Бургаски мамчета - 7 - ма тема

January, мила, благодаря за подробния разказ, наистина доста изчерпателен и за времето което си отделила да го напишеш го споделиш с нас. Каквото и да се е случило, важното е че крайния резултат е налице, жива и здрава , малка , сладка Стефи, която ще си гушкаш постоянно и ще излекува твоите изживявания.Ще чакаме снимки на беба.

Добре дошли и на новите мами и леко бременеене!

Танче, благодаря за темичката!Чудничка е!

Хайде и аз тук

January, благодаря ти за подробния разказ! На няколко пъти ми се напълваха очите със сълзи, докато четях  Важното е, че ти и Стефания сте живи и здрави, отсега ви предстоят само хубави мигове 

Добре дошли на новите ни мамчета 

не ни намигай-ами лека бременност и добре дошла в отбора 

January мила с такова удоволствие те четох, че даже на глас и на мъжа ми,и такаааа се задъхах дълъг разказ бе, незнам колко време ти е отнело да го напишеш, но си се справила отлично,браво мамче!
Много целувки на Стефания!

January, страхотен разказ, а най-важното е че след всички мъки и ти и бебка сте добре! Да сте живи и зрави! Върна ме 2 години назад, макар моето разждане да беше доста по-леко, но направо ме разплака. Малката е голяма сладурана - пу пу пу, да не й е уроки /видях я в сайта на ДМ  /

January - миличка моля те да не се обвиняваш за нищо. Напротив ти си една майка ГЕРОИНЯ след като си изживяла всичко това и то в именото на малката Стефания. Като те четях се сетих как седях при теб на леглото и ти ми разказа всичко това бързичко и със сълзи на очите. Ох миличка гушкам те и горе главата вече:). Виж каква красавица държиш в ръцете си

Радвам се, че ви харесва темата и дано да я напълним само с хубави новини и нови сладки бебчета:)

Боже кога Жорката стана на 23дни 

Растем да . Времето много бързо лети нали:)

наистина лети  да го цункаш по дупето от мен 

Януари, О, колко добре те разбирам, ако знаеш само. Но ти си майка героиня и всяко едно решение, което си взела е било най-доброто за вас двете, това го запомни от мен! Какво можело и не можело да стане няма значение. Факт е, че сте живи и здрави!

Аз също плачех ежедневно, дори все още не мога съвсем да преживея факта, че родих секцио. Също се обвинявах, питах се какво се обърка, нали имах всичкото доверие на света, че моето тяло ще се справи с нормалното раждане, че секунди след най-страшното ще си гушна бебката и ще си поплача от радост. 2 дни плачех почти денонощно преди операцията от страх какво ме очаква мен и беба. 2 дни плачех след операцията, от страх какво ли прави бебето ми самичко в тоя страшен свят и как ще имам сили да се грижа за нея сам сама, без нито една баба и с тая операция, давах си сили, че трябва да съм здрава, за да я гледам. Мислих, че се побървам. Всички около мен бяха щастливи и доволни, само аз бях някаква истерична ревла. Вместо да се радвам, че съм станала най-богатата жена на света, аз плачех все едно валяк ме е сгазил. След като ми я дадоха плачех пак, не помня вече защо. Чудех се защо моето бебе реве, пък на съседката спи сладко. Луда работа, търсих причини да се шашкам. Прибрах се в къщи направо нещастна, не исках да напускам болницата, ако щете вярвайте    и почнаха едни температури и трески по средата на август. Не можех да стана да взема детето като плачеше вечер от треската, бутах мъжо да ми я подава и да ме завива. Влизах да се цедя в банята под горещата струя с вълнена жилетка, с шушони, имах едни тъмни кръгове под очите. Стисках до посиняване зърната като не искаха да пускат мляко, пък гърдите ми бяха на буци. Бързах да се прибера от разходка трепереща от студ, докато всички се пукаха по шевовете от жега. Майка ми мърмореше как детето плаче защото е гладно, аз изпадах в някакви настроения, почти безсилна бях да се противопоставя на всички различно мислещи от мен. Капака на всичко беше първата ни консултация, когато ми казаха, че детето е наддала много малко. Просто започнах да се самосъжалявам каква я мислих, тя каква стана. Дори нямам спомен как и кога нещата се промениха, знам само че ЛЛЛ допрнесоха освен за моето успешно кърмене и за психическото ми състояние. Сега не бих се обвинила вече за нищо, но хормоните си казват своето, а те как се разбъркват точно по това време, не е истина...

Търпение му е майката и както казваш - важен е резултата, всичко друго има алтернативи!Горе главата, ти си мъжко момиче, вече имаш една много важна причина всеки път да се изправяш на крака! Силно гуш и да не забравиш за снимките 

Браво,Танче за темата   
Януари,от кога те чаках да разказваш, супер си,щом видях,че си писала доволно потрих ръчички , ще има четене
Менина, твой ред е, дойде ли мама на гости "грабвай молива и листа".
Бонбонче, видя му се края и ти се развихри и разшета,а?
Януари,мила, на няколко пъти ме просълзи разказа ти. Сякаш разказваше за мен преди 17 години,когато след тридневно мъчително раждане, почти никакви тонове на бебето накрая и пълното бездушие на лекаря гушнах малкото си четири кг момченце. Не се обвинявай за това,че не си родила нормално,аз съжалявам,че преди години г-н лекаря не реагира компетентно и отговорно  да ме оперира и да ми спести редица усложнения след "нормално раждане" и инфекцията на белите дробове на бебчето от тридневния му престой без околоплодни води,за която господа педиатрите дори не разбраха.Но след всичко това си имам едно прекрасно здраво момче,вече мъж и след 3години родих още веднъж,този път за 20 мин. без болки,без сълзи,второто ми момче буквално изкочи като тапа на шампанско, на шега, доста по-голям от батко си. И знаеш ли защо две години и четири месеца след тежкото раждане забременях отново без грам уплаха и притеснение,защото времето и щастливите мигове с мъничето те карат да забравиш абсолютно всяка болка,щастието е много по-силно и искам да кажа на мамите,които ще раждат за първи път да не се плашат от разказите ни, а да се радват че ще преживеят най-вълшебния миг на света!!!

Добро утро, момичета
Аз да се разпиша, че след малко отивам на последна ЖК, да видим какво се случва с бебчо.
Въпроса е, че се чувствам ужасно от тази хрема и не знам как ще стигна благополучно до Бургас...
Стискайте ми палци бебока да се е обърнал, че много ме е страх от секциото...
Чао за сега от мен, после ще пиша какво ми е казал док.

Добро утро и от нас!

Как сте?
Януари, описала си с подробности всичко, след 2-3 години нещата избледняват и само хубавите спомени остават 
Тикве, нещата уж са в норма, а устата съхне от парното и то не постоянно.Радиатора ни е точно до спалнята, става мноооого горещо.
Стефани, да се отчетеш след прегледа!И питай доки какво друго можеш да пиеш, за да се лекуваш.
Крис, аз хубаво се развихрих, ама не мога да мръдна сега, всичко ми се скова.Ама кой ме караше да вилнея насам-натам  Днес ще почивам.
Хайде, лек ден на всички!Аз отново ще полегна, че ми е замаяна главата.

Здравейте, момичета!

Искам и аз да се присъединя към вашата приятна компания.
Накратко - бременна съм за втори път - термин 18.06
Имам син на 5г. и 10м. - Дилян

Поздравления за темата, наистина е страхотна!

Януари, наистина ме разчувства! Но финала е спешен, така, че всичко е наред! 

Добро утро и от мен момичета ! Много време не съм се разписвала но имах проблеми с компа. Танче новата темичка е страхотна , за което хиляди благодарности! Януари страхотен разказ  - наистина си изтърпяла много но по-важното е , че ти и бебка сте добре и всичко е завършило брагополучно.Бонбонче и на теб не ти остана а...то и аз вчера доста се разшетах и след това едва се движех  -  понякога се уливам направо. Е лек ден на всички!