Много мина, мъничко остана, февруарче ще се гушка скоро с мама! - Tema 17

Здравейте,майчета
ЧЕСТИТИ БЛИЗНАЧЕТА НА MAMITA 84!ДА РАСТАТ ЖИВИ И ЗДРАВИ!ДА БЪДАТ БЛАГОСЛОВЕНИ!
АЛЕКСА, не се плаши и не мисли за раждането!!!БЪДИ СПОКОЙНА ,МИЛИЧКА,ЗАЩОТО ТОВА Е МНОГО,МНОГО ВАЖНО!Установих го от личен опит и затова казвам-СПРИ ДА ГО МИСЛИШ!
Сега да разкажа :
ПОДГОТОВКАТА Секциото ,както знаете,бе планово.На 09.01.в 6.30 сутринта тръгнахме  с мама и Мартин към болницата.В 7.30 ме взеха в приемен кабинет,където ми направиха  клизма и ме провериха добре ли съм обръсната(аз сама си се бръснах предната вечер).След клизмата,която не бе гадна и страшна-прави се с много фин,малък накрайник,влязох в тоалетната,свърших нещата и хайде на душа.Измих се добре,а после излязох и облякох нощницата и обух чехлите.Дрехите ми ги дадоха на Марти и на мама,казаха им да ме целунат и тръгнахме с акушерката към предродилна зала....
ПРЕДРОДИЛНА ЗАЛА Качихме се в залата,която е на 2-ри етаж на болницата,сложиха ме да легна и ми направиха запис на тоновете.Последва видеозон,след това ми сложих абокат и започна вливането на физиологичен разтвор за оводняване на организма.Вляхме 3 банки от по 500 мл , моят лекар пристигна и каза,че операционната е подготвена и се качваме нагоре........
РАЖДАНЕТО Като чух,че тръгваме буквално ми призля.Наложи се да ме качат на количка и с нея ме затътриха до 3-ти етаж и ме стовариха в залата за операция.Качих се трепереща на масата,накараха ме да легна настрани и сестрата на анестезиолога каза изобщо да не се обръщам назад(по-късно разбрах,че било за да не видя масата с инструментите и да не ми прилошее още повече).Беше 10.05-погледнах часовникът на стената срещу мене.Влезе и анестезиологът,каза да се свия  в ембрионална поза,сестрата ме хвана здраво за д ане мърдам и усетих бодване в кръста ,като ми бе обяснено,че в момента се поставя лека упойка за да не усетя поставянето на същинската.След минута бях готова и ме помолиха да се свия още по-силно и тогава вече сложиха и спиналната.За секунди по краката ми усетих да се разлива топлина,която за няма и минута стигна чак до гърдите ми ,казах им,че изтръпвам.те преброиха до 3 и ме обърнаха по гръб.Видях да се разтварят два крака(моите  )и после мернах,че се размята един катетър.Сложиха го,нищо не усетих.На едната ръка ми прикачиха апарат за кръвно налягане,вързан към монитор,а в другата пуснаха система за оводняване.
Не искам да изпадам в повече подробности за упойката и сега спирам до тук.Метнаха ми един чаршаф пред очите и усетих,че започват работа по придърпванията,които усещах.Много скоро се чу плачът на моята Мария и всички дружно извикаха едно силно "Айдееееее,честита мома,мамееее" и мамето ревна Часът бе точно 10.22.
После започна шиенето.Аз бутнах леко чаршафа и гледах как вземат стволовите клетки и после миенето на бебето,аспирацията му и т.н.,обаче анестезиологът ме видя и ми се скара и айде пак чаршафа пред лицето
По някое време  казаха,че съм готова,честитиха ми всички още по веднъж , довлачиха някакво легло на колелца и ме прехвърлиха на него и тръгнахме към реанимация........
В коридора -мама и Мартин -навеждат се над мен,говорят ми ,целуват ме,аз не знам къде съм...Много търпеливо ме изчакаха да си кажем с Марти,че се обичаме,да ме погушка и да ме нацелува и се качихме в асансьора ....
РЕАНИМАЦИЯ Свалиха ме долу,сложих аме в стая с две легла,бях с една мама родила 2 часа преди мен и се започна голямото лежане и пиене на вода.За 24 часа изпих 4.5 литра вода,на 2-3 часа ни биеха обезболяващи и така...На сутринта в 7 минаха с едни чайници,поизмиха ни оттук-оттам и пристигна рехабилитатор,който да ни вдигне от леглата,за да ни преведат горе по еажите при бебетата.Мамата,с която бях,замина в обща стая,а аз си отидох в единичен вип-с телевизор,климатик,баня,хладилник,въобще-хотелски условия Просто исках да съм сама с детето си и да си отпочивам. Качиха ме към 8.30,а бебето ми го доведоха чак към 15.00 след обяд,били прекалено заети,че да слязат до родилно да ми го донесат .Бе както и да е.С довеждането на Мария,влязоха Марти ,мама и Дари .НЯМА такова щастие!!!ПОЖЕЛАВАМ ГО на всяка от вас.
Видяхме се,цункахме се пак,радвахме се на малката кукличка и така.После се занизаха едни скучни 3 дни,а на четвъртия сутринта ми казаха,че сме готови за изписване.Вчера в 12 ни пуснаха и вече сме си у дома.
Сега се гледаме ,пием си млекце,гушкаме се и се опознаваме...ХАйде,че стана дълго.

Стар,на АМ сме.Имам малко кърма,но ти знаеш,че поради независещи от мен обстоятелства не мога да я ползвам.

Момичета, аз постоянно ровя в Ютюб за разни клипчета за раждания, все това ми е в главата, а в същото време не мога да си представя, че животът ми ще се промени само след няколко седмици. Не мога да си представя, че ще мина пак през раждане, сякаш няма да ми се случи такова нещо. В същото време си давам ясна сметка, че мърдане няма... Много ми е странно...

...
Искам да питам нещо! Последния път когато ходих на ЖК, доки ми каза че бебето вече се е обърнало с главата надолу. Запитах се "не е ли рано", но нищо не казах. Сега гледам и при нас, и в януарската тема всички мами са родили доста преди термина си  Та питането ми е: предпоставка ли е за скорощно раждане това че вече се е обърнало или може да си седи така още мес. и половина (колкото ми е термина)?