.А тогава беше и модно да се пуши и пушеха като комини, за разлика днес от нас.Имам чудесни детски спомени от веселия живот на родителите ми- с Нас.

И аз всеки път това се чудя и не мога да се начудя във всяка тема

Е,добре де,какво толкова чудно има?!
Никога не сме били суперкупонджии,супербохеми,дето с дни не се прибират и само ходят от купон на купон...Да,ходехме на дискотеки,събирахме се с приятели....
Но това ,с изключение на първите 2-3 месеца след раждането,продължихме да го правим със семейните приятели, с техните деца.
Поне в това отношение за нас нямаше някаква драстична промяна.
После,ежедневието с бебе:Аз съм споделяла ,че и двете ми деца бяха много спокойни бебета,не съм усетила нито колики,нито никнене на зъби,нито са били ревливци и истерични....лесно се гледаха,нямам спомен да съм се влачила от умора,или от недоспиване,а и съпругът ми наистина много ми помага.
Когато сме били навън с тях,спяха си в количката....Както писа някой назад,излизала съм на разходка с един памперс и шише вода.
Когато проходиха,ги научих ,че няма да ги гоня по улиците.Така че те си обикаляха и те се връщаха при мен.Съвсем спокойно можех да седна на кафе с позната ,а то да си обикаля около нас...просто знам,че няма да се отдалечи.
Мога още да пиша, но мисля,че стана ясно.
Да,промени има,не вярвам някой да мисли,че като роди дете, може да продължи да живее като тийн,ако такъв е бил живота му преди.
Ние просто продължихме да правим всичко отпреди децата,заедно с децата.С изключение на нощните излизания,които никога не са ни били самоцел.Нито преди ,нито след децата.
Т.е.,не сме усетили липси или нещо подобно.....

Не мога да повярвам, ама едно към едно като Краси.С малки изключения-спали са нощем,ние докато сме нкъде, например едно лято спаха на плажа, малката бе на месеци-в количката, голямата на одеяло върх пясъка.Ами-не ни се прибираше, веселба беше, по малките часове се прибрахме, а за децата си беше емоция.Това даже в период, в който семейството ни не бе особено сполотено.И още едно нещо, моите не щъкаха, докато съм на кафе, особено голямата.Седеше си.Разбирам, че е изключение, но съм имала късмета на мен да ми се падне.
Промяната идва реално от възрастта, на 20 аз вече бях поспряла с неспирните купони така или иначе, още преди децата, че да ми залипсват.
Нооо, понеже темата е за пари, не за грижи, та-финансово нещата се променят доста осезаемо.Едно е да купиш билет за кино за двама ви, едно е за четиримата, хахаха, и то за 3Д, щото искат да гледат Уинкс.Е това е, дето съм се насилила да направя-да отида да изгледам с тях Уинксите на 3Д.Няма такъв ужасТ.