"Нека през Новата година, само здрави и щастливи Юнчета да има!!! - 21

Лулу, преди да имам дете и аз се чудех, какви са тези майки, които возят децата си на платното. Но сега вече гледам и от другата страна, когато няма как да минеш от коли  по тротоарите или от някакво друго препятствие, нямаш друг избор. Все още не сме се научили да летим.  Хубавото е, че във Варна нямаше кой знае колко сняг. 

Дени, за толкова години не си ли му свикнала на твоя мъж? Не си хаби нервите, по-добре не обръщай внимание на такива дребни неща. И мен моя понякога ме дразни, но гледам да му давам игнор. 


  Много се смях, само на това изречение обаче. Успех с моста, дано попаднеш на добър екип от зъболекар и зъботехник. 

Мария, бързо оздравяване на баткото, дано малкият не прихване. japanese , и на вас пожелавам същото.

Марету, и аз подкрепям esma с отлагането на ваксините. Никакъв не е проблема да ги отложите, ние без кой знае какви причини още не сме ги свършили, имаме още 3 да сложим.  Много се надявам съмнението за АБКМ, да си остане само съмнение и на малчо да му няма нищо. 

Ние днес излязохме до центъра с колата, но от там бяхме на разходка за ръчичка, това ни е за първи път без количка на по-дълго разстояние. Като за първи път си беше много добре, опитва се да се отскубва, но спираме, обяснявам и така лека полека си направихме разходката, а и свърших малко задачки. Прибирайки се оставям Теди да се качва сам по стълбите, подпира се на стената или на парапета и е по-стабилен отколкото за ръка. Обаче, кой ме караше да избързам с 2 стъпала нагоре и за секунда го видях как пада назад от 3-тото стъпало. Удари си главата, видях го и чух как издрънча. Добре, че е шапката и качулката, голям рев, на мен сърцето ми спря. Хвърлих чанти, солети, всичко... За трети път ми се случва и не мога да си го простя. Добре е, играхме, ядохме и вече спинка. 
Аз давам още продуктите на Аквасорс и съм много доволна, не ми е боледувал. Скоро ще си ходим при баба и дядо и ще видим, ако започне пак някоя кашлица, вече ще съм убедена, че има алергия към котката. Моля се да не е така, хем заради малкия, че много обича животните, хем за да можем да си ходим, че и на мен и на нашите им става много мъчно.

Пепси, на нас няколко пъти вече ни се е случвало подобно падане. Единият път с баба му, тя си изкарала акъла. Ама то няма как, като се стрелва по тия стълби за секунди, и иска да ги взема по една с всеки крак. Поне в дебелите дрехи наистина са добре увити (макар че след падането при баба му имаше едни странни синини около бедрото), обикновено знаят и как да падат. Не се обвинявай, наистина няма как във всяка милисекунда да го хванеш. Стискам палци всичко да е наред.
За улиците - аз точно откакто имам дете, изпадам в особен ужас като шофьор в снеговете. Знам, че колата ми много лесно може да стане неуправляема за няколко метра, знам и че детето за секунди също може да стане неуправляемо и направо ми настръхват косите. Ама какво да се прави - нито тротоарите ни тротоари, нито улиците ни - улици, нито паркингите - паркинги. Добре, че поне снегът се постопи вече. Тази зима направо ми се увидя.

Те лошите неща един път стават. Аз се обвинявам, че можеше и да не го оставям да си прави каквото иска и вместо да съм пред него, да бях отзад. Но карай, ще ми е обица на ухото.

Сняг нямахме ние, но лед колкото искаш. В деня, в който заминаваше мъжът ми, сутринта ей така станала белята и се ударили с една женица. Само маската е пукната малко, за съжаление каското няма да го покрие, да видим от гражданската какво ще вземем. Загуби си деня по институции, вместо да се порадват с малкия в оставащите му часове. Та  мисълта ми е, че си много права, на лед, колата става неуправляема дори и с 20км/ч. Между другото, ако не се лъжа имаме едни и същи коли с вас.  Някъде в последните снимки във ФБ ми направи впечатление.

Мазда 6 ли ? С нея съм като в танк, спира рязко и върху лед, рядко поднася, почти не буксува, много съм доволна. Единственият недостатък е, че Боил като влезе в нея и заспива, а най-често това е по никое време

С другите коли обаче ги няма всички тези системи. Затова пък като вървя по пътя (и аз вървя по пътя с него, няма как - наистина още не сме се научили да летим), все си имам едно наум, че не знам нито колко добър шофьор е този, който идва зад мен, нито какви функции има колата му, не знам дори дали кара със зимни гуми....

Децата спят, мама е на компа  
Мария така като гледам си описала точно София. Толкова е контактна, че по едно време имах чувството, че някой някъде ще я открадне.. Изобщо не я интересува какво и се говори. Завързва приятелство със всеки срещнат. Имали сме супер трагико-комични ситуации с нея   Това за което се сещам в момента -
Сядаме с приятелки на заведение с голяма градина, да тичат децата. естествено съм поръчала на масата, сок, картофки и т.н. Моята щерка обаче забелязва две момичета да влизат в заведението. Залепва се за тях и сяда на тяхната маса - през една маса от мен. Аз я викам естествено но кой ли ме чува. И слушам следния разговор - тя започва със въпросите - как се казвате, мъже имате ли, деца, къде работите, къде сте ходили, какво носите в чантите и т.н. Жените и отговарят стоически на всеки въпрос и се спукват от смях. В тоя момент идва сервитьора за поръчката им и тя им забива въпроса - а на мен ще ми поръчате ли сок?!!   При което аз скачам да я дръпна, но жените си умряха от смях и и поръчаха.
Отиваме в парка да си поиграе, на пейката до нас сяда жена ядейки бейкроуз. Тя отива при нея и и вика - искам!! Жената бърка в плика и и подава 2 парчета, при което тя грабва плика от ръцете и, и жената остава ей така облещена   На'шта София хуква да тича с плика на жената, а аз по нея...
Пак в парка - тъкмо се беше родила Ивана. Цялото семейство отиваме на разходка. Срещаме една позната с нейното детенце. Обаче жената си беше напазарувала, и натрупала багаж в количката. Софи забелязва пакет вафли и почва - може ли една вафла? Аз казвам - стига Софи! Обаче жената вади плика с вафли (обикновени 6бр) и и подава една. Следва - А на мама?! Подава и се втора вафла. Следва - А на тате?!    И в този момент вече жената прихва в смях и подава целия пакет   А Аз през цялото време се опитвам да я махна от там ама...
в все такива ситуации.. като си хареса някой и започва да го разпитва до девето коляно..Навсякъде ни познават.. Навсякъде правим впечатление. В началото много се срамувах и отнасяше шамари за това.. ама после претръпнах и ми омръзна да се разправям с нея.. Между другото последно време виждам проблясъци на разсъдък. И взе повече да ме слуша.. ама да видим..

Даааа, желязна е Маздата, същата комби.   Аз не исках кола-комби, но сега съм много доволна, къде иначе щях да си мъкна количката и преносимото легло на Теди.  Имахме малък проблем с нея - гаснеше, но с изтриването на една грешка и се оправи. Сега обаче като завивам на ляво и нещо скърца, тези дни ще се завра във форума да почета. Иначе момчетата там са много любезни, като равна съм им.  

Unsinn, все едно описваш Теди, само че в малък вариант. И аз си мисля, че някой ден могат да ми го откраднат, толкова е общителен и така му се радват хората. Слабост обаче са ни мъжете  , може би от липсата на тати. 

Пепси, не се обвинявай мила! Белите стават наистина за секунди, само господ да ни ги пази децата. Това не означава, че и аз не се кахъря като стане нещо. Хиляди пъти го премислям как е можело да се предотврати, ама като се обърне каруцата пътища много..Още ми се свива стомаха като погледна на Радо ръчичката, която прерязахме мин. година с една мартеница. Остана си му качествен белег и ужасен спомен за мен.

Марету, от все сърце ти желая съмненията ви за АБКМ да се окажат погрешни!

Ох, Смилянова, това за непознатите ми е болна тема направо. Трябваше ми много време и хиляди обяснение до втръсване, за да разбере че от непознат не трябва никога, по никакъв повод да вземе или да си поиска нещо. Уж вече е голям и знае, че дори не трябва да разговаря с човек, когото не познава, но все още има мигове на умопомрачение. Преди 1-2 седмици пуша на терасата и ги гледам през прозореца. По едно време Велизар излезе от стаята и аз си помислих, че е отишъл до детската. След малко се връща и ми казва "Мамо ела, че една леличка те търси". Направо влетях вътре, отивам на входната врата и виждам една жена, събираща помощи. Беше минала преди Коледа и тогава и дадох пари. Решила пак да пробва, както и да е. Като я отпратих го извиках да си поговорим, да ми обясни защо отваря вратата, като му е изрично забранено. Отговори ми, че първо питал кой е. И питам аз какво ти отговори тя, че отключи - "Ами аз съм една леличка и търся майка ти". На нашия това му било напълно достатъчно, отключил и й казал "Влез, влез, аз ей сега ще я повикам".  Постоянно му говоря, а и не само аз. Обясняваме му за опасностите и той уж много добре ги знае. Понякога с досада ми казва "Ох, мамо, защо все за едни и същи неща ми говориш. Аз ги знам вече." Ама само на теория, практиката не я е усвоил напълно още. Радо поне е срамежлив, при непознат абсурд да отиде. Крие се в мен и се вкопчва като пиявица. Дори и при бабите си не ходи първите минути като ги види (щото ги вижда много често сигурно   )

  Пепси, дано се очовечи по рано малкия бузлан, защото направо е ужасно като проговорят  А за падането не се упреквай! Честно да си призная, Ивана знаете колко трябва да я пазим от удъри по главата (като и всички деца де) Обаче.. и сега е с огроман цицина и синина на челото.. Онзи ден у баба и се удари в един ръб на шкаф    В момента има огромна цицина, като израстък и е чак на челото  А това не и е първия път... Само господ да я пази.. Че недей си боже нещо се случи и нещата се върнат в начална позиция, сигурно ще се самоубия..
Миме, и ние така сме обяснявали до пръсване, имам пришки на езика, и аз и баща и и бабите и дядото.. ама факт е го знае на Теория  На практика обаче трудно и се получаваше. Тук от известно време като че ли порасна и започна да слуша. Все по рядко заговаря непознати, а ако някой посегне да я закачи, веднага се дърпа и му заявява на висок глас - Не ме пипай!! Ще извикам полиция! 
Ивана обаче е абсолютна противоположност. Тя не дава никой да я докосва, рядко се заиграва с деца, които вижда за първи път. Дори като проходи и сме някъде в парка, не се отделяше от мен. Аз я бутам да си играе, тя не, напира да се качи пак в количката  От чужди ръце е абсурд да вземе нещо, до и нейно да е. Приятелки ни се смеят даже  Подават и нейна играчка, тя гледа умно и си слага ръцете зад гърба даже  Ако стана да и го подам аз, го взима веднага. Не обелва и дума на човек, на който няма доверие. Ета сега например, всяка сутрин от известно време една приятелка идва да пием кафе в къщи. До ден днешен Ивана не иска да и каже и дума. Стои настрана и само ни гледа как си бърборим  За това съм казвала няколко пъти, Ваня направо ми се стори златна, след едно палаво дете като София  Естествено, че си ги обичам и двете по равно, просто от Софи очаквам всичко! Докато  действията на Ваня мога да ги предвидя до последния ход  Тя изцяло прлича на баща си. Трудно се доверява. И е изключително разумна, дори и на тази крехка възраст 

JJ,пожелавам ти супер нови зъби(чене ),само да е здраво и кадърно направено .С най-добри чувства го казвам.

Миме(БургаШкото)-как е Велизарчо? Само да се постопли и ще почна да ходя да взимам баткото с Вики и ще те засичам.

Пепси,мила,падания винаги ще има,само да не са лоши,сега като се замисля всяко падане на децата е ставало на 5 см от мен,т.е.все съм била до тях и все не съм ги хващала.А на мъжът ми уж съм му свикнала,ама много ме дразни в момента/чакам с нетърпение да ми дойде и съм с леки бясове/,то всичко ме дразни,де.

Майките на момиченца-дайте съвет как да накарам малката да стои с фибите на главата,всичко дърпа и маха моментално?

При нас е същото, каквото и да й сложа, моментално се маха, да не говоря, че докато се опитвам да го сложа, ме бута, реве, мрънка, върти се и т.н.  Отказала съм се

JJ, martea, най-искрено ви съчувствам за зъбите  . Пожелавам ви всичко да се нареди по най-добрия и безболезнен  начин.
Отскоро почнах и аз да ходя на зъболекар. Не бях ходила от средата на бременността ми - имах много хубави и здрави зъби, не знаех какво е да те боли зъб. Елате ме вижте сега  - много са ми се развалили и станали чувствителни, ужас.... и още много имам да ходя 


Скоро писахте кой за какво завиждал - за бабите, за помощта и т.н.
Аз най-чистосърдечно си признавам, че завиждам на майките, че децата им са кротки и спокойни 
От бебе дъщеря ми е мнооооого ревлива и все още  , мнооого неспяща и все още, и много енергична и инатлива. Всичко това е наследила от мъжа ми и свекърва ми. 
Така като чета, горе-долу я сравнявам със София на Смилянова. Пък Ивана им е супер спокойна. Всички това ме успокояват - че второто, живот и здраве, ще е бебе-песен.  Казват, че в повечето случаи, ако едното е много кротко/неспокойно, второто е обратното... така ли е и според вас? При нашите познати се оказва точно така.


А за паданията - много ме е страх. Ама нашата си е палавичка и няма как, пада, удря се, става и т.н.

И за да не става горният пост много дълъг, пиша втори 

Сетих се, че и Мария беше писала, че сега Радослав все й мрънкал, все искал да се носи и т.н., баткото й бил по-спокоен, все едно преди това не била гледала дете....

Момичета, успокойте ме, че да го покажа и на мъжа ми, че не ще и да чуе за второ - вика "ако е същото дяволче.... ще хвана гората, да знаеш..." 

mama&sladurana  какво да ти кажа, аз също като теб завиждах на една приятелка, дето си гледахме заедно децата  Имах чувството, че нейното спеше денонощно, а моето никога. Колкото слушаше нейното, моето два пъти повече Не слушаше  ОБаче всичко отминава рано или късно. Знам колко ти е трудно в момента. Но не се отчайвай, такова си е детето.. моя мъж винаги е казвал - какво и се връзваш толкова?! щом играе и има енергия, значи е будно и здраво дете  Малко след 3-тата година, нещата се нормализира малко или много. Сега разсъждава малко повече. Вярно е че пак прави бели и е досадна, но какво да се прави. За сметка на това е много умна и излиза от всяка ситуация  Не мога да те успокоя, че второто ще е послушно, защото не винаги е така. Обаче ако и Ивана беше като кака и, не щях да хвана гората, ами сигурно щях да се гръмна 
Ще пораснат и ще ни е мило и тъжно, когато се връщаме назад .. И не забравяй другата приказка - "Малки деца - малки ядове! Големи деца - Големи ядове!" 

mama&sladurana голямата ми сестра е била голям зор като бебе. Аз съм била много кротка- все едно ме е нямало, така че... споко 
Наде много ме разсмя твоята Софи, Стилиян си го представям подобен след време.
JJ жалко за4-те месеца лекуване на зъба. Аз поради некадърно направен зъб след раждането също се простих с един кътник, и все "събирам" пари да си правя мост, и още не съм си направила. Направо ще чакам докато стана за чене 

При нас помага следното - ходим до огледалото винаги като сложа нещо на главата да се види, че й стои хубаво и й казвам, че тати много ще я хареса, тя стои с фибите и като дойде баща й казва "ау" - че той така трябва да каже, като я види. Това помага и за дрехи, които не иска да сложи. Дори да го няма баща й, взема дрехата и вика "тати ау" - че ще й казва колко е хубава. Суетата е голяма работа.  Сега й слагам диадема да свикне до именния й ден на Цветница, понеже й е къса косата, а искам да е с рокля и диадема. Държи я съвсем малко, дано поне за снимки да успея да я задържа.

Привет, момичета!

Вчера пуснахме секрети -  носен и гърлен. Резултата от 3 до 5 раб. дни. Водих Павел при педката да го чуе и види. Гърлото му е още зачервено, но по-спокойно , гърдите чисти. Одобри Умкалора. Той не е вдигал Т от 22.2. на обяд, когато беше 37,2-3. Това ме успокоява.
Нещо започна да ми дразни и на мен на носоглътката. Ама то ще е цяло чудо да ме прескочи... откакто съм родила всичко, което кара Павел ми се лепва и на мен.

Марету, стискам палци да не е АБКМ. Много мило ми стана като четох за братчетата!

japanese, пиши как са твоите дечица! Аз капя клеева тинктура, разредена, както пише на опаковката още при първите опити на нослето да текне. Не знам дали в резултат на това, но изобщо не текна. Дано бързо минава при вас!